Определение № 84 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1546/2013 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената на 3.12.2012 год. от Е. Т. С. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение от 31.10.2011 год. по гр. д. № 409/2006 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 28.02.2006 год. по гр. д. № 264/2005 год. на Радомирския районен съд. С него е признато за установено по отношение на молителя и на Д. Т. С. и П. Т. С., че А. Й. М. от [населено място] е собственик на част от УПИ * в кв. 63 по плана на [населено място], намираща се в северозападния му ъгъл и с площ около 7 кв. м., оцветена в жълт цвят на скицата /№ 77 от 30.03.2005 год./ към заключението на техническата експертиза, означена с букви АБВДА, като ответниците са осъдени да й предадат владението върху този имот. Молителят поддържа като основания за отмяна предвидените в чл. 303, ал. 1, т. т. 1, 2 и 5 ГПК и представя заявление до [община] от 19.01.2012 год. за изменение на регулационната граница между двата съседни имота, поддържа приетото заключение на вещото лице да е невярно и се позовава на нарушение на правилото на чл. 142, ал. 2 ГПК, вследствие непроизнасяне на съда по подадена от него молба за отлагане на делото поради препятствие, което не е могъл да отстрани, за което е представил доказателства. Поради това и счита, че е бил лишен от възможността да участва в делото, обосноваващо наличието на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ищцата А. Й. М. поддържа в писмения отговор становище за недопустимост на молбата за отмяна, поради изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните от ищцата доводи, намира същата за недопустима. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, с оглед изложените в молбата съображения, се релевират тези по чл. 303, ал. 1, т. т. 1, 2 и 5 ГПК. Молбата е недопустима, с оглед подаването й извън тримесечния срок, предвиден във всяка една от хипотезите на чл. 305, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК. Молителят е узнал за постановеното въззивно решение с получаване на съобщението на 7.11.2011 год., срещу него не е подадена касационна жалба, поради което то е влязло в сила /в най-благоприятния за молителя случай - ако се приеме, че подлежи на касационно обжалване съобразно критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК/ с изтичане на срока по чл. 283 ГПК, съгласно чл. 296, т. 2 ГПК, т. е. на 7.12.2011 год. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая молителят представя заявление до общината, изхождащо от него, с дата 19.01.2012 год., което не е нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство, а освен това, молбата е подадена извън посочения преклузивен срок от тази дата – на 3.12.2012 год. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, на което се позовава молителят, е обосновано с доводи за неправилност на заключението на вещото лице, което не отговаря на изискването на закона за наличие на това основание за отмяна – по надлежния ред да е установена неистинността на заключението на вещото лице, върху което е основано решението, каквото твърдение не е налице. Молбата за отмяна е подадена и извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който е тримесечен от узнаването на решението. В случая следва да се приеме за начален момент на този срок влизането в сила на решението, с оглед указанието на въззивния съд за неговото обжалване, която възможност не е реализирана от страната. Изтичането на преклузивния срок погасява правото на молителя да иска отмяна на влязлото в сила решение и на това основание, поради което и молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима. С оглед изхода на делото молителят следва да заплати на ответницата по молбата направените от нея в настоящето производство разноски в размер на 150 лв., платено адвокатско възнаграждение по приложения към отговора договор за правна защита и съдействие. Поради това и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение