Определение № 2931 от 12.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1995/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на „Янко Самаров енд Ко“ ООД, [населено място], против определение № 1675 от 19.06.2024 г. по т.д. № 1211/2024 г. на Върховен касационен съд, II т.о. Ответната страна – „СП-АУТО“ ООД, [населено място], оспорва жалбата с подробно аргументирано становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на второ търговско отделение на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на „Янко Самаров енд Ко“ ООД, [населено място] срещу Решение № 300 от 05.03.2024г. по в.гр.д.№ 2956/2023г. на Пловдивски окръжен съд. За да постанови този резултат, съставът е отчел, че цената на предявените пред първоинстанционния съд искове с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ и чл.258 ЗЗД е била 12 029.28 лв. и не е надхвърляла законодателно определения праг от 20 000 лева на необжалваемост на въззивните решения на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. С искова молба вх. № 93315/21.01.2022 г. „СП-АУТО“ ООД, [населено място], е предявил пред Районен съд Пловдив обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ и чл. 258 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД за осъждане на жалбоподателя да му заплати сумата от 12029,28 лева, представляваща цена на авточасти, консумативи и ремонт на МПС по фактура № 19258/29.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията. Законосъобразно съставът на ВКС, II т.о. е преценил делото като търговско. Търговският характер на спора се обуславя от качеството търговец на двете страни в исковото производство – търговските дружества са търговци на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ. Между двете търговски дружества са възникнали правоотношения във връзка с осъществената покупко-продажба на авточасти и консумативи за МПС, както и извършените от дружеството-ищец сервизни услуги. Безспорно, сключената сделката, от която произтича спорното материално право по покупко-продажба на авточасти и консумативи за МПС, отговаря на критериите за търговска продажба по чл. 318, ал. 1 ТЗ, тъй като не е налице изключението в чл. 318, ал. 2 ТЗ. Неоснователно е поддържаното в частната жалба възражение за наличието на договор за изработка по ЗЗД, обуславящ граждански характер на делото по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК. Действително, осъществените сервизни услуги имат характер на договор за изработка, който не е сред абсолютните търговски сделки по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ, но е търговска за дружеството–възложител и за дружеството–изпълнител, на основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ и във връзка с презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ. Изрично в нормата на чл. 288 ТЗ е налице препращане по отношение на неуредените с ТЗ положения за търговските сделки към разпоредбите на гражданското законодателство. Доколкото в ТЗ липсва специална регламентация на договора за изработка, субсидиарно приложение намират разпоредбите на ЗЗД, което не изключва търговския характер на сделката. Прилагането на материалноправните разпоредби на ТЗ определят качеството търговец както на частния жалбоподател, така и на ответното дружество, а от там и вида на сключената между страните сделка по предоставяне на сервизни услуги по поддръжка на МПС, което обхваща и правните последици от нейното неизпълнение. Квалификацията на делото като търговско налага приложението на нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, предпоставяща минимален обжалваем праг от 20 000 лв. съобразно цената на иска, на решенията, постановени от въззивните съдилища по търговски дела. Наличието на процесуални пречки, изразяващи се в цена на иска под законоустановения праг от 20 000 лв. за търговски спор, който в случая се явява неосъществен, обосновават процесното определение като правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на I т.о.