Определение № 109 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1090/2011 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Медицински университет П., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 602 от 27.04.2011г. по в.гр.д. № 806 по описа за 2011г. на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 215 от 19.01.2011г. по гр.д. № 12641/2019г.на Пловдивски районен съд,като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос –компетентен ли е декана на факултета да налага дисциплинарно наказание „уволнение”.Позовава се на чл.26 от Закона за висшето образование и чл.35 ал.1 и ал.6 от Правилника за устройството и дейността на Медицински университет П.,който не представя. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: За да счете за основателни предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, въззивният състав е приел,че издалият заповедта за уволнение декан на Фармацевтичния факултет не разполага с правомощие да прекратява трудови правоотношения с нехабилиритирани преподаватели, съответно не е компетентен да иска обяснения във връзка с допуснати нарушения на трудовата дисциплина. При тези мотиви- поставеният от касатора въпрос за компетентността на издалия заповедта за уволнение - е годно общо основание за допустимост съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.Не е налице обаче посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като поставеният въпрос е уреден в Закона за висшето образование/ЗВО/,законът е пълен, ясен и непротиворечив и не е необходима промяна на създадената практика, нито осъвременяването й с оглед настъпили изменения в законодателството или обществените условия.Съгласно чл.32 ал.1 т.3 от ЗВО – компетентността за прекратяване на трудовите договори е предоставена единствено на ректора на учебното заведение.Правомощията на декана- съгласно чл.26 от ЗВО – са свързани с ръководство и представителство на факултета,председателство на факултетния съвет, предлагане на кандидатури за заместник-декан и изпълнение на функции, ”произтичащи от закона и от правилниците на висшето училище”.В случая касаторът се позовава на правилника на висшето училище/който не представя,а съдържанието на по подобни актове подлежи на установяване от страната,която се позовава на тях/.Независимо от това – цитираните от него тестове на чл.35 ал.1 и ал.6 от този Правилник – не установяват правомощия в полза на декана да прекратява трудови правоотношения/а това не е и възможно,защото подобни тестове биха били в противоречие с цитираната норма на чл.32 ал.1 т.3 от закона/.Не се представя и друг документ,с който декана да е изрично овластен с подобни правомощия. Въпросът за компетентността на издалия заповедта за уволнение е част от въпроса за законосъобразността на извършеното уволнение и липсата на установено правомощие в тази насока е определяща. Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение