Определение № 30 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1028/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Х. чрез адв. В. М. срещу решение № 425/25.03.2010 год. по гр.д. № 344/2010 год. на Пловдиския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 344/23.12.2009 год., постановено по гр.д. № 8504/2009 год. на Районен съд [населено място], 1- ви състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно осн. чл. 200,ал.1 КТ за заплащане на сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на станала на 13.08.2008 год. трудова злополука, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и М. Х. е осъден да заплати на [фирма] разноски в размер на 1350 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен. С жалбата е представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на осн.чл. 280,ал.,т.1,2 и 3 ГПК. Материалноправният въпрос ,по който се иска допускане на касационното обжалване,уточнен от съда с оглед правомощията му съгл. т.1 от ТР №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, е дали разпоредбата на чл. 200 КТ дава възможност за ангажиране отговорността на работодателя за претърпени от работника вреди в резултат на трудова злополука или професионално заболяване при настъпила трайна нетрудоспособност от 50% и под 50%. Ответникът по касация [фирма], оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: По посочения правен въпрос Върховният касационен съд се е произнесъл в редица свои решения по чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер. / Р №380/23.07.2009 год. по гр.д. № 436/2009 год., Р №521/23.06.2010 год. по гр.д. № 550/2010 год., Р №286/16.07.2010 год. по гр.д. № 69/2009 год., Р № 160/17.05.2010 год. по гр.д. № 29/2009 год., Р №376/11.05.2010 год. по гр.д. № 1188/2009 год., Р №633/01.11.2010 по гр.д. № 855/2009 год., Р № 128/11.02.2010 год. по гр.д. № 268/2009 год., всичките на ІV г.о на ВКС. Приетото в тези решения разрешение на поставения въпрос е, че на осн. чл. 200 КТ, отговорността на работодателя може да се ангажира независимо от процента на настъпила в резултат на злополуката или професионалното заболяване трайна неработоспособност, доколкото работодателят е отговорен за всички причинени на работника вреди при и по повод изпълнение на възложената работа. В обжалваното решение е прието, че доколкото при ищецът е установена трайна неработоспособност от 50% ,настъпила вследствие трудова злополука, отговорността на работодателя за причинените неимуществени вреди, претендирана на осн. чл. 200,ал.1 КТ, не може да бъде ангажирана. На това основание предявеният иск е бил отхвърлен. Следователно с въззивното решение повдигнатия правен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което същото следва да се допусне до касационно обжалване на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.