Определение № 406 от 26.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4221/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 147 от 03.05.2016 г., постановено по гр.д. № 1600 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение № 305/13.11.2015 г. по гр.д. № 379/2015 г. на Ловешкия окръжен съд. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като пазарната цена на някои от недвижимите имоти, предмет на предявените искове по чл.135 от ЗЗД, надвишава 5 000 лв., поради което решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване. Ето защо моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото за разглеждане на касационната жалба по същество. Ответниците по жалбата З. Г. С., К. Й. С. и [фирма] я оспорват и молят обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Върховния касационен съд, поради което е допустима съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В обжалваното определение е прието, че цената на всеки един от предявените искове с правно основание чл.135 от ЗЗД се определя от данъчната оценка на недвижимия имот съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, към която препраща т.4 на чл.69, ал.1 от ГПК. В случая данъчните оценки на всеки един от недвижимите имоти е под 5 000 лв., поради което решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК. Този извод съответства на процесуалния закон и на приложимата практика на ВКС, съдържаща се в мотивите на тълкувателно решение № 8/31.10.2012 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС и определения № 397/29.06.2010 г. по ч.гр.д. № 176/2010 г. на ІV Г.О. № 44/15.01.2010 г. по ч.гр.д. № 725/2009 г. на ІV Г.О., № 580/13.10.2010 г. по ч.гр.д. № 441/2010 г. на ІV Г.О., определение № 1070/30.12.2011 г. по ч.т.д. № 700/2011 г. на ІІ Т.О., определение № 685/11.10.2013 г. по ч.т.д. № 3348/2013 г. на І Т.О. и много други. Според тази практика цената на иска за прогласяване на недействителност на договор е стойността на договора. Когато една от насрещните престации по договора съставлява право върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а не от пазарната, която се взема предвид само при липсата на данъчна оценка. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване, като последващите промени в тази оценка не следва да се съобразяват. По тези съображения настоящата инстанция приема, че цената на исковете е правилно определена, поради което изводът за недопустимост на касационната жалба е законосъобразен и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение