Определение № 93 от 29.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 81/2012 г.

Производството е по чл. 304 ГПК. Образувано по молба на С. М. М. от [населено място] с искане за отмяна на Решение Nо 134 от 31.07.2009 година по гр.възз.д. Nо 152/2008 година на РС-Омуртаг, с което е допуснато да се извърши съдебна делба на поземлен имот-* в кв. 56 по плана на [населено място], с площ от 242 кв.м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда от 89 кв.м. и масивна сграда от 12 кв.м. между Е. Х. Х., В. И. П. и Х. Ю. Х., при права 3/6 ид. части за първия съделител, 2/6 ид. части за втората съделителка и 1/6 ид.част за третия съделител. Поддържа, че са налице предпоставките за отмяна по чл. 304 ГПК, тъй като с Е. Х. Х. има сключен предварителен договор/ приложен с молбата за отмяна / за закупуване на 5/6 идеални части от процесния имот, които купувача е притежавал по наследство от баща си и на основание сключен алеаторен договор със майка си. Считайки, че с посоченото решение на РС Омуртаг са признати права на бившата съпруга на Е. Х.- съделителя В. П., който същата не може да притежава, тъй като не е страна по алеаторния договор и по този начин е измамен от продавача –обещател след като не е уведомил съда за договора, иска отмяна на решението по допускане на делбата. В срока по чл. 306 ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от В. П., с което се поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като молителя няма качеството на заинтересована страна по см. на закона, не е лице спрямо което решението има сила и в този смисъл няма правен интерес да иска отмяната. След като няма сключен окончателен договор, молителя няма вещни права по отношение на имота и не може да бъде страна по иска за делба. В срока по чл. 306 ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор и от съделителя Х. Ю. Х., който поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като молителя по никакъв начин не е могъл да участва в делбения процес и за съда е нямало задължение да го призове след като предварителния договор не е бил обявен за окончателен. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, състав на ВТОРО отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: Съгласно действащата правна уредба - чл. 303-309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуфазно производство, макар и не така отчетливо разграничено като уредбата на касационното производство, като разглеждането на молбата за отмяна по същество, се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата за отмяна/ но не и по допустимостта на самото отменително производство/. При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел за касационното обжалване с разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че проверката на допустимостта на молбата за отмяна, следва да се ограничи в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от гл.т. спазване на установените в чл. 305 ГПК процесуално преклузивни срокове за предявяване на молбата за отмяна, както и от гл.т. на наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК. След преценка на данните по делото и доводите на молителя, настоящият състав на ВКС намира молбата за отмяна за процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 304 ГПК, трето на един исков съдебен процес, завършил с постановено и вляло в сила решение, лице може да подаде молба за отмяна когато „спрямо него решението има сила, независимо, че това лице не е било страна по делото. Лицето, спрямо което решението има сила, е онова лице което е макар и да не е участвало като страна по делото е следвало да бъде конституирано като такова поради специфичната му обвързаност с предмета на спора/ общност, неделимост на спорното правоотношение/ и качеството му на необходим другар. Молителят С. М. няма права в спорната съсобственост, силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, не засяха неговата правна сфера, доколкото сключеният от него с един от съсобствениците – Е. Х., предварителния договор по чл. 19 ал.3 ЗЗД няма вещно-правен ефект, а създава само облигационни правоотношения. В производството по делба спорното правоотношение касае наличието на съсобственост, титулярите, съпритежатели на правото и техния обем права в общността на правото на собственост. След като молителя няма качеството на лице, което разполага с обем от спорните вещни права, то не може да поддържа теза, че е лице засегнато от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата .Отделен по делото е въпросът, че има постановено и решение по извършване на делбата, и доколкото молителят би имал права на съсобственик, то съгласно разпоредбата на чл. 75 ал.2 ЗН делбата, извършена без негово участие би била недействителна т.е. за него е налице и самостоятелен път на защита на накърнените му права, което обстоятелство изключва защитата чрез извънинстанционния способ отмяната по чл. 303 и сл. ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия