Определение № 185 от 29.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 69/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 62/05.05.202 1 г. по гр. д. № 3548/2020 г. Старозагорският районен съд е уважил иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС, като е осъдил Н. М. Д., М. А. Д. и Е. А. В. да прекратят неоснователните си действия, с които пречат на съседа си К. Г. Чамов да упражнява своето право на собственост върху УПИ .... от кв. ....по плана на [населено място] могила, [община], като премахнат посадените в южната част на съсобствения си УПИ ..... от кв. ....по плана на с. с. две сливи, една круша, една ябълка и една череша.

По делото е установено, че ищецът К. Г. Ч. е собственик на дворно място, съставляващо УПИ ..... от кв. .... по плана на [населено място] могила, а ответниците Н. М. Д., М. А. Д. и Е. А. В. са съсобственици на съседния от северозапад УПИ ..... от кв. ....по плана на с. с.

Въз основа заключението на приета по делото агрономическа експертиза, включително и устното му изложение в съдебно заседание, и показанията на св. Х., първоинстанционният съд е приел за установено, че в западната част на границата между двата имота е изградена ограда с широчина 80 см, която попада изцяло в имота на ответниците /за което обстоятелство страните не спорят/, а в източната част на същата граница в собствения на ищеца имот е построена двуетажна масивна жилищна сграда. В южната част на имота на ответниците, до границата му с имота на ищеца, са посадени пет овощни дървета, като три от тях - слива джанка, синя слива и круша, са посадени зад оградата, а останалите две - ябълка и череша, са зад северната страна на къщата на ищеца. Така, сливата джанка е посадена на разстояние 0.70 метра от оградата или на 1.50 метра от кадастралната граница между имотите /при положение, че се включи и широчината на оградата от 0.80 метра/, синята слива е на 1.60 метра от оградата или на 2.40 метра от границата между имотите, крушата е на 1.80 метра от оградата или на 2.60 метра от границата, ябълката е на 2 метра от границата и черешата е на 1.20 метра от границата между имотите. Първите четири дървесни вида достигат височина над 5 метра според експертизата, а за черешовото дърво първоинстанционният съд приел за ноторно, че достига до 6 метра. Съдът взел предвид и установения от вещото лице факт, че от черешовото дърво е налице само дънер с височина 2 метра, но съпоставяйки обясненията на експерта и показанията на св. Х., приел, че клоните на дървото са били отрязани в хода на делото - според свидетеля в периода между началото на м. октомври и края на м. ноември 2020 г., при подадена искова молба на 14.09.2020 г., а не преди повече от две години, както твърди експертът, чието заключение в тази част не е кредитирано.

Съобразно с така установените обстоятелства първоинстанционният съд е заключил, че предявеният негаторен иск е основателен. Посочил, че в чл. 52 ЗС законодателят е предвидил точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността, забранявайки да се посаждат дървета до съседния имот на разстояние по-малко от 3 метра за високите, 1.5 метра за средните и 1 метър за ниските. За разлика от общото ограничение на чл. 50 ЗС, това специално ограничение е в нормативно определени от самия законодател граници, поради което нарушаването му обуславя само по себе си извод за неоправдани пречки за използване на съседния имот. Затова в случай, че отстоянията не са спазени, собственикът разполага с признатата му от закона възможност да постигне с иска по чл. 109, ал. 1 ЗС премахване на противоправното състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво посадените в нарушение в съседния имот дървета му пречат на спокойното упражняване на правата. На премахване не подлежат само тези дървета, които са под особената закрила на чл. 34, ал. 1 ЗОСИ, за което е предвиден специален ред в чл. 10 и 11от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество /Обн. ДВ, бр. 52/1976 г./. Първоинстанционният съд посочил, че релевантната височина на дървото за определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа е тази, до която достига съответният дървесен вид, като кои дървета са високи, средни или ниски е посочено в чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Обн. ДВ, бр. 3/2004 г./, според който високи дървета са тези с височина над 5 метра, средно високи - с височина до 5 метра и ниски - с височина до 2.5 метра. В случая по делото е установено, че в имота на ответниците са посадени на по-малко разстояние от предвиденото в чл. 52 ЗС 3 метра до съседния имот на ищеца пет овощни дървета, които са високи, защото дървесните им видове достигат височина над 5 метра, като същевременно нито едно от тях не е под особената закрила на чл. 34, ал. 1 ЗОСИ. При това положение съдът приел, че негаторният иск за премахването им е основателен, защото самото им засаждане в нарушение на нормативно предвидените в чл. 52 ЗС отстояния винаги представлява неоснователно действие, с което се пречи на упражняването в пълен обем на правото на собственост върху съседния имот, без да е необходимо да се доказва дали и с какво тези дървета пречат на спокойното му упражняване.

От заключението на агрономическата експертиза, прието от въззивния съд, е установено, че към момента на повторния оглед от вещото лице сливата джанка е премахната и на нейно място са засадени зеленчуци. С оглед на тези данни съдът е приел, че фактическата липса на това дърво към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция представлява обективен факт от значение за спорното право, който следва да бъде взет предвид при постановяване на решението по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК и който води до частично отхвърляне на иска. В останалата част въззивната жалба е преценена като неоснователна, като на основание чл. 272 ГПК е препратено към правните изводи на районния съд. Въззивният съд е посочил, че безспорно в съдебната практика е тълкуването на закона, съгласно което категоризирането на дърветата на ниски, средни и високи в аспекта на чл. 52 ЗС се извършва съгласно чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, т. е. съобразно височината на съответния дървесен вид, а не съобразно конкретната височина, до която е достигнало дадено дърво. Съдът се е позовал и на тълкуването на закона в ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, съобразно което извършването на дейности от страна на ответника в имота му в нарушение на строителните или санитарно-хигиенните правила и норми обективно винаги смущава и пречи на спокойното упражняване на правото на собственост на собственика на съседния имот, комуто създава пречки за пълноценното използване на имота му по предназначение, а посаждането на дървета на отстояния, по-малки от визираните в чл. 52 ЗС, представлява именно такава дейност. По тези съображения въззивният Старозагорски окръжен съд е постановил решение № 111/11.10.2021 г. по в. гр. д. № 1438/2021 г., с което частично е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил пасивно субективно съединените искове за премахване на дървото слива джанка, а в останалата част е потвърдил първоинстанционното решение.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подала ответницата по исковете М. А. Д..

От ответника по касация - ищец по делото, е получен писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване; останалите ответници по исковете не са взели становища.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

В касационната жалба ответницата по исковете е изложила оплаквания за неправилност на обжалваното решение - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила следните въпроси:

1. Коя е релевантната отправна точка, до която следва да се мери отстоянието по чл. 52 ЗС - тази до физическата ограда на съседния недвижим имот или тази до имотната граница на съседния недвижим имот;

2. Попада ли в хипотезата на чл. 52 ЗС ствол на черешово дърво, отрязан преди завеждане на иска;

3. Следва ли при приложението на чл. 52 ЗС да се изследва въпросът каква е максималната височина, до която може да достигне всяко едно дърво с оглед индивидуалните му особености;

4. Правнорелевантен ли е фактът, че конкретни дървета, предмет на дадено дело, са достигнали до своето максимално развитие и същите не могат да се развият повече на височина;

5. По дело с предмет чл. 52 ЗС при дадено експертно заключение, че дърветата са достигнали своето максимално развитие и няма да пораснат повече във височина, следва ли съдът да кредитира това заключение при характеризирането на дърветата по чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони или трябва да издирва максималната височина на дървесния вид в диво състояние.

Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Представя определение № 433/15.10.2020 г. по гр. д. № 1648/2020 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 11/24.01.2020 г. по в. гр. д. № 688/2019 г. на Добричкия окръжен съд. С това въззивно решение е отхвърлен иск за премахване на бор, който е бил с височина 7 метра, но в хода на първоинстанционното производство върхът му е бил отрязан и височината - намалена до 3.20 метра; това го характеризира като средно дърво и след като отстоянието до съседния имот е 1.50 метра, то искът за премахването му е неоснователен.

Първият въпрос /коя е отправната релевантна точка, до която следва да се мери отстоянието по чл. 52 ЗС - тази до физическата ограда на съседния недвижим имот или тази до имотната граница на съседния недвижим имот/ жалбоподателката е поставила, като е изхождала от данните в първоначалното заключение на агрономическата експертиза, вещото лице по което е взело като отправна точка вътрешната страна на оградата. Съдът в двете инстанции обаче е съобразил и широчината на оградата, която попада изцяло в имота на ответниците, и към съответното дадено от експерта отстояние за сливата джанка, синята слива и крушата, които са посадени зад оградата, е прибавил и широчината от 0.80 метра, така че отстоянието е съобразено с имотната /кадастралната/ граница между съседните на страните имоти. Така е отчетено, че сливата джанка е посадена на разстояние 1.50 метра от кадастралната граница, синята слива е на 2.40 метра от границата, крушата е на 2.60 метра от границата, т. е. и трите дървесни вида са на отстояния, по-малки от допустимите по закон 3 метра с оглед характеризирането им като високи дървета. Отстоянията, на които се намират ябълката и черешата, са измерени от имотната /кадастралната/ граница, тъй като тези дървета са посадени зад къщата на ищеца, самата тя разположена със северната си стена на границата между имотите, така че ябълката е на 2 метра от границата, а черешата е на 1.20 метра - отново под законоустановения минимум. Или, отправната точка, която съдът е съобразил при отчитане на отстоянието, е именно тази, на която се настоява при мотивирането на въпроса. Като поставен в несъответствие с мотивите към обжалваното решение и данните по делото, първият въпрос не отговаря на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Вторият въпрос /п опада ли в хипотезата на чл. 52 ЗС ствол на черешово дърво, отрязан преди завеждане на иска/ е поставен с оглед данните в заключението на агрономическата експертиза, че отрязването на клоните на черешата е извършено преди повече от две години. Въпреки тези данни въззивният съд не е направил фактически извод, който да е различен от този, формиран от първоинстанционния съд, че отрязването е извършено по време на процеса. И този въпрос като поставен в несъответствие с мотивите към обжалваното решение, не отговаря на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Третият, четвъртият и петият въпроси се свеждат в обобщен вид до питането коя е релевантната височина при приложението на чл. 52 ЗС за определяне на дължимото отстояние - височината, до която достига съответният дървесен вид, към който спада спорното по конкретното дело дърво, или максималната височина, до която то може да достигне с оглед индивидуалните му особености, включително и ако е достигнало до своето максимално развитие и не може да се развие повече на височина. Тук спада и питането, поставено при мотивиране на втория въпрос, а именно: попада ли в хипотезата на чл. 52 ЗС дънер на дърво, което повече няма да развие корона, т. е. няма да развие белезите на дърво, тъй като е загинало. Въпросът е поставен във връзка със заключението на агрономическата експертиза, прието от въззивния съд, и устното изложение на вещото лице, че синята слива е с изтекъл амортизационен срок и с издънка от дънера с височина около 2 метра, която няма да порасне повече; изрязването на върховете на крушата, с височина около 2.50 метра, е пречка тя да расте на височина; при ябълката, с височина около 2.50 метра, е налице застаряване и тя няма да израсте повече на височина; невъзможно е дънерът на черешата, с височина около 2 метра, отново да направи корона, а по дънера се наблюдава развитие на коренова гъба, което е показател за неговото гниене; не съществува реална възможност дърветата, чиито основни клони са изрязани и оттам са тръгнали тънки филизи, да достигнат височината на съответния дървесен вид; в диво състояние достигат по-големи размери, но в семейни градини това няма как да стане.

Отговор на това питане е даден в съдебната практика, според която релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа по смисъла на закона е височината, до която достига съответният дървесен вид, т. е. меродавна е възможната максимална височина на дървото според вида му, а не според моментното му състояние в хода на делото или при посаждането му. Ето защо ирелевантни са индивидуалните особености на конкретното дърво, както и дали същото се подрязва, плододава или е диворастящо, включително и дали с оглед на съответни особености - напр. отрязан връх, или останал само дънер, то е достигнало своето максимално развитие и не може да се развива повече на височина, нито може да развие корона като част от присъщите му белези. В този смисъл са решение № 60/29.05.2014 г. по гр. д. № 7375/2013 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 61/16.10.2020 г. по гр. д. № 2827/2019 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. В обжалваното решение е застъпено именно даденото в тях разрешение. При наличието на съдебна практика, на която въззивното решение съответства, и липсата на обстоятелства, които да налагат нейната промяна, следва извод, че поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване не е налице.

Определение № 433/15.10.2020 г. по гр. д. № 1648/2020 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., на което жалбоподателката се позовава, е постановено в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, поради което то не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която да послужи като основание за допускане на касационното обжалване.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 750 лева по договор за правна защита и съдействие от 17.12.2021 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.