Определение № 3745 от 08.07.2026 г. на ВКС по д. № 2338/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е на основание определение № 1516 от 12.05.2026 г. по адм. д. № 385/2026 г. на Административен съд – Плевен, с което е повдигнат спор за подсъдност с Окръжен съд – Плевен за определяне на съд, компетентен да разгледа исковата молба на М. К. Г. срещу „Български пощи“ ЕАД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 евро, претърпени вследствие на неизпращане на кореспонденция на лицето, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. Съставът по чл. 135, ал. 5 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по адм. д. № 2387/2026 г. по описа на Административен съд – София-град е образувано по искова молба на М. К. Г., в момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в [населено място], срещу „Български пощи“ ЕАД. Съдът е приел, че с оглед изложеното в исковата молба и приложенията към нея, предявеният иск е с правна квалификация чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и той не е местно компетентен да се произнесе по него. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ определя, че компетентен да се произнесе по тези искове е административният съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. За настоящ адрес, по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, и в съответствие със становището, застъпено в определение № 10435 от 29.07.2020 г. по адм. д. № 7600/2020 г. на ВАС, се приема мястото, където се намира ищецът към момента на подаване на исковата молба. В момента М. Г. изтърпява наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в затвора в [населено място], поради което компетентен да разгледа иска, в качеството на съответен на настоящия адрес на осъдения, е Административен съд – Плевен. Административен съд – Плевен е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като не е налице хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, нито тази по чл. 203 и сл. АПК, а претенцията е по реда на ЗЗД и се разглежда по реда на ГПК пред граждански съд, като с оглед размера на същата, делото е подсъдно на Окръжен съд – Плевен. С оглед на това е прекратил производството по делото и на основание чл. 135, ал. 6, вр. с ал. 5 АПК е повдигнал спор за подсъдност. Настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че искът е подсъден на Софийския градски съд по следните съображения: Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая, видно от изложеното в исковата молба, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от несвоевременно доставяне от „Български пощи“ ЕАД на изпратена от него, респ. до него кореспонденция. От основанието и петитума й следва, че М. Г. е сезирал съда с гражданскоправен спор по чл. 49 ЗЗД, а не с такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за отговорността на държавен орган за незаконосъобразното му бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което искът следва да бъде разгледан по общия гражданскоправен ред. Компетентен да се произнесе по предявения иск съгласно правилата на чл. 104, т. 4 ГПК и чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е Софийският градски съд. Воден от изложеното, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България