Определение № 105 от 26.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 301/2012 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [община] срещу решение №1032 т 18.10.2011 г. постановено по в.т.д. №1725/2011 г. по описа на ОС-Варна,с което е потвърдено решение № 165/08.11.2010 г. по гр.д. № 183/2008 г. ,с което е осъден касаторът да заплати на [фирма] сумата от 10000 лева„ дължима по договор за изработка нна тръжно досие по програма С. и 3 967 лева –лихва по чл.86 от ЗЗД. Ответникът по жалбата в писмения си отговор изразява становище за нейната неоснователност.Претендира присъждане на съдебните разноски пред ВКС в размер на 400 лева-платено адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. Същата е постъпила в ОС на 18.11.2012., т.е. след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада в тази категория, съгласно чл.365 ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.286 ал.1 от ТЗ във връзка с ал.3 и чл.287 от ТЗ, тъй като договорът за изработка, от което е възникнало спорното вземане е сключен между търговско дружество и ответника –община и при цена на иска 10 000 лева, то касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение