Определение № 751 от 20.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2809/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника „Т.“ Е., [населено място] срещу разпореждане № 19146 от 12.06.2019 г. по в. ч. гр. дело № 2393/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, І-11 състав. С обжалваното разпореждане е върната частна касационна жалба с вх. № 32048 от 08.03.2019 г., подадена от „Т.“ Е. срещу определение № 4982 от 26.02.2019 г. по гр. дело № 2393/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, І-11 състав, с което е потвърдено разпореждане № 1024 от 03.01.2019 г. по гр. дело № 41697/2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 78 състав, с което е върната въззивна жалба вх. № 5186362/15.11.2018 г., подадена от „Т.“ Е. срещу решение № 516056 от 25.10.2018 г. по гр. дело № 41697/2018 г. на Софийски районен съд. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че изводите за недопустимост на частната касационна жалба не кореспондират с правилата на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 280 ГПК и на дадените указания за обжалваемост на определението. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: За да върне горепосочената частна касационна жалба като недопустима на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 274, ал. 4 ГПК, въззивният съд е приел, че определението, с което Софийски градски съд е потвърдил разпореждане на Софийски районен съд, с което е върната въззивната жалба на „Т.“ Е. срещу постановеното от СРС решение, не подлежи на касационно обжалване, тъй като предявеният иск е с цена до 10 000 лв. /чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/. Разпореждането на Софийски градски съд е правилно. Съгласно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване, а съобразно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В конкретния случай обжалваното с частната касационна жалба определение е въззивно /с него е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба/ и делото е търговско, тъй като е образувано по иск за заплащане на цената на продаден бетон и неговия превоз по сделка между търговски дружества по чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ. Поради това, че въззивното решение не би подлежало на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, то не подлежи на касационно обжалване и постановеното от въззивния съд определение – предмет на настоящата частна касационна жалба на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната касационна жалба правилно е върната от Софийски градски съд при спазване на приложимите съдопроизводствени правила, поради което разпореждането следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника по частната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение