Определение № 645 от 18.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1249/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България„АД против решение № 29/06.03.2023 г. по гр.д.№ 87/2022г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 342/08.11.2021г. по гр.д.№ 333/2021г. на Окръжен съд – Плевен, е отхвърлен иска на банката, с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД против Ф. А. А. и Д. Д. А., за осъждането им солидарно да заплатят на „Юробанк България„ АД сума над размера от 173 232,97 лева и до претендираните 253 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила – немотивираност, несъобразяване на всички доводи и доказателства на страната, в частност допълнителното споразумение от 15.08.2017г. към сключения договор за кредит, както и в противоречие с материалния закон, тъй като не е отчел това споразумение – за преуреждане на договора за кредит от такъв, сключен в евро, в договор за кредит в лева – от една страна като непочиващ на неравноправни клаузи, а от друга - с качеството на признание за задълженията на ответниците към ищеца и на спогодба / чл. 365 ЗЗД / - самостоятелно правно основание на претенциите на банката. В този смисъл, касаторът намира, че съдът е следвало да се съобрази с посочената сума на дълга, без да изследва формирането й и проверява правилността й. Като не е приложил споразумението с това му действително съдържание, според касатора съдът неправилно е тълкувал клаузите му, в несъответствие с действителната воля на страните. Излагат се и съображения за неоснователност на изводи на съда, за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, както и за анатоцизъм. Навеждат се доводи във връзка със сключени от ответниците и други три договора за кредит, в различни валути, които договори, съобразени ведно с процесния, очевидно надхвърлят потребителска нужда на кредитополучателите, т.е. отрича се качеството им на потребители. Според страната, въззивният съд не отчита разликата между капитализирането на главница по кредита /какъвто е настоящия случай / и анатоцизма, като пояснява разликата така: Капитализирането е последица от волята / съгласието / на страните по договора, при който лихви или други акцесорни вземания се добавят към редовната, неизплатена главница, формирайки нова главница, а анатоцизмът е акт, при който се „ начислява лихва върху лихва, когато е настъпила забава от страна на длъжника, т.е. се извършва начисляване на възнаградителна лихва върху просрочена възнаградителна лихва„. Малко по-насетне касаторът уточнява, че капитализацията е формирането на нова главница, с прибавяне към неизискуема такава лихви, но не за просрочие, т.е. възнаградителни, които по съществото си са насрещното вземане на банката / възнаграждение за предоставянето на кредита /, предвид възмездността на договора за кредит. Касаторът обосновава извършената с допълнителните споразумения капитализация на главницата, като постигната в интерес на кредитополучателите, тъй като обективно ги облекчава, защото им спестява начисляването на високата наказателна лихва / при просрочие / върху целия неизплатен остатък. Намира подкрепа на тезата си в решение по гр.д.№ 357/1999 г. на V г.о. на ВКС, в което е прието за допустимо „ начисляването на лихви върху договорни лихви„, както и в ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, даващо разяснения за същността на възнаградителната лихва. Страната намира, че неправилно е кредитиран трети вариант на заключението на ССЕ, доколкото същият не отчита капитализацията на главницата, но прилага договорените със споразуменията облекчени периоди за погасяване, въпреки че уговорената капитализация е условие за договорените облекчения, вкл. приложените по-ниски лихвени проценти на възнаградителната лихва и др.. Ответните страни - Ф. А. и Д. А. – не са представили отговор на касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване,в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: „Юробанк България„ АД е предявила против Ф. А. и Д. А. обективно съединени искове, с правно основание чл. 430 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждането им да заплатят на ищеца дължими, на основание сключен между страните договор за кредит в евро от 11.05.2007г. и няколко последващи допълнителни споразумения към същия, вкл. за трансформиране кредита в лева: главница от 253 000 лева / част от общо дължима главница в размер на 257 050,96 лева /, 115,50 лева – непогасени по давност такси, за периода 02.05.2018 г. – 21.04.2021 г., в размер на 115,50 лева; непогасени по давност застрахователни вноски, за периода 04.05.2018 г. – 21.04.2021 г., в размер на 479,24 лева и разноски по кредита, за периода 26.02.2021г. – 21.04.2021г., в размер на 168 лева. Твърди се обявена на длъжниците предсрочна изискуемост на кредита. С допълнителните споразумения са уточнявани вида и размера на изискуемите и непогасени вземания на банката, променян е приложимия процент за възнаградителната лихва, формиращ се от променлива компонента БЛП / 6 % към момента на сключването на договора / и надбавка от 4,95% / чийто размер е търпял промени, в занижение /, уговаряни са условия за облекчаване погасяването на кредита, преоформяна е структурата на дълга. Считано от второто по ред допълнително споразумение вкл. и със следващите, страните са договорили просрочени възнаградителни лихви, просрочени такси и просрочени плащания по застраховки да се прибавят към редовната и неизискуема главница и по същество да формират нова такава. Във всяко от споразуменията е уговаряна и конкретна сума за внасяне от кредитполучателите, която е условие за влизане в сила на допълнителното споразумение и за стартиране на периода, за облекчено погасяване на кредита - чл. 3, ал. 1 от споразуменията. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че кредитодателят ще използва така внесената сума за служебно пълно или частично погасяване на просрочени към датата на внасяне на тази сума задължения по договора за кредит, в поредността за погасяване, указана в договора. В периода на облекчено погасяване на кредита се начислява фиксирана годишна лихва, по–ниска от първоначално договорената, а след изтичането му – непогасената, така формирана лихва се натрупва върху дълга - чл. 6. След периода на облекчено погасяване на дълга / с различна, намаляваща в хода на предоговарянето продължителност – от 12 –месечен, през 6-месечен до двумесечен /, със споразуменията са предоговаряни приложимите лихвени проценти за възнаградителната лихва, формиращи се от действащия към съответната дата БЛП и намаляваща по размер, спрямо тази при сключването на договора / 4.95 п./, надбавка. С всяко от допълнителните споразумения е договаряна „такса реструктуриране“, чието внасяне също е условие за влизането им в сила. С допълнително споразумение от 15.08.2017г., страните са договорили трансформиране на дълга / всички съществуващи задължения / в лева, по обменен курс „безкасов продава„ на банката за евро към лева. Договорено е, че за първите 60 месеца от срока за издължаване, от датата на превалутиране на кредита кредитополучателят не дължи лихва. От 61-вия месец до изтичането на крайния срок, кредитополучателят дължи лихва, формираща се от референтен лихвен процент / 6 - месечен СОФИБОР / за съответния период, съобразно методиката по чл. 2, ал. 2 и следващите от споразумението, плюс фиксирана надбавка, в размер на 3,737 %. Уговорен е краен срок за погасяване до 01.08.2039 г.. За първите 6 месеца, считано от 01.09.2017 г. е договорена фиксирана месечна вноска от 975 лева, а за останалия период до крайния срок за издължаване на кредита – съгласно погасителен план – неразделна част от споразумението. Ответниците не са депозирали отговор на исковата молба. Въз основа заключение на ССЕ, първоинстанционният съд е приел, че исковете са основателни, като ги е уважил изцяло. Във въззивната си жалба ответниците немотивирано се позовават на неравноправни клаузи в договора за кредит / непосочени /, акцентирайки на служебното задължение на съда да следи за същите. Позовават се на изтекла погасителна давност, като считат, че при настъпване предпоставките за обявяване предсрочна изискуемост на кредита / т.е. от датата на просрочие на третата погасителна вноска /, същата настъпва автоматично, а не от уведомяването на длъжниците. Позовават се на недопустимо „капитализиране„ на главницата, водещо до анатоцизъм, въз основа на сключените допълнителни споразумения, с които е договорено просрочените възнаградителни лихви да бъдат приобщени към редовната неизискуема главница и върху така получения нов размер на същата да се начисляват възнаградителни лихви. Въззивният съд частично е потвърдил и частично отменил първоинстанционното решение – само в частта по претендираната главница. За да отхвърли иска за част от същата, съдът е приел, че с допълнителните споразумения действително е уговорен, в противоречие с императивната норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД - анатоцизъм / трансформиране на главницата, чрез прибавяне към размера на редовна, неизискуема главница, сумата от просрочени възнаградителни лихви, върху която нова главница се начисляват възнаградителни лихви за последващите периоди /. Съображението за анатоцизъм е изведено от начисляването на възнаградителни лихви върху възнаградителни лихви – инкорпорирани в главницата. Съдът е приел, че е надлежно обявена предсрочната изискуемост на кредита – на 28.01.2021 г. Установил е, че прилаганият лихвен процент за възнаградителната лихва, в размер от 10,95 % към момента на сключване на договора за кредит, постоянно е намалявал, като резултат от постоянното занижаване на компонента „базов лихвен процент„. Изрично е мотивирал извод, че клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5 и чл. 6, ал. 3, касаещи формирането на възнаградителната лихва, както и съответните разпоредби от допълнителните споразумения, относими към възнаградителната лихва, не са неравноправни. По отношение други клаузи на договора за кредит и споразуменията въззивният съд не е формирал изводи за неравноправност, по смисъла на чл. 143 ЗЗП. С оглед установения анатоцизъм, въззивният съд е счел за приложим трети вариант от заключението на ССЕ, при който е съобразена предоговорена, съгласно споразуменията главница, като сбор от редовната, неизискуема такава и просрочени такси, без размера на изтекли и непогасени възнаградителни лихви и без „просрочени плащания по застраховки „. Изрично е посочено в мотивите, че този вариант на изчисление съобразява договорените периоди на облекчено погасяване на кредита по допълнителните споразумения и възнаградителната лихва по чл. 3, ал. 1 от договора / в заключението конкретизирана като 10,95 %, съответно наказателна лихва 20,95 % /. Така преизчислен, към датата на последното допълнително споразумение от 15.08.2017г., размера на главницата възлиза на 82 802,15 евро, а съобразно договореното трансформиране в лева - 173 232,97 лева. До този размер въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на иска за главницата, съответно отхвърлил за разликата до претендираните 253 000 лева. В изложението по чл. 284 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Допустимо ли е съдът да приеме клауза от договор за кредит за неравноправна, без да е посочил как е стигнал до този извод, на какво се основават правните му изводи и без да посочва съответната приложима законова разпоредба ?; 2/ Допустимо ли е съдът да основава правните си изводи за неравноправност само и единствено на база приета експертиза по делото, която констатира, че има промяна на съответните компоненти по договора за кредит или следва да съобрази и вземе предвид всички, събрани в хода на производството доказателства ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, с т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985г., както и с решенията по т.д.№ 34/2013 г. на ІІ т.о. и гр.д.№ 1321/2018г. на ІV г.о. на ВКС; 3/ При установяване на извършени капитализации на главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, такси, застраховки и други, следва ли съдът да прогласи цялото допълнително споразумение за нищожно или само клаузата, отнасяща се до капитализация на лихви, с оглед на това, че в практиката на ВКС е прието, че капитализирането на други суми, различни от лихва – е действително ?; 4/ Нищожна ли е капитализацията, извършена с допълнителни споразумения към договора, на просрочени главница, такси, комисионни, застраховки, произтичащи като задължение от договор за банков кредит ? Следва ли от капитализираните суми да бъдат премахнати единствено и само лихвите, а за останалите суми капитализацията да се приеме за действителна ?; 5/ Може ли съдът да приложи всички останали клаузи от едно допълнително споразумение, въпреки че е приел клаузата, в която са уредени предпоставките, от които зависи валидното изпълнение на споразумението, за неравноправна ? – допълнителният селективен критерий се обосновава идентично, поради противоречие с приетото в т.д.№ 1504/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС; 6/ Може ли, посредством тълкуване действителната воля на страните по чл. 20 ЗЗД, да бъде изведена волята на длъжника / длъжниците за направено признание на дълга, инкорпорирано в клаузите на допълнителното споразумение към договор за кредит ? –въпросът обосноваван също в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в ТР № 4/2019 г. по тълк.дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС;7/Каква е разликата между капитализация на просрочени лихви и анатоцизъм ? и 8/ Може ли да се приеме, че от сключването на няколко последователни договора за кредит, с една и съща банкова институция, следва да се презумира знание на кредитополучателите за параметрите по договорите, което от своя страна да доведе до отпадането на евентуалната неравноправност на клаузите им, като в този случай какви доказателства следва да бъдат събрани ? - поседните два въпроса, както и всички предходни са обосновавани с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК- значение на отговора им за точното приложение на закона и за развитието на правото. Първите два и последният / осми / въпроси са чужди на решаващите изводи на въззивния съд, който не е обосновал правния резултат с качеството „ потребители „ на ответниците и оттук с наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и сключените допълнителни споразумения към същия, напротив - изрично е приел, че не са неравноправни разпоредбите, отнасящи се до формиране размера на възнаградителната лихва, с косвено значение – за определяне остатъка от неиздължена главница, доколкото самостоятелна претенция за непогасени възнаградителни лихви ищецът няма. Предвид това, не се удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване по тези три въпроса. Трети и четвърти въпроси са изначално неясни спрямо касационните доводи на ищеца. От една страна касационната жалба въвежда довод, че договорената „капитализация“ на главницата е част от основанието за предоговаряне условията на кредита и с частичната недействителност на клаузата се обосновава нищожност на допълнителните споразумения в цялост. От друга, в изложението по чл. 284 ГПК към тези два въпроса, се поддържа необоснованост на извода на съда за нищожност на допълнителните споразумения в цялост / какъвто извод няма формиран /, а от друга – че съобразеното от съда преоформяне на редовната главница, с прибавяне на просрочени такси / без просрочени възнаградителни лихви / е следвало да съобрази и „ просрочени плащания по застраховки „, какъвто евентуален касационен довод не е обосноваван. Доколкото действителният смисъл на формулирането на въпросите е бил от нищожността на извършеното преоформяне на главницата да се обуслови извод за нищожност на допълнителните споразумения в цялост, то с това конкретно съдържание е петият формулиран въпрос. Ако целят обосноваване неправилност на въззивното решение, поради несъобразяване, при преоформянето на главницата, на изискуеми суми от застрахователни вноски / макар размера им и уговореното в чл. 3, ал. 2 от споразуменията да предполага погасяването им, с уговореното в ал. 1 на същата разпоредба плащане от кредитополучателите по всяко от допълнителните споразумения /, въпросите не кореспондират с касационен довод в този смисъл, съответстващ на поддържано възражение / вкл. срещу приетите във въззивна инстанция заключения на ССЕ / пред въззивния съд. Следователно, въпросите нямат характеристиката на правни, съгласно т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – отговорите им да са от естество да променят правния резултат, в полза на касатора, вкл. с оглед правомощията на касационна инстанция, съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК. Петият въпрос кореспондира с довод, въведен за пръв път от ищеца с касационната жалба / евентуален спрямо касационния довод, отричащ договорен с допълнителните споразумения анатоцизъм, респ.поддържащ договорена законосъобразна „капитализация“ на главницата /: че частичната нищожност на капитализирането на главницата предопределя нищожност на цялото допълнително споразумение, тъй като съставлява основание за предоговарянето на кредита, с предвидени облекчения за кредитополучателя / облекчени периоди на погасяване, по - благоприятна възнаградителна лихва и пр. /. Касае се за възражение, основано на чл. 26, ал. 4, пр. второ ЗЗД – нищожност на допълнителните споразумения в цялост, тъй като не биха били сключени без недействителните си части. Като невъведено в процеса, въззивният съд не е дължал произнасяне по такова възражение, поради което не се касае за процесуален пропуск, а оттук и въпроса – като некореспондиращ с решаващите изводи на съда – не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Шестият въпрос е предпоставен от касационния довод, че съдът е следвало да се съобрази с размера на дълга така, както е посочен в последното допълнително споразумение, тъй като същото съдържа признание на дълга и същевременно има характера на спогодба. Тезата на касатора не държи сметка, че се касае за признание за размера на дълга, формиран с приложение на договорените клаузи, без корекцията му, предвид установения - с приложената от страните капитализация на главницата – анатоцизъм. От друга страна, довода че последното допълнително споразумение има качеството на спогодба, освен че е в обективно противоречие със съдържанието му, също е въведен за пръв път с касационната жалба. По тези кумулативни съображения, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допустимост на касационното обжалване – не кореспондира с дължимите по предмета на спора решаващи изводи на въззивния съд. Седмият въпрос удовлетворява общия селективен критерий, доколкото частичното отхвърляне на иска за главницата се основава на извод за анатоцизъм, но не се явява обоснован допълнителният селективен критерий, с формалното позоваване на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Формирана е богата и непротиворечива съдебна практика, според която уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит, за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм, по смисъла на чл.10, ал. 3 от ЗЗД / така в решения по т.д.№ 739/2019 г., т.д.№ [ЕГН] г., т.д.№ 2029/2019 г. на І т.о., т.д.№ 1345/2019 г., т.д.№ 439/2017 г., т.д.№ 1504/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение