Определение № 392 от 12.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2470/2015 г.

Производството е по чл.248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 10671/07.10.2015 г. от жалбоподателя К. Г. П., чрез адв. Р.П. за изменение на определение № 1028/10.09.2015 г. по гр.дело № 2470/2015 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските, като на основание чл.78,ал.5 ГПК се намали присъденото в полза на ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение, поради неговата прекомерност. Ответникът по молбата М. у. - Факултет по дентална медицина [населено място], чрез адв. В. Н. оспорва молбата с писмен отговор и изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата намира, че същата е допустима – подадена е на 07.10.2015 г. в едномесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 248,ал.1 ГПК и по същество е частично основателна по следните съображения: С определение № 1028/10.09.2015 г. по гр.дело № 2470/2015 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 19531/17.10.2014 г. по гр.дело № 15651/2013 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 28323/04.03.2015 г., подадена от ищеца К. Г. П., чрез адв.Р.П. и последният е осъден да заплати на М. у. [населено място], Факултет по дентална медицина сумата 1200 лв. разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл. 9,ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК без явяване в съдебно заседание адвокатското възнаграждение е в размер на 75% от възнаграждението по чл.7 от същата наредба. В производството пред ВКС по чл.288 ГПК ответникът по касационната жалба е представляван от адв. В. Н., който е представил писмен отговор. Като взема предвид, че въззивния съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно разпоредбите на чл.7,ал.1,т.1, вр.ал.2,т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение е в размер на сумата 905.84 лв. Съдът взема предвид тълкуването, дадено в т.3 от т.решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което при намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на основание чл.78,ал.5 ГПК съдът може да намали възнаграждението до предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение минимално определен размер, като не е обвързан от ограничението за двукратния му размер. Както вече се отбеляза в настоящия случай ответникът по касационната жалба, чрез адв. В.Н. е подал писмен отговор/л.14 и сл./, в който е изразил становище и по основанията за допустимомост на касационното обжалване, формулирани в изложението към касационната жалба на К. П., като в производството пред ВКС не е осъществена защита по съществото на спора. С оглед на посоченото съдът преценява, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да се намали до минималното предвидено в чл.9,ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 75% от възнаграждението по чл.7,ал.2,т.1, вр.ал.2,т.2 - до сумата 679.38 лв. Определението на ВКС следва да се измени в частта за присъдените разноски, като същите на основание чл.78,ал.5 ГПК следва да се намалят до сумата 679.38 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение