Определение № 219 от 02.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 177/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., [населено място] срещу определение от 06.01.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 794/11г., с което Кюстендилският окръжен съд е потвърдил определение от 24.08.2011г. по гр.д.№ 2406/11г. на Кюстендилския районен съд за оставяне без уважение на молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е редовна, постъпила е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното разпореждане Кюстендилският окръжен съд е приел, че по отношение на ищеца – частен жалбоподател не са налице условията за освобождаването му от внасяне на държавна такса. Съгласно разпоредбите на чл.274, ал.3 ГПК и на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивния акт и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Касационните основания по чл.281 ГПК подлежат на проверка, след като ВКС допусне касационното обжалване, докато в производството по допускане се обсъждат единствено основанията по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед на разграничението между двете групи основания законодателят е предвидил касационните основания по чл.281 ГПК да се заявят в касационна жалба, респ. частната касационна жалба, съгласно чл.284, ал.1, т.3 ГПК, а основанията за допускане на касационното обжалване - в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил само нормата на закона и е възпроизвел основанията по чл.281 ГПК, заявени и с частната касационна жалба. Всички въведени оплаквания касаят неправилността на въззивното определение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, като липсва изведен материалноправен или процесуален въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд