Определение № 1676 от 05.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3220/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 61572 от 28.06.2023 г., подадена от П. Ж. П. и Н. С. К. срещу решение № 2793 от 30.05.2023 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 4513/2022 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение № 20225431 от 23.12.2021 г. по гр.д № 63876/2019 г. на Софийски районен съд. Касаторите сочат нарушение на процесуалния закон поради необсъждане от въззивния съд на протоколите за разпит на свидетели в производството по издаване на констативния нотариален акт, с който те са признати за собственици на процесния имот. Твърди се необоснованост на въззивното решение поради погрешен анализ на показанията на свидетеля В., както и на заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза; неправилност на извода, че показанията на В. противоречат на заключението, с което е обосновано тяхното некредитиране от съда. Касаторите считат за очевидно неправилен извода, че показанията на свидетеля В. не следва да се кредитират относно началния период на давностно владение към 2007-2008 г. Оспорват и становището на съда, че обитаването или трайното пребиваване в празен имот е невъзможно. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 и ал. 2 ГПК - решението в обжалваната му част е очевидно неправилно, като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ Когато по делото са налични протоколи от разпит на свидетели в нотариалното производство по издаване на К., подписани от нотариус, тези протоколи представляват ли писмени или друг вид доказателства по смисъла на ГПК? 2/ Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането в решението на съда на К. и протоколи от разпит на свидетели в нотариалното производство, които съдържат данни за релевантни факти и обстоятелства, изложени пред нотариуса в процедурата по издаване на К.? Позоваването на очевидна неправилност е обосновано с неправилното обсъждане на доказателствата – показанията на свидетеля В. във връзка с констатациите на съдебно-техническата експертиза, както е с необсъждането на свидетелските показания, дадени пред нотариуса. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация П. С. К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Предявеният с искова молба от 05.11.2019 г. от П. С. К. ревандикационен иск за установяване правото му на собственост върху дворно място в [населено място] и осъждане на ответниците да му предадат владението върху същото е основан на твърдения, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание покупка и наследство; през 2011 година ответниците започнали да стопанисват имота и да изграждат ограда, а през 2019 г. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху същия. Ответниците са оспорили предявения иск с възражение, че са придобили имота въз основа на обстоятелствена проверка и се легитимират като собственици с издадения нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № ...., том І, рег.№ 1718, дело 53/2019 от 19.03.2019 г. За да потвърди решението на Софийския районен съд, с което искът е уважен, въззивният съд констатирал, че тъй като и двете страни легитимират правото си на собственост върху имота с издадени в тяхна полза нотариални актове, при оспорването всяка страна следва да докаже своето право. Съдът приел след анализ на гласните доказателства, по-специално на показанията на свидетеля В., обсъдени в съвкупност констатациите на съдебно-техническата експертиза, че най-ранният момент, към който е установена фактическата власт на ответниците по иска в имота чрез изграждане на масивна ограда в южната му част, е след 01.05.2010 година. От посочената дата до предявяването на исковата молба на 05.11.2019 г. не е изтекъл изискуемият от закона десетгодишен давностен срок за придобиване на имота по давност. Въззивният съд съобразил, че ищецът е доказал своето право на собственост върху процесния имот, основано на договор за покупка от 1979 г. и наследствено правоприемство. Съдът е направил извод за основателност на предявения срещу касаторите ревандикационен иск като изрично изтъкнал по оплакванията им във въззивната жалба, че показанията на свидетелите, дадени пред нотариуса, са недопустими доказателства в исковото производство. При така изложените от въззивния съд съображения и данните по делото следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В представеното изложение не е обосновано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се позовават касаторите. Обосновката на формулираните въпроси касае правилността обжалваното решение без да се посочва противоречива или грешна практика, чиято промяна се иска, или конкретна правна норма, която е непълна, неясна или вътрешнопротиворечива. Същевременно по въпросите е формирана трайна и безпротиворечива съдебна практика, според която принципът на публичност и непосредственост в гражданския процес /чл. 11 ГПК/ не допуска съдът да основе решението си на доказателства, които не са събрани по разглежданото дело, освен в случаите на чл. 232 ГПК. Както заявяването на исканията, твърденията, възраженията и доводите на страните, така и събирането на доказателствата трябва да се извършват пред и от оня съд, който ще решава делото. Принципът на непосредственост не допуска решението на съда да се основава на свидетелски показания, събрани в друго производство /решение № 66/12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на ВКС, IV-то г. о. / Съобразно тази съдебна практика, застъпвана трайно и последователно от ВС и ВКС, съдът, разглеждащ спора за право на собственост, не може да обсъди и да постави в основата на своето решение свидетелските показания, събрани в нотариалното производство по издаване на нотариалния акт, с който касаторите са били признати за собственици на процесния имот на основание придобивна давност. Наличието на посоченото безпротиворечиво разрешаване на въпросите, което съответства на закона, изключва необходимост от разглеждане на поставените въпроси. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквито доводи касаторите не излагат. Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и поради очевидна неправилност. От мотивите на въззивното решение не се установява порок, който да следва без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и на събраните доказателства и тяхното съдържание. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. В обобщение, липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение