Определение № 50921 от 08.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2337/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по жалба на Е. П. Д. срещу решение № 277/22г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ищцата Е. Д. не дължи на „Енерго- про продажби“ АД сумата от 8149, 52лв., за доставена и потребена ел.енергия за периода 19.04.2017г. до 18.04.2018г.. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал1, т.1 ГПК, по въпроса дали съдът е длъжен да изложи мотиви защо приема или не приема заключение на вещо лице. Този въпрос е формулиран във връзка с посоченото в касационната жалба, че съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице. Въззивният съд е приел, че ищцата дължи процесната сума, тъй като тя е за доставена, но неотчетена ел.енергия, поради отразяването и в невизуализиран сектор на средството за търговско измерване, за период от 1 година- от 19.04.2017г. до 18.04.2018г.. Преди да направи извод, че процесното количество ел.енергия е потребено за период от 1 година, съдът, обаче, не е обсъдил заключението на вещото лице по приетата софтуерна експертиза, че за процесния период от 1 година средноаритметичната стойност за преминала ел.енергия през обекта принципно би била 17870 кВч, а в случая е начислена ел.енергия за 1 година за 50676 кВч. Настоящият състав на ВКС счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото съдът, в противоречие с практиката на ВКС, не е изложил в мотивите си съображения защо не възприема заключението на вещото лице, след като приема консумация на ел.енергия за 1-годишен период, която е в пъти повече от обичайната, посочена от вещото лице. Съгласно трайно установената практика на ВКС по чл. 236 ГПК, съдът е длъжен да посочи в решението кои релевантни факти приема за установени и въз основа на кои доказателства (решение №2/21г. на ІІІ ГО, решение №13/21г. на І ГО, решение № 13/21г. на ІІ ТО). Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО