Определение № 84 от 07.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 74/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 във вр. с чл.280 ал.2 ГПК. С частната жалба, подадена вх. Nо 93638/23.12.2010 година, Н. С. С. и Н. Т. С., и двата от[населено място], чрез адв.В.Б.- САК обжалват и искат да се отмени Определение от 06. 12. 2010 година по гр.възз.д. Nо 436/2010 година на С. градски съд-IV в.с. на ГК по чл. 39 ал.1 ГПК / отм./ С частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като под „особено непредвидени обстоятелства „ по см. на л. 39 ал.1 ГПК/ отм./ могат да се квалифицират не са обективни причини. В срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор от страните във въззивното произовдство. По подадената частна жалба, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната жалба е процесуално допустима, като обжалваем съдебен акт от категорията на тези, визирани в разпоредбата на чл. 274 ал. 1 т.1 ГПК и от г.т. на спазения преклузивен седмичен срок по чл. 275 ГПК за упражняване на процесуалното право. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С Решение от 12.08.2009 година, постановено по гр.д. Nо 19802/2007 година на РС-С., 55 с.-в е допуснато да се извърши съдебна делба между страните по делото, при посочените права на апартамент в[населено място]. Недоволни от постановения съдебен акт- досежно правата в съсобствеността и участието на всички лица, съделителите Н. С. С. и Н. Т. С. са подали въззивна жалба /. С определение от 11.02.2010 година, по гр.въз.д. Nо 436/2010 година на СГС- IV в.с. на ГК е върната въззивната жалба на Н. С. С. и Н. Т. С., и двата от[населено място], чрез адв.В.Б.- САК срещу на Решение от 12.08.2009 година по г.д.Nо 19802/ 2007 година на СРС-55 с.-в, на основание чл.200 ал.1 б.а”ГПК / отм./ във вр. с чл. 197 ГПК / отм./- като просрочена. С молба от 12.03.2010 година, Н. С. С. и Н. Т. С. ,чрез адв.В. Б.- САК са поискали да им бъде възстановен срока за въззивно обжалване, поддържайки, че са пропуснали същия по причина, че са възрастни и болни хора и не са успели своевременно да уведомят адвоката си за полученото обявление за постановеното решение на първата инстанция, както и че се е получило объркване поради наличието и на дрги дела със същите страни. С обжалваното определение е отказано възстановяване на срока за въззивно обжалване на Решение от 12.08.2009 година по г.д.Nо 19802/ 2007 година на СРС-55 с.-в. Прието е, че посочената причина –„объркване на жалбоподателя за кое решение се отнася полученото обявление ‘, възрастта на страните /пропуснали срока/ и невъзможността им своевременно да уведомят адвоката си не са особено непредвидено обстоятелство по см. на закона, тъй като има субективен характер. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Нормата на чл.37 ГПК/ отм./ не съдържа легална дефиниция на законовия термин “особено непредвидени обстоятелства”, но съдебната практика приема, че такива са онези обстоятелства, които са лишили страната обективно от възможността в срок да упражни процесуалното си право- респ. да изпълни вмененото и от закона и съда процесуално задължение. При данните по делото, че причините са „болест, възраст и объркване, поради наличие и на други дела” между същите страни, правилно решаващия съд е приел, че не се касае до съществуващи причини, които обективно препятстват възможността да се упражни правото на въззивна жалба, а до субективно такива ,т.е. закъснение да се заяви въззивната жалба е изцяло по вина на обжалващите. По тези съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 278 ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия