Определение № 626 от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2592/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 1264/14.05.2021 г. по ч. гр. д. № 206/2021 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено разпореждане № 267807 от 24.11.2020 г. по гр. д. № 10985/2020 г. на Софийски градски съд, с което е била върната исковата молба на Т. М. М. в следните части:

• по предявения иск за установяване на факта, че с нотариален акт за покупко-продажба № .... г. на нотариус В. К. /269/, не е било прехвърлено от Ч. С. Н. на „ЕЛЛА ИНВЕСТ МЪНТС“ ООД правото на собственост върху процесния имот и

• по положителния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника „ЕЛЛА ИНВЕСТ МЪНТС“ ООД, че ищцата Т. М. е собственик на процесния имот.

Въззивният съд е приел, че Т. М. М. е предявила срещу „ЕЛЛА ИНВЕСТ МЪНТС“ ООД, „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД и Ч. С. Н. два иска:

• да бъде признато за установено по отношение на тримата ответници, че с нотариален акт за покупко-продажба № ....г. на нотариус В. К. /269/, не е било прехвърлено от Ч. С. Н. на „ЕЛЛА ИНВЕСТ МЪНТС“ ООД правото на собственост върху процесния имот и

• да бъде признато за установено по отношение на тримата ответници, че Т. М. М. е собственик на същия имот.

Твърденията на ищцата са, че е закупила имота на 23.06.2004 г.

На 22.12.2006 г., без нейно знание и съгласие, имотът е прехвърлен чрез дарение на Ч. С. Н..

На 14.11.2007 г. Ч. С. Н. продал имота на „ЕЛЛА ИНВЕСТ МЪНТС“ ООД, а на 11.12.2007 г. това дружество учредило договорна ипотека в полза на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД.

С влязло в сила на 31.01.2011 г. решение по гр. д. № 877/2008 г. на СРС, 51 с-в, е признато за установено по отношение на „ЕЛЛА ИНВЕСТ МЪНТС“ ООД, че ищцата е собственик на процесния имот.

С влязло в сила на 15.04.2011 г. решение по гр. д. № 7086/2010 г. на СГС е прогласена нищожността на дарението по нотариалния акт № 123/22.12.2006 г., с което имотът е прехвърлен от Т. М. М. на Ч. С. Н..

На 21.12.2020 г. е съставен нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № ... г. на нотариус Б. Б. /515/, в който „ЕЛЛА ИНВЕСТ МЪНТС“ ООД е посочено като собственик на имота.

През 2013 г. „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД е образувала срещу „ЕЛЛА ИНВЕСТ МЪНТС“ ООД изпълнително производство и е насочила изпълнението върху процесния недвижим имот. По тази причина Т. М. М. е предявила срещу „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД и 2 „ЕЛЛА ИНВЕСТ МЪНТС“ ООД иск по чл.440 ГПК да бъде признато за установено, че процесният недвижим имот не принадлежи на длъжника „ЕЛЛА ИНВЕСТ МЪНТС“ ООД.

Въззивният съд не се е позовал на постановеното по това дело решение по чл.440 ГПК, но по настоящото дело е видно, а и първоинстанционният съд е съобразил, че с решение № 6811 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 9547/2018 г. на СГС, този иск по чл.440 ГПК е бил отхвърлен на първа инстанция.

При тези данни въззивният съд е приел, че първият иск, съгласно уточняваща молба от 11.11.2020 г., е за факти: че с посочения нотариален акт правото на собственост не е прехвърлено между продавач и купувач. Установяването на този факт с правно значение не е предвидено в закон, поради което искът е недопустим. Освен това този факт ще бъде установен при решаването на положителния установителен иск за собственост на Т. М. М. срещу

„ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, производството по който не е прекратено.

Прието е, че положителният установителен иск за собственост, насочен срещу „ЕЛЛА ИНВЕСТ МЪНТС“ ООД, също е недопустим, тъй като между ищцата и този ответник е формирана сила на пресъдено нещо, че Т. М. М. е собственик на спорния имот. Съдът е приел за неоснователен довода на Т. М., че след като „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД не е било страна в производството, по което е било признато правото и на собственост по отношение на „ЕЛЛА ИНВЕСТ МЪНТС“ ООД, то това дружество трябва да участва като страна в настоящото производство, за да не може да оспорва решението по настоящото дело. Съдът е приел, че неучастието по настоящото дело не може да не доведе до незачитане на силата на пресъдено нещо, предвид разпоредбите на чл.297, чл.298 и чл.299 ГПК.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Т. М. М..

Жалбоподателката поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. При наличие на влязло в сила решение по дело с идентичен предмет срещу единия от ответниците по настоящото дело, то при подобен последващ иск и срещу други ответници, следва ли ответникът, за който пряко не се разпростира силата на пресъдено нещо на решението по предходното дело, да участва в последващото дело, за да може ищецът да се позове, че СПН по последващото дело се разпростира спрямо всички ответници, включително и този, който е участвал в предходното дело.

2. Установяването на наличие или липса на вещно-транслативен ефект на покупко-продажба на недвижим имот, в хипотеза на придобиване от несобственик, попада ли в някоя от хипотезите на чл.124, ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият от поставените въпроси касае иска по чл.124, ал.1 ГПК за установяване на правото на собственост на ищцата по отношение на тримата ответници върху процесния имот, находящ се в [населено място], [улица], ПИ .... по КККР на [населено място].

Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с желанието на ищцата да обвърже едновременно всички ответници със силата на пресъдено нещо, която ще се формира при уважаване на иска за собственост, предявен по настоящото дело, въпреки че един от ответниците вече е бил страна по същия спор и спрямо него с влязло в сила решение е прието, че ищцата е собственик на имота. Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Въпросът е свързан с правилата на другарството – чл.215 – чл.217 ГПК. Налице е ясна нормативна уредба и установена практика на ВКС по въпроса за другарството, включително и в хипотеза на чл.440 ГПК, което изключва поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изяснено е, че при необходимо другарство решението на съда трябва да бъде еднакво за всички другари – чл.216, ал.2 ГПК, а при обикновено другарство решенията по делата на другарите могат да бъдат различни, но съдът е длъжен да установи по еднакъв начин общите факти /чл.217 ГПК/ и ако само те определят крайния резултат, то и решенията по делата на другарите ще са еднакви. Изяснено е, че в определени случаи материалното правоотношение изисква и законът налага предявяване на иска срещу няколко лица /необходимо другарство/. Такъв е случаят с иска по чл.440 ГПК, тъй като третото лице, върху чийто имот е насочено принудително изпълнение за събиране на парично вземане, следва да установи с еднакво решение срещу взискателя и длъжника в изпълнителното производство, че имотът, върху който е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. Ако третото лице предяви иска само спрямо длъжника, съдебното решение няма да обвърже взискателя и обратно, затова искът се предявява срещу двамата, а общите факти налагат еднакво решение спрямо двамата ответници. Следва да се има предвид и приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, че искът по чл.440 ГПК може да бъде както отрицателен - че длъжникът не е собственик, така и положителен – че ищецът е собственик на имота, засегнат от принудителното изпълнение. По такива искове задължително се съединяват делата на третото лице срещу длъжника и взискателя, т.е. съдът не може да прекрати производството спрямо единия от ответниците по съображение, че по спора с третото лице за собствеността на същия имот вече има влязло в сила съдебно решение, което го обвързва. Искът по чл.440 ГПК налага постановяване на едно решение срещу длъжника и взискателя, затова делата им не могат да бъдат разделени.

В настоящия случай ищцата е предявила отрицателен иск по чл.440 ГПК срещу „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД и „ЕЛЛА ИНВЕСТ МЪНТС“ ООД. По този иск е образувано гр. д. № 99547/2018 г. на СГС. Производството по това дело е висящо, тъй като по него се е произнесъл само първоинстанционният съд. В това производство правото на собственост на длъжника или ще бъде отречено /при уважаване на иска/, или ще бъде потвърдено /при отхвърляне на иска/, като решението ще обвърже едновременно взискателя и длъжника в изпълнителното производство.

По втория въпрос също не може да се допусне касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът е свързан с установителния иск за факти, приет от съда за недопустим. Този извод на съда съответства на законовата уредба и на установената съдебна практика. Липсата на вещен транслативен ефект на една сделка е извод, който съдът прави в мотивите по предявен иск за собственост, а не в диспозитива на решението, както неоснователно поддържа жалбоподателката.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,