Определение № 900 от 30.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2558/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Винвест“ООД против решение № 25/15.03.2022 г. по т.д. № 4/2022 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 337/19.11.2021 г. по т.д.№ 277/2020 г. на Бургаски окръжен съд и предявеният от А. О. иск, с правно основание чл. 74 ал. 1 ТЗ, е уважен, като са отменени взетите решения от ОС на „Винвест„ООД, проведено на 15.07.2020 г.. Касаторът оспорва допустимостта на съдебното решение, поради недопустимост на предявения иск, с оглед неспазен преклузивен срок за предявяването му, считано от датата на атакуваното ОС. Оспорва и правилността на постановеното решение, поради несъгласие с изводите на съда, че двуседмичният срок за свикване на ОС от управителя, след отправено до него, от съдружници притежаващи не по-малко от 1/10 от капитала, искане за това, съгласно чл. 138 ал. 2 ТЗ, важи и за връчването на покана за това свикване до всеки от съдружниците. Оспорва се и правилността на извода, че връчването на поканата за свикано от управителя, съгласно чл. 138 ал. 2 ТЗ, ОС може да бъде извършено чрез пълномощник, вкл. с оглед обема на учредената от всеки от съдружниците представителна власт в полза на адв. Ц.. Страната счита, че постановките на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на които се е позовал въззивния съд, са неприложими. Счита, че обект на преценка за надлежното изпълнение на задължението на управителя да свика ОС, в хипотезата на чл. 138 ал. 2 ТЗ, е и датата на която същото е насрочено, респ. насрочването му в разумен срок. Страната изразява несъгласие със съображенията на въззивния състав, че такава преценка принципно е извън преценката за законосъобразност и би била допустима само в случаите, когато, с оглед насрочването му извън рамките на разумен срок, като краен резултат се постига ограничаване или препятстване вземането на решения, съобразно поставените в дневния ред въпроси. Касаторът споделя изложените в тази връзка мотиви от първоинстанционния съд, според който, конкретното изпълнение на задължението по чл. 138 ал. 2 ТЗ е равнозначно на неизпълнение, тъй като определянето на дата след цели 5 месеца е недобросъвестно само по себе си. Ответната страна – А. О. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий по всеки от въпросите. Поддържа допустимост на иска, с оглед дължима преценка за спазването на срока по чл. 74 ал. 2 ТЗ, считано от узнаването за ОС на 15.07.2020 г. / от вписването на обстоятелства, съгласно взетите от същото решения в ТР по партидата на дружеството – на 28.07.2020 г. /, а не от датата на същото, каквото е твърдението на касатора. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът А. О. – съдружник и управител на „ Винвест“ ООД е предявил иск, с правно основание чл. 74 ал. 1 ТЗ, за отмяна решенията на ОС на същото дружество от 15.07.2020 г.. Твърди, че на 13.05.2020 г. е получил искане от останалите двама съдружника, отговарящи на изискването за притежаван дял от капитала, съгласно чл. 138 ал. 2 ТЗ, за свикване на ОС с конкретно посочен дневен ред. Твърди, че в двуседмичния срок, съгласно чл. 138 ал. 2 ТЗ / изтичащ на 27.05.2020 г. – чл. 60 ал. 4 ГПК /, е свикал общо събрание, но за датата 15.10.2020 г., поради невъзможност да участва в такова на по-ранна дата, като за свикването е изготвил покани, вкл. нотариална, връчени на всеки от останалите двама съдружници, чрез пълномощника им адв. Ц., съответно / по пощата – на 27.05.2020 г./ и нотариалната – на 23.06.2020 г., въпреки че нотариално е удостоверено представянето й пред Нотариус на 27.05.2020г.. Твърди, че от вписвания в Търговския регистър на 28.07.2020 г. е узнал за проведено на 15.07.2020 г. ОС на „Винвест„ ООД с участието на останалите съдружници - К. К. и Д. Забабурин, с дневен ред, идентичен на поискания от същите при свикване на ОС от управителя по реда на чл. 138 ал. 2 ТЗ и съответно спазен, за свиканото от ищеца ОС за 15.10.2020 г.. Ищецът счита, че доколкото надлежно е изпълнил задължението си съгласно чл. 138 ал. 2 ТЗ, да свика ОС по искането на останалите двама съдружника, проведеното от тях ОС на 15.07.2020 г., за което не е бил и уведомен, се явява незаконосъобразно, проведено в разрив с разпоредбата на чл. 138 ал. 2 ТЗ, като ненадлежно свикано по инициатива на самите съдружници и решенията на същото следва да бъдат отменени. Ответникът оспорва иска, вкл. допустимостта му, като се позовава на съдържанието на отправеното от К. К. и Д. Забабурин искане за свикване на ОС от управителя, съвместяващо и покана до А. О. за ОС на 15.07.2020 г., в случай, че не изпълни задължението си да свика ОС в срока, съгласно чл. 138 ал. 2 ТЗ. Ищецът оспорва надлежността на подобно връчване, поради неизпълнение на вписаното в поканата условие – да не е изпълнил задължението си сам да свика ОС, без да е обвързан с посочената от съдружниците конкретна дата. Оспорва се и основателността на иска, като е оспорено връчването на поканите за свиканото от управителя ОС за 15.10.2020 г., тъй като са адресирани до пълномощник, а не лично до съдружниците. В евентуалност се оспорва получаването им и от пълномощника адв. Ц. / успешно проведено чрез куриерска служба /, вкл. получаването на нотариалната покана извън срока по чл. 138 ал. 2 ТЗ. В допълнителния отговор на исковата молба ответникът е възразил, че насрочването на ОС за след 5 месеца е по същество неизпълнение на задължението на управителя по чл. 138 ал. 2 ТЗ ,поради което за останалите съдружници е възникнало потестативното право сами да го свикат, съгласно предложение второ на същата разпоредба. Въззивният съд, след отмяна на първоинстанционното решение за отхвърлянето му, е уважил иска, приемайки го за допустим, като подаден в срока по чл. 74 ал. 2 ТЗ, считано от узнаването за проведеното на 15.07.2020 г. ОС, доколкото ищецът не е бил редовно поканен за същото. Съдът се е позовал на обстоятелството, че с изпълнението от ищеца на задължението му да свика ОС по искане на съдружниците, за последните не е възникнало потестативно право сами да свикат ОС, респ. не се е сбъднало поставеното от самите съдружници условие в отправената ,ведно с искането по чл. 138 ал. 2 ТЗ, покана за ОС на 15.07.2020 г., за да би се считал ищецът обвързан с получаването й. Позовавайки се на приетото в т.1 на ТР № 5/12.12.2016г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е счел за редовно връчването на поканите чрез пълномощника на всеки от съдружниците – адв.Ц., тълкувайки обема на упълномощаването, вкл. липсата на изрична забрана от упълномощителите пълномощникът да получава покани за свикване на ОС, за участие в което, вкл. за гласуване в същото, предоставените пълномощни имат качеството на изрични. Приел е, че двуседмичният срок по чл. 138 ал. 2 ТЗ е срок за свикването, но не и за връчването на отправените в този срок покани до всеки от адресатите. Видно от датата на представяне нотариалната покана пред Нотариуса и датата на удостоверено доставяне на куриерска пратка - 27.05.2020 г., всяко от предприетите от управителя действия по отправяне на покана за свикване на ОС на 15.10.2020 г. е извършено в срока по чл. 138 ал. 2 ТЗ. Въззивният съд не е споделил съображенията на първоинстанционния, че подлежи на преценка, относно изпълнение задължението на управителя по чл.138 ал.2 ТЗ, датата на която същият е насрочил ОС по искане на съдружниците. Счел е, че това е преценка за целесъобразност и същата е изцяло в компетенциите на управителя, доколкото ограничения в същата или някакви специални изисквания не произтичат от дружествения договор. Преценката - дали датата на свиканото ОС е извън разумния срок за това - има място само в случаите, в които, като краен резултат, се постига ограничаване или препятстване на ОС да приеме решенията по поставените в дневния ред въпроси, какъвто съдът не е преценил да е настоящият случай. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът, наред с поддържаната недопустимост на въззивното решение, предвид неспазен преклузивен срок по чл. 74 ал. 2 ТЗ за подаване на иска, поставя следните въпроси: 1/ За да се приеме, че действията на управителя да свика ОС на дружеството, в двуседмичния срок по чл. 138 ал. 2 ТЗ, са надлежно извършени, следва ли същите да са достигнали до техните адресати / съдружниците /, в рамките на този срок и тогава ли се счита, че е започнало оповестяването им ? - допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК; 2/ За да е налице валидно упълномощаване от съдружник, за получаване покани за свикване на ОС на дружеството, трябва ли в пълномощното изрично да е посочено това право на упълномощеното лице ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на приетото от въззивния съд с решения по т.д.№ 144/2012 г. на І т.о. и т.д.№ 516/2007 г. на ІІ т.о. на ВКС; 3/ Какъв е разумния срок, в който управителят следва да насрочи ОС на дружеството, след отправена покана по чл. 138 ал. 2 ТЗ от съдружници с дялове 1/10 от капитала, за да се приеме, че той е изпълнил добросъвестно задължението си ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК. Няма вероятност въззивното решение да е недопустимо, като постановено по недопустим, поради неспазен преклузивен срок за предявяването му, иск с правно основание чл. 74 ал. 1 ТЗ. Отправеното от съдружниците искане, за свикване на ОС от управителя, по реда на чл. 138 ал. 2 ТЗ, съвместява покана за участие на адресата в ОС на 15.07.2020 г. условно - ако сам не би изпълнил задължението да свика ОС.- Доколкото фактически е предприел действия към изпълнение на задължението си да свика ОС и същите са приети от съда за осъществени в съответствие със закона, правилно ищецът е приел, че поканата, предявена под несбъднало се условие, не го обвързва, респ. преклузивният срок следва да се приеме, че тече от узнаването, фактите относно което / вписване на обстоятелства, в съответствие с решения на ОС от 15.07.2020 г. в Търговския регистър на 28.07. 2020 г. / ответникът не е оспорил. Всеки от формулираните въпроси удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като кореспондират с решаващите мотиви на въззивното решение. Не се обосновава допълнителния селективен критерий по всеки от тях, предвид следното: Хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по първия въпрос страната обосновава с противоречиво тълкуване на приетото в т.9 на ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк.дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, давано от съдилищата, с приложени решения на окръжни и апелативни съдилища. В т. 9 на посоченото ТР е прието, че е недопустима последваща отмяна на решение за свикване на ОС, ако е започнала процедура по уведомяване членовете на дружеството, както и че междувременната отмяна на това свикване не се отразява на законосъобразността на взетите решения. Видно е, че разрешението касае съвършено различна хипотеза и е напълно чуждо на поставения въпрос, отговор на който се извежда от буквалното и логическо тълкуване на самата разпоредба на чл. 138 ал. 2 ТЗ, в смисъла даден от въззивния съд. След като за самото свикване на ОС от управителя законодателят е определил двуседмичен срок, надлежно изпълнение според който би било и свикване в последния ден от същия, логична е невъзможността този срок да съвместява и срок за връчване на поканите за свикването му. При това, за съобразяване изпълнението на задължението, с оглед потестативното право на съдружниците сами да свикат ОС при неудовлетворяване на искането им, логично е законодателят да е изхождал от лесно съобразими, обективно възможни да бъдат узнати с изтичането на двуседмичния срок от всяка от страните, факти, а такива биха били само осъществимите по волята на адресата на задължението – управителя, а не и обстоятелства, стоящи извън контрола му, каквито са обстоятелствата по реализацията на връчването на поканите. Прилагането на разпоредбата с този смисъл осигурява и облекчава проверката, относно възникването на материалноправната легитимация на свикали ОС съдружници, в случай на неизпълнение задължението на управителя по чл. 138 ал. 2 ТЗ. Касаторът изобщо не е мотивирал допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, в съответствие със задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: наличие на противоречива съдебна практика по приложението на чл. 138 ал. 2 ТЗ / ако въобще се приеме, че разпоредбата е неясна, доколкото буквалното й съдържание е в пълно съответствие с логичното й прилагане/ или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна практика по приложение на нормата, явяваща се неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Идентични са съображенията и досежно третия от формулираните въпроси, също обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, който изобщо не е обвързан с подлежаща на тълкуване, като неясна, противоречива или непълна, правна норма съобразима за отговора му. С оглед възприетото от въззивния съд, конкретното насрочване е принципно извън контрола за законосъобразност на свиканото от управителя, в хипотезата на чл. 138 ал. 2 ТЗ ОС, именно с оглед липсата на законова разпоредба, която да въвежда изисквания или ограничения за това и липса на такива в дружествения договор. Съобразяването му от съда би било оправдано само когато само по себе си конкретното насрочване компрометира вземането на предвидените в дневния ред решения. В този смисъл, при липсата на законоустановени критерии или такива приети от съдружниците, дори да би се приела за дължима, преценката за „разумен срок„ по начало не предпоставя възможен еднозначен, общоважим във всички хипотези на приложение на чл.138 ал.2 ТЗ, отговор, извън конкретиката на всеки отделен спор. Не се обосновава допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и по втория въпрос. Въззивният съд не е отговорил на този въпрос, в противоречие с цитираната съдебна практика, основана на разпоредбата на чл. 137 ал. 6 ТЗ / предходна ал. 4 /. По арг. от същата, касационните състави са приели, че за участие в ОС чрез пълномощник, съдружникът следва да упълномощи същия изрично: за конкретното ОС и за конкретните подлежащи на приемане решения от същото. От наличието на изрично упълномощаване на адв. Ц., от всеки от останалите двама съдружници, съгласно чл. 137 ал. 6 ТЗ и възприетото в практиката на ВКС, по аргумент за по-голямото основание въззивният съд е приел, че след като е оправомощен да участва в конкретното ОС и да гласува по конкретните точки от дневния ред, пълномощникът следва да се счита упълномощен и да получи поканата, тъй като всички предпоставени от получаването й действия по същество са му предоставени от упълномощителите. В този смисъл, въззивният съд не е приел, че не е необходимо изрично упълномощаване за получаване на поканата, а такова се извежда от съдържанието на пълномощното и чрез тълкуване. Въпрос относно приложението на принципите на тълкуването, съгласно чл. 20 ЗЗД, касаторът не поставя. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение