Определение № 69 от 31.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2769/2022 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на длъжника „Биотех Пауър 2012“ АД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд.

Останалите страни не изразяват становище.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното от длъжника първоинстанционно решение, с което същият на основание чл. 710-711 ТЗ е обявен в несъстоятелност.

За да постанови решението си, съдът е приел, че списъците с приетите, респ. неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688 ТЗ, са били обявени в търговския регистър на 28.05.2019 г. и на 05.06.2019 г. Същите са били одобрени с определение на съда по несъстоятелността по чл. 692 ТЗ от 30.08.2019 г., обявено в търговския регистър на 05.09.2019 г. От последната дата е започнал да тече предвиденият в чл. 698, ал. 1 ТЗ едномесечен срок за предлагане на оздравителен план, в рамките на който план не е бил предложен, поради което са настъпили предпоставките по чл. 710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност. По изложените от жалбоподателя оплаквания е приел, че липсата на посочено в определението за одобряване на списъците правно основание не го опорочава, и то до степен да е налице липса на акт по чл. 692, ал. 3 ТЗ, доколкото правната му природа като определение за одобряване на списъците на приетите и неприетите вземания се определя от предмета на произнасяне на съда по несъстоятелността, а не от посочването на правното основание. Намерил е за неоснователни и оплакванията за липса на одобряване на списък, обявен на 28.06.2019 г. с произтичащата от това липса на начало на срока за предлагане на план, като е приел, че в действителност такъв списък не е обявен, като посочването на такъв списък в диспозитива на определението (в частта относно произнасянето по възраженията по чл. 690 ТЗ, а не в частта за одобряване на списъците от 28.05.2019 г. и 05.06.2019 г.) представлява очевидна фактическа грешка, която не се отразява на действителната воля на съда по несъстоятелността за одобряване на обявените списъци.

Допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасяне на въззивния съд по въпросите:

• какви са правомощията на въззивната инстанция при обжалване на решение по чл. 710 ТЗ при констатирана очевидна фактическа грешка в определение по чл. 692, ал. 3 ТЗ и непосочване на правното основание на определението; допустимо ли е в мотивите на въззивното решение по чл. 713 от ТЗ да се прави поправка на определение по чл. 692, ал. 3 ТЗ;

• нарушен ли е принципът на законност по чл. 5 от ГПК при непосочване на правното основание в съдебния акт; срокът за предлагане на оздравителен план по чл. 698 от ТЗ започнал ли е да тече, ако в определението, с което са разгледани постъпили възражения срещу списъците на синдика не е посочено правно основание;

• налице ли е определение по чл. 692 ТЗ, ако съдът е разгледал възражения срещу списъци на синдика, като е посочил, че списъците следва да се одобрят без корекции, но по същество разгледаните възражения са срещу списъци, необявени в търговския регистър и не е посочено правно основание на съдебния акт; налице ли е определение, ако в мотивите са разгледани възражения срещу необявени списъци в търговския регистър, а в диспозитива е одобрен обявен списък в търговски регистър; при това положение тече ли срок за предлагане на оздравителен план, след като съдът не се е произнесъл по подобно възражение срещу обявен списък на синдика и съдът не е посочил правно основание на съдебния акт.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

На първо място, не се установяват данни за вероятна недопустимост на въззивното решение с оглед поддържаното от жалбоподателя, че въззивният съд, без да има правомощия в производството по чл. 713 ТЗ, е осъществил контрол върху определението по чл. 692 ТЗ, тъй като изложените от въззивния съд мотиви относно наличието на очевидна фактическа грешка не представляват недопустимо осъществяване на контрол върху необжалваемото определение по чл. 690 ТЗ.

Първата група въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Решаващото съображение на въззивния съд, поставено в основата на крайния му извод за изтекъл срок за предлагане на оздравителен план, се основава на приетото от фактическа страна, че съобразно предмета на произнасяне определението от 30.08.2019 г. е именно по чл. 692 ТЗ за одобряване на списъците на приетите и неприетите вземания. Констатираната от въззивния съд очевидна фактическа грешка, отнасяща се до индивидуализацията на възражението като подадено във връзка с несъществуващ списък от 28.06.2019 г., вместо действителния списък от 28.05.2019 г., няма отношение към изразената от съда по несъстоятелността воля за одобряване на обявените списъци, изчерпващи вземанията, предявени и в допълнителния срок по чл. 688 ТЗ.

Първият подвъпрос от втората група също не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не се е произнасял по въпроса за законосъобразността на определението по чл. 692 ТЗ от гледна точка на твърдяната липса на посочено в него правно основание. Що се отнася до втория подвъпрос, свеждащ се по смисъл до това непосочването на правното основание „чл. 692 ТЗ“ в определението за одобряване на списъците на приетите и неприетите вземания опорочава ли същото до степен, че същото да бъде прието за непородило правни последици, т. е. за нищожен съдебен акт, оттук и за изначално негодно да постави началото на срока по чл. 698, ал. 1 ТЗ, не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като липсва твърдяното противоречие с т. 7 от ТР № 1/2017 на ВКС-ОСТК. Съгласно дадените с тази точка задължителни указания срокът за предлагане на оздравителен план започва да тече от одобряване на списъците относно вземанията, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, а не от по-ранния момент на одобряване на списъците относно вземанията, предявени в първоначалния срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ. На така установената задължителна практика относно началния момент на срока въззивното решение не противоречи, а поставеният за обсъждане въпрос относно правната природа на определението е извън предмета на даденото с тази точка тълкуване, поради което с последното не може да бъде обоснована специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Същите съображения се отнасят и до третата група въпроси в частта относно непосочването на правното основание. В останалата част – относно въведеното като предпоставка разглеждане на необявени и несъществуващи списъци – въпросите не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като извода си за наличие на определение по чл. 692 ТЗ, поставящо началото на срока по чл. 698, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е основал не на произнасянето по направените възражения, макар и да е изложил съответните съображения в тази насока с оглед задължението си да обсъди изложените в жалбата оплаквания, а върху изрично изразената воля на съда по несъстоятелността с нарочен диспозитив за одобряване на списъците на приетите и неприетите вземания.

С тези мотиви съдът