Определение № 76 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1936/2008 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от Ц. Ц. Д. срещу определение № 323 от 14.07.2008 г. по ч. гр. д. № 493/08 г. на Плевенския окръжен съд. Жалбоподателят иска обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, по подробно изложени съображения. Ответницата Й. И. И. не е взела становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, състав на I -во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С обжалваното въззивно определение без уважение е оставена частна жалба срещу определение от 10.05.2008 г. по гр. д. № 3110/07 г. на Плевенския районен съд, с което не е приет за разглеждане инцидентен установителен иск по чл. 118 ГПК /отм./. Тъй като частната касационна жалба е постъпила след 01.03.2008 г., по аргумент за обратното от пар. 2, ал. 11 от ПЗР на ГПК /Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г./, тя следва да се разгледа по реда на новия ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК обжалването с частни жалби пред Върховния касационен съд на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, се допуска при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. По тази причина към частната жалба следва да има приложение във вид на изложение на обстоятелствата за допускане на касационно обжалване и представяне на съответните доказателства /решения, определения/. С разпореждане от 31.07.2008 г. въззивният съд е дал на жалбоподателя указания в тази насока. Наред с това изискал частната жалба да бъде приподписана от адвокат и да се приложи пълномощно за приподписването. С молба от 10.08.2008 г. жалбоподателят е изразил несъгласието си по приложението на чл. 284, ал. 2 ГПК /т. 1/. Становището му е основателно. Препращащата норма на чл. 278, ал. 4 ГПК има предвид съответно приложение на правилата за обжалване на решенията при разглеждането и решаването на частните жалби, т. е. касае производството по тези жалби, но не и изискванията за тяхната редовност. По-нататък /т. 2 от молбата/ жалбоподателят е развил оплаквания за неправилност на обжалвания акт, но не е обосновал наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е приложил съответните доказателства. Проверката по допустимостта на касационното обжалване на определението на въззивния съд се извършва в предметните рамки на заявените от жалбоподателя предпоставки. В разглеждания случай такива не са посочени, поради което и касационно обжалване не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I -во г. о.