Определение № 49 от 04.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 16/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 286 ал.2 от ГПК,образувано по частна жалба на ОЗ гр. П., ГД„И” към Министерство на правосъдието, срещу разпореждане №12711 от 12.11.2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание 286 ал.1 т.3 от ГПК е върната касационната им жалба срещу въззивно решение по гр.д. № 2962/2007г на Пловдивски окръжен съд. Частният жалбоподател поддържат оплакване за неправилност на определението, засегнато се явява правото на защита. Съображения не са изложени. Частната жалба е неоснователна. Върната на основание чл. 286 ал.1 т.3 от ГПК, касационната жалба на Окръжно звено„И” към Министерство на правосъдието е срещу въззивно решение №1087 от 04.07.2008г по гр.д. 2962/07 г на ПОС, с което в една част е отменено решението по гр.д. 1639/2006г на Пловдивски районен съд и са присъдени 100 лева обезщетение по иска на Х. Т. А. ,което именно съставлява и обжалваемия интерес за настоящия касатор по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК. И тъй като посочения обжалваем интерес е под законовия минимален размер, обуславящ касационно разглеждане на оплаквания срещу постановени въззивни решения, то и касационната жалба правилно е върната. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,