Определение № 5084 от 22.10.2026 г. на ВКС по д. № 2405/2026 г.

Производството е по чл.288, вр.с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. А. срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №439/25 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение касаторът е осъден да заплати на В. С. /като наследник на Е. Й. – Ш./ сумата от 79 700 лв. и сумата от 25 500 евро, представляващи главници по договори за заем от 10.09.2013 г., 2.10.2013 г., 3.10.2013 г., 17.01.2014 г., 4.12.2014 г., 21.02.2015 г. и 8.06.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаването на исковата молба и сторените деловодни разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Поставя като значими за спора и разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е съдът при направено възражение за унищожаемост на договор по чл.31 ЗЗД и при наличие на противоречие между експертните заключения да назначи нова или комплексна експертиза, когато противоречието засяга решаващ за спора факт?

2. Допустимо ли е при преценка по чл.31 ЗЗД съдът да ограничи изследването единствено до психиатрична експертиза, без да отчете влиянието на множество соматични заболявания, които са установени по делото, върху психичната дейност и волевата способност на едната страна по договора ?

3. Длъжен ли е съдът при направено възражение за унищожаемост на договор по чл.31 ЗЗД да назначи за изясняване на делото откъм фактическа страна комплексна съдебномедицинска експертиза, когато здравословното състояние на направилата възражението страна е с многокомпонентен / соматичен и психичен/ характер?

4. Какъв е предметът на доказване на невъзможността на дееспособно лице да разбира и ръководи действията си при сключване на договор, по см. на чл.31 ЗЗД – ограничен ли е до наличие на психично заболяване или обхваща всяко обективно състояние, водещо до липса на съзнателна воля?

Касаторът намира, че въпроси 1 и 3 са разрешени в противоречие с Р. по гр.д. №619/17 г. на ВКС, четвърто г.о. и ТР №1/13 г. ОСГТК, т.3, а въпроси 2 и 4 попадат в обхвата на задължителната практика на ВКС – ТР №5/30.05.22 г. ОСГК.

Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е посочил само формално, без да обоснове специфичните му допълнителни предпоставки, както изисква ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, за което е възразил и ответникът по жалба..

ВКС не разглежда поради настъпилата процесуална преклузия наведеното след изтичане на срока за обжалване с допълнително становище на касатора №19667/21.09.26 г. осн. по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, както и допълнително цитираната в обхвата на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК съдебна практика.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е уважил исковете, като е приел, че процесните суми са били предадени от майката на ищеца Е. Й. – Ш., поч. на 8.09.23 г., на ответника К. А. с изброените договори срещу задължение за връщане на сумите, което заемателят не е изпълнил. Прието е за установено, че със споразумение от 19.11.21 г. Е. Й. – Ш. и К. А. преуредили отношенията си, като споразумението съдържа извънсъдебно признание на задълженията на заемателя към заемодателката. С него е поето задължение за връщане на сумите по всички договори в нов срок – до 31.12.22 г. Не са спорни между страните размерът на заетата сума и че дългът изцяло не е погасен.

Във връзка с поставените въпроси, въззивният съд е приел за неоснователно направеното с отговора на исковата молба от ответника възражение за унищожаемост на споразумението от 19.11.21 г., на осн. чл.31 ЗЗД. След анализ на събраните писмени доказателства / медицинска документация/, свидетелски показания, единична и тройна съдебно-психиатрични експертизи, въззивният съд е приел за неустановено твърдението на ответника, че изобщо не помни да е вземал назаем суми и към 19.11.21 г. не е могъл да разбира и да ръководи действията си. Според съда всички събрани доказателства водят до противоположен извод. При формирането на този извод съдът подробно е обсъдил приетите по делото две съдебно - психиатрични експертизи. Вещото лице от единичната експертиза е посочило, че множеството заболявания на ответника и големият обем приемани медикаменти са основание да се приеме, че способността му за волеизява е значително редуцирана и води до лишаване от психична годност пълноценно да възприема ясно и в детайли текстове и съдържание на документи към датата на оспореното споразумение. В съд. з. вещото лице е добавило, че не може да заяви с категоричност, че съм датата на споразумението отв. е бил недееспособен, но при прегледа е установил корова и подкорова деменция, които не настъпват внезапно, а множеството телесни заболявания, вкл. неврологични и епилептични припадъци, сочат на влошено здравословно състояние.

Вещите лица от тройната съдебно - психиатрична експертиза са установили, че липсват обективни медицински данни заболяванията на ответника или приеманите от него лекарства да са повлияли на способността му да възприема ясно и в детайли текстове и съдържание на документи, както и да оценява правилно според интереса си последиците от подписването им. Абстрактното мислене на ответника не е засегнато и не може да се направи убедителен извод за намаляване на способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. След прекарания инсулт през м.01.21 г. състоянието на ответника било стабилизирано и при няколкото контролни прегледа не са констатирани отклонения в ориентация, адекватност и психологически статус. На 17.04.22 г. ответникът сключил граждански брак, предшестван от изисканото по делото задължително медицинско свидетелство, в което се удостоверява и психическата годност на лицето да волеизява.

При данните по делото не се установяват сочените от касатора основания за допускане на обжалването. Процесуалните въпроси 1 и 3 не са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС. По делото за изясняване на здравословното състояние на ответника към момента на подписване на споразумението от 19.11.21 г. и на способността му да разбира и ръководи действията си са назначени две съдебнопсихиатрични експертизи – единична и тройна. Експертите и от двете експертизи са констарирали множество соматични заболявания при ответника, всяко от които повлиява както телесното, така и психичното му състояние. Подробно са обсъдени използваните за лечение медикаменти, употребата на алкохол и мозъчно-съдовата болест / т.1 от единичната, т.1-3 от тройната експертиза/. Поставените въпроси са за възможността на ответника да разбира и ръководи действията си, затова включването на психиатри в състава на експертизите е логично, а и ответникът / сега касатор/ не е обосновал своевременно пред първоинстанционния и въззивния съд необходимост от включване и на други специалисти. Във въззивната жалба на ответника се иска назначаване на трета отново съдебно –психиатрична експертиза с изложена задача, като искането е отхвърлено от съда. Въззивният съд е обсъдил противоречията в изводите на двете приети заключения, заедно с другите събрани доказателства и е посочил кое от заключенията възприема и защо при формиране на извода за неоснователност на възражението на ответника по чл.31 ЗЗД. С това си съдържание въззивното решение не противоречи, а напротив – съответства на практиката на ВКС, обобщена напр. в р. по гр.д. №612/18 г. на трето г.о.В него е посочено: Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост / чл. 202 ГПК /. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Същото се отнася и за противоречивите експертизи, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не всяка от тях

Не се установява противоречие на въззивното решение с ТР №5/30.05.22 г. ОСГК по въпроси 2 и 4. В ТР №5/22 г. е посочено, че фактическият състав на чл. 31, ал. 1 ЗЗД по естеството си е проявление на несъзнавана липса на воля. В случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т. е. не е поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да разбира или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни - алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни. В законовата разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която те засягат възможностите на лицето да действа разумно. Поради това, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД са унищожаеми и договорите, сключени от дееспособни лица в състояние на трайна неспособност да разбират или да ръководят действията си и когато тяхното състояние обективно е обуславяло поставянето им под запрещение, като се има предвид, че правните последици от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще.

Неспособност на ответника да разбира и ръководи действията си поради разстроено съзнание към момента на процесното споразумение според въззивния съд не се установява от доказателствата по делото – многобройните му заболявания и употребата на съответните лекарства не са довели до отклонения в ориентация, адекватност и психологически статус.

Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.