Определение № 358 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 174/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. И. Д., срещу определение № 3980 от 08. 12. 2023 г. по ч. гр. д. № 5121/2023 г. по на ВКС, 2 г.о., с което са оставени без разглеждане подадените от А. Д. И. жалби с вх. № № 26980/05. 09. 2023 г. и 10895/11. 09. 2023 г., и двете с идентично съдържание, срещу определение № 3266 от 30. 10. 2023 г. по гр. д. № 4310/2022 г. на ВКС, 1 г.о., с което са оставени без уважение подадени от същия молби вх. № № 8600/17. 07. 2023 г., 24530/03. 08. 2023 г., 10117/17. 08. 2023 г. за допълване, по реда на чл. 250 ГПК, и за изменение, на основание чл. 253 ГПК, на постановено по чл. 288 ГПК определение № 2022 т 06. 07. 2023 г. по гр. д. № 4310/2022 г. на ВКС, 1 г.о. Твърди се неправилност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на състава на ВКС за разглеждане по същество на подадените от А. Д. частни жалби вх. № № 26980/05. 09. 2023 г. и 10895/11. 09. 2023 г. С писмен отговор вх. № 15520/29. 11. 2023 г., подаден от И. Н. В. и Н. В. В., чрез адв. И. А.-М., се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на частната жалба и се иска оставянето й без уважение. Претендират се разноски, направени във връзка с настоящото частно производство по ч. гр. д. № 5121/2023 г. на ВКС, 1 г.о. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. За да остави без разглеждане подадените от А. Д. И. жалби с вх. № № 26980/05. 09. 2023 г. и 10895/11. 09. 2023 г., и двете с идентично съдържание, съставът на ВКС е приел, че същите са подадени срещу неподлежащ на обжалване акт на ВКС. Определенията на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК, не подлежат на обжалване, поради което не подлежат на обжалване и постановеното по реда на чл. 250 ГПК определение, с което се отказва допълването им. Определенията по чл. 253 ГПК, с които съдът отказва да измени постановени от него актове, също не подлежат на обжалване, тъй като не са преграждащи, нито обжалваемостта им е предвидена в закона. Прието е, че контрол за валидността на съдебен акт, постановен от тричленен състав на ВКС, може да бъде осъществен чрез обжалване пред друг състав на ВКС само ако актът подлежи на обжалване, каквато хипотеза в случая не е налице. Определението е правилно – съобразено с разпоредбите на чл. чл. 274, 288, 250 и 253 ГПК. Определенията на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, не подлежат на обжалване с частна жалба. Такава обжалваемост не е предвидена в чл. 288 ГПК или друга изрична законова разпоредба. Определението не е и от категорията на актовете, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, доколкото със същото съдът, след като е приел допустимост на касационната жалба, е осъществил правомощието си за селектиране на същата по критериите на чл. 280 ГПК. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, която не сочи на възможност за обжалване на определението, с което не е допуснато разглеждане на касационната жалба, за разлика от т. 2, където изрично е предвидено влизане в сила на прекратителното определение. След като определението по чл. 288 ГПК е необжалваемо, то ще е необжалваемо и определението по чл. 250 ГПК, с което е оставено без уважение искането за допълване на определението по чл. 288 ГПК. Този извод следва от разпоредбата на чл. 250, ал. 3, вр. чл. 274, ал. 1 ГПК. Постановените по реда на чл. 253 ГПК определения, с които се оставя без уважение искане за изменение или отмяна на неподлежащ на обжалване акт, също не подлежат на обжалване, тъй като не са от категорията актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК. Неоснователен е доводът за незаконосъобразност на определението, поради постановяването му в закрито заседание.Разпоредбата на чл. 278, ал. 1 ГПК предвижда разглеждане и решаване на частните жалби в закрито заседание. Възможността за разглеждането им в открито заседание е по изключение – по преценка на съда и при наличие на необходимост за това. Данните по делото не сочат на факти, породили необходимост от разглеждане на частната жалба в закрито заседание от състава на ВКС. Разпоредбите на чл. 274-279 ГПК не предвиждат изпращане на частния жалбоподател на подаден от насрещната страна отговор на частната жалба, за запознаване със същия, а и в случая отговор на частната жалба не е бил подаден. Оплакванията за неправилност на въззивното решение, недопуснато до касационен контрол с определението по чл. 288 ГПК, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, подлежат на обсъждане само в случай на разглеждане по същество на касационната жалба, но не и при решаване на процесуалния спор относно допустимостта на подадената частна жалба срещу определенията по чл. 250 и чл. 253 ГПК, оставящи без уважение искане за допълване и искане за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК. Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на производството, жалбоподателят А. И. Д. следва да бъде осъден да заплати на ответниците по частната жалба И. Н. В. и Н. В. В. общо сумата 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, платено за изготвяне на отговор на частната жалба. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,