Определение № 5730 от 06.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2024 г.

ВКСII гражданско отделение06.12.2024 г.докладчик Диана Коледжикова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 178 от 10.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 272/2023 г. на Окръжен съд – Разград. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.

Мотиви

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 5406 от 22.12.2023 г., подадена от името на „Народно читалище Рома – Вазово - 2007“ чрез адв.Е. С., срещу решение № 178 от 10.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 272/2023 г. на Окръжен съд – Разград, с което частично е обезсилено и частично е потвърдено решение № 129 от 05.06.2023 г. по гр.д № 233/2022 г. на Районен съд - Исперих за осъждане на касатора да предаде на ищеца собствената му сграда от 61 кв.м. с идентификатор 10015.111.108.3 по КККР на с.Вазово, общ.Исперих, обл.Разград.

Касаторът твърди нарушения на процесуалния и материалния закон, допуснати от съда, както и необоснованост. В нарушение на материалния закон въззивният съд приел, че ищецът е собственик на процесната сграда, както и че ответникът не е придобил право на собственост върху нея по давност. Този извод бил направен поради необсъждане на доводите и възраженията, направени от ответника в хода на производството.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като във въззивното съдебно решение съдът се е произнесъл по следните формулираните процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

  1. Следва ли въззивният съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на всички доказателства събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?; 2. Следва ли въззивният съд да обсъди приетата по делото експертиза наред с всички доказателства по делото?; 3. Допустимо ли е съдебното решение при липса на индивидуализация, когато предмет на спора е правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот? Следва ли в тези случаи да бъдат посочени всички негови индивидуализиращи белези - вид, местонахождение, адрес, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план?; 4. При иск по чл. 108 от ЗС, ако ищецът не е действителният собственик, дължи ли упражняващият фактическата власт върху имота предаване на владението му?

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация „Мюсюлманско изповедание“ гр.София изразява чрез адв.М. Д. становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Тя е против въззивно решение, което подлежи на обжалване. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което по предявения от „Мюсюлманско изповедание“ гр.София срещу „Народно читалище Рома – Вазово - 2007“, с.Вазово ревандикационен иск е признато за установено, че ищецът е собственик на сграда от 61 кв.м. с идентификатор 10015.111.108.3 по КККР на с.Вазово] и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на сградата.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира за собственик по давностно владение на процесния имот с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 110, том I, рег.№ 1394, нот.дело № 99/2020 г. Прието е, че ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, че владее имота. Посочено е, че договорът за наем, на който ответникът се е позовал, е прекратен поради изтичане на срока, поради което не е налице правно основание за упражняваното от ответника владение. Направен е извод, че са доказани всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.108 ЗС, поради което изводът на районния съд за основателност на предявения ревандикационен иск е намерен за правилен.

При така постановеното от въззивния съд решение и данните по делото следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

Въззивният съд се е произнесъл по първите три формулирани въпроса и в този смисъл е налице общата предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване, но не и специалната такава. Не е налице противоречие между практиката на ВКС по поставените въпроси и разрешението, дадено от въззивния съд.

Първият процесуално-правен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие, а не противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Доказателствата и установените чрез тях обстоятелства са обсъдени задълбочено в тяхната съвкупност, преценено е тяхното значение за доводите на страните и относимостта им към формирания спор. Обстоятелствата, които според касатора не са обсъдени: с чий труд е построена процесната сграда и как се е ползвала тя преди, нямат отношение към предмета на спора. Ответникът счита, че правото на собственост върху сградата принадлежи на Мюсюлманско настоятелство, с.Вазово. Въззивният съд е изложил съображения за правоприемство между ищеца и посоченото настоятелство поради изгубване правосубектността на настоятелството като се е позовал и на устава на Мюсюлманското изповедание. Липсва противоречие със задължителната практика по въпроса как се индивидуализира недвижим имот, предмет на спор за собственост. Имотът е индивидуализиран с актуалния му регулационен статут като в съответствие с цитираната в изложението практика на ВКС са посочени всички негови индивидуализиращи белези - вид, местонахождение, граници, площ, идентификатор на сградата и на поземления имот, в който тя се намира. Въпросът за идентичността на процесния имот с имота, предмет на договор за наем от 12.02.2013 г., е ирелевантен касателно редовността на исковата молба, тъй като ищецът не черпи права от този договор.

По изложените съображения следва да се приеме, че отсъства специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване по посочените три правни въпроса, по които въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение.

Четвъртият формулиран от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд, който не е приемал, че ищецът не е собственик на имота. Изложени са съображенията, поради които съдът е направил извод, че ищецът притежава право на собственост върху имота. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по формулираните въпроси.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Цитирани разпоредби

4