Определение № 4282 от 28.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2166/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 61/12.01.2023 г. по гр.д. № 2868/2022 г. в частта, с които Софийски апелативен съд, изменяйки първоинстанционното решение, е уважил иска на Т. В. Т. срещу ЗК „Лев Инс“ АД по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ над сумата 100 000 лв. до сумата 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Т. Г., баща на ищеца, в резултат от ПТП от 17.07.2018 г., ведно със законните лихви от 16.08.2018 г. и е определил отговорността на страните за разноските по делото. Решението се обжалва от ЗК „Лев Инс“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилностпо следните въпроси: 1. При възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат следва ли съдът да посочи въз основа на кои установени по делото обстоятелства обосновава извода за наличие или липса на съпричиняване и да изясни тяхното значение? 2. Следва ли съдът да посочи в решението какъв е механизмът на увреждането, да изясни кои установени по делото обстоятелства са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на делинквента и така да определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост? и 3. Законът допуска ли съдът да базира изводите си на заключение, което противоречи на други събрани по делото доказателства? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД), при допуснато съществено процесуално нарушение (по чл. 202 ГПК) и е необосновано – всички касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 – пр. 3 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответникът по касационната жалба Т. Т. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Неговият адвокат В. М. иска настоящата инстанция да му определи възнаграждение за безплатното представителство (чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА). Въззивният съд е възприел следният механизъм на ПТП, зачитайки съгласно чл. 300 ГПК задължителната сила на влязлата в сила осъдителна присъда срещу водача на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. [рег.номер на МПС] (помагача на ответника): на 17.07.2018 г. около 00.30 ч. лекият автомобил се движи по път Е-79 в посока от Видин към Монтана със скорост 87 км/ч. По същото време по същия път в срещуположната посока се движи л.а. „Тойота Пикник“ с рег. [рег.номер на МПС] със скорост 71 км/ч. Наближавайки км. 67 на праволинеен участък по пътя, на който л.а. „Фолксваген Шаран“ се спуска, а другият лек автомобил се изкачва по 2% надлъжен наклон, малко преди да достигнат мястото на разминаване, когато се намират на около 22 м. един от друг, л.а. „Фолксваген Шаран“ завива на ляво, навлиза в насрещната пътна лента и се блъска челно в предната част на л.а. „Тойота Пикник“. В резултат на удара, л.а. „Тойота Пикник“ променя своята посока на движение, придвижвайки се назад, завърта се на около 45 % по посока на часовниковата стрелка и преминавайки около 5.20 метра от мястото на удара се установява косо на платното на движение. Другият лек автомобил се установява в лентата за насрещно движение и частично върху левия банкет. Според заключението на САТЕ, изготвено по писмените и веществените доказателства (снимки), събрани по приключилото наказателно дело, л.а. „Тойота Пикник“ е оборудван с 5 бр. триточкови инерционни колани – за всеки пътник и за водача. Ефективното действие на колана е до скорост 55-60 км/ч и то при челен удар без ротация и значителна деформация на купето. При завъртане на автомобила коланът няма възпиращо действие, тъй като върху тялото действа центробежна сила и кориосилово ускорение, а главата и тялото на бащата на ищеца, който е на мястото до шофьора се удрят във вътрешните части на купето на л.а. „Тойота Пикник“. При челен удар инерционния предпазен колан се задейства при движение напред на тялото от 35 до 50 мм и блокира при достигане на тялото до детайлите на купето. В случая обаче при деформация на купето коланът не може да предпази тялото на ползвателя от съприкосновението му с частите от купето. При удара двигателят на автомобила навлиза от дясно в купето и са започнали значителни пластични деформации по цялото купе. Деформирани са неговите елементи в зоната на арматурното табло на автомобила и волана в посока навътре към купето. Бащата на ищеца е притиснат в купето. Изваден е чрез използване на специални технически средства. В този случай не е осъществено нито едно от възможните обстоятелства, при които ако бе използван обезопасителен колан от удара при ПТП не би настъпила смъртта на бащата на ищеца – скорост до 60 км/ч, челен удар без ротация или липса на значителни деформации по купето. От заключението на СМЕ се установява, че непосредствената причина за смъртта е остра дихателна и сърдечна недостатъчност, развила се вследствие на множествена травма - съчетание на черепно-мозъчна и гръдно-коремна травми. Въззивният съд е приел, че поведението на помагача на ответника при ПТП е противоправно и виновно (чл. 300 ГПК), а за причинените неимуществени вреди на ищеца – синът на починалия, отговаря ответникът по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ (чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). При този механизъм на ПТП бащата на ищеца не допринася за вредоносния резултат – с или без използване на обезопасителе колан неговата смърт е била неизбежна. Ответникът е длъжен да обезщети неимуществените вреди на ищеца, които са пряка и непосредствена последица от смъртта на баща му (чл. 51, ал. 1 ЗЗД), а възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неоснователно. Според гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетели, въззивният съд е приел, че двамата са имали близки отношения. Макар отдавна да не живеят заедно, те са поддържали чести контакти. Бащата се грижи за сина си. Води го на спортни състезания. Давал му е пари и му е купувал желаното. Заедно са посрещали празниците. Синът е бил повлиян от заниманията на баща си, който е спортен треньор, и тренира футбол. След смъртта на баща си страда много. Не може да приеме станалото. Затваря се в себе си. Често ходи на гроба. Помага за надгробния паметник. Б. се на заключението на вещото лице-психолог, въззивният съд е намерил, че мъката на ищеца от внезапната загуба на баща му е причинила тревожно разстройство и когнитивно-поведенчески нарушения, чието бъдещо развитие е непрогнозируемо с възможност да се задълбочат. Несъмнено психическата травма е тежка, защото смъртта е внезапна и неочаквана. Ищецът е 19-годишен, а неговият баща е починал на 51. Ищецът е лишен от родителската любов на своя баща, от неговите грижи и подкрепа, които като млад човек е очаквал да продължат през следващата голяма част от неговия живот. Психологът е констатирал степен на болка и мъка от загубата на родител, по-интензивни от нормалните. При тези конкретно проявени обстоятелства, които въззивният съд е приел за доказани, и съобразявайки обществено-икономическите условия в страната към ПТП, въззивният съд е заключил, че сумата 150 000 лв. е справедливото застрахователно обезщетение и е уважил иска до този размер. При тези мотиви в обжалваното решение първите два повдигнати въпроси обуславят решението, но начинът, по който въззивният съд ги е решил, не противоречи, а съответства на практиката на Върховния касационен съд. Механизмът на ПТП е детайлно изяснен. Логично и обосновано е изключена всяка възможна причина за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Изяснено е, че при този механизъм на ПТП смъртта би настъпила и при използване на обезопасителния колан. Въззивното решение е съобразено с т. 11 ППлВС № 4/1968 г., както и с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. ОСГТК на ВКС. По двата въпроса е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Третият повдигнат въпрос не обуславя решението. Първо, защото касаторът не изяснява кое точно заключение – на САТЕ, на СМЕ или на СПЕ, се опровергава и от кои точно събрани по делото доказателства. Второ, защото в решението е извършен прецизен анализ на доказателствата, включително на установимите чрез заключенията. Дали изводите на въззивният съд действително се подкрепят от доказателствения материал, в настоящото производство не може да се провери, но изложените логични и обосновани мотиви в установените с решението релевантни факти изключват сочените предпоставки за допускане на касационния контрол. При този изход на делото и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА настоящият състав следва да определи адвокатското възнаграждение за безплатното представителство на ответника по касация. При материален интерес 50 000 лв. съдът го определя в размер на сумата 1 522.50 лв. При остойностяване труда на адвоката по отговора на касационната жалба бе съобразена ниската степен на фактическа и правна сложност на делото. При тези мотиви, съдът