Определение № 879 от 12.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 748/2012 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение от 12.12.2011 г. по гр. д. № 566/2011 г. Софийският градски съд потвърдил решението от 08.07.2009 г. по гр. д. № 13655/2006 г. на Софийския районен съд в частта, с която е развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н. а. № 62 от 27.01.2005 г., между С. Н. Б. чрез настойника му А. И. Б., и И. А. Б.. Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от И. А. Б. и А. И. Б., които поддържат наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като считат, че правилното решаване на делото е от значение за развитието на правото. Ответницата по касация Р. И. Г. - процесуален правоприемник на починалата в хода на делото ищца С. К. Х., не е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определящите изхода на спора въпроси не са изрично формулирани, но от изложеното става ясно, че това са въпросите за наличието на предпоставките за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на поставено под настойничество лице, поради неизпълнение от страна на купувача на задължението за внасяне на цената по банкова сметка на продавача, и за мотивирането на съдебния акт. Повдигнатите правни въпроси са от значение за изхода на конкретния спор, но не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Установените в правната норма на чл. 87, ал. 3 вр. 1 ЗЗД предпоставки за разваляне на един двустранен договор поради неизпълнение задължение на длъжника са ясни и са приложени в случая с точното им съдържание, разкрито в трайната и последователна съдебна практика. Въззивният съд е съобразил установената практика да обсъди данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както изисква чл. 188 от ГПК /отм./, сега чл. 235 ГПК. За да изгради изводите си за фактите по спора, е посочил, че макар в нотариалния акт да е записано, че цената е внесена по банкова сметка на продавача, такива доказателства не са събрани. Липсват платежни документи, удостоверяващи внасянето, и документи за наличност на сумата по банкова сметка на продавача. Посочено е още, че не е изпълнено определението на районния съд по чл. 118, ал. 1 вр. чл. 73, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./, с което разрешението за разпореждане с имуществото на поставеното под настойничество лице е дадено при условие сумата по сделката да бъде внесена преди вписването на нотариалния акт. Следователно, обжалваното решение е мотивирано и съдържа преценка относно това дали задължението на купувача по договора е изпълнено в дадения срок, а въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложените правни съображения в резултат на възприетата фактическа обстановка не сочат на неточно или неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 87, ал. 3 вр. ал. 1 ЗЗД, което следва да се промени, поради което не е налице произнасяне от въззивния съд по определящи изхода на спора въпроси, свързани с тълкуването на закона, които да са от значение за развитието на правото. Предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са налице, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.