Определение № 4008 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2876/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от М. Николова, чрез процесуалния й представител адв. Георгиева, против Определение № 164 от 08.01.2024г., постановено по дело № 2568 по описа за 2023г. на Административен съд-Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата от М. Николова срещу отказ, обективиран в писмо МД-Т23009769ВН/13.11.2023г. на Директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и е прекратено производството по делото. С частната жалба се оспорва определението като неправилно и се претендира неговата отмяна. Навежда доводи, че оспореният акт е издаден от Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, който се явява горестоящ административен орган по отношение на лицата по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък на л. 10. Ответникът – директор на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна – не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Частната жалба е допустима, подадена против определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 160, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която същото е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, тя е основателна, поради следните съображения. Предмет на производството пред Административен съд-Варна е била законосъобразността на отказ, обективиран в писмо МД-Т23009769ВН/13.11.2023г. на Директор на дирекция „Местни данъци“. С разпореждане от 15.12.2023г. съдът е дал възможност на жалбоподателката да уточни подлежащия на обжалване акт- писмо МД-Т23009769ВН/13.11.2023г. издаден от Директора на дирекция „Местни данъци“ или отказът на орган по приходите М. Свистунова да обработи декларацията по чл. 14 ЗМДТ. С уточнителна молба от 04.01.2024г. жалбоподателката Николова е заявила, че оспорва писмо МД-Т23009769ВН/13.11.2023г., издадено от Директора на дирекция „Местни данъци“. За да прекрати производството по делото решаващият състав е формирал извод, че оспореното писмо има уведомителен характер и с него не се създават права и задължения за жалбоподателката. Счел е че отказът, декларацията по чл. 14 ЗМДТ да бъде обработена е обективиран в резолюция „без последствия“ върху нея от орган по приходите, поради което подадената жалба срещу писмото на директор на дирекция „Местни данъци“, като депозирана срещу неподлежащ на обжалване акт е оставена без разглеждане. Така постановеното определение е неправилно. Според чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Действително, в глава тринадесета от ДОПК, озаглавена "Декларации", не е регламентиран изрично редът, по който се обжалва отказът за приемане на данъчната декларация. Данъчните декларации по чл. 14 ЗМДТ, видно от този законов текст, се подават за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. По аргумент на чл. 107, ал. 4 ДОПК, според който актът за установяване на задължение по декларация се обжалва в 14-дневен срок пред директора на Териториалната дирекция, отказът на служителите на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, да приемат подадената декларация, подлежи на обжалване пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, изпълняващ правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите според чл. 4, ал. 5 ЗМДТ. По делото не са налице доказателства, че служител на общинската администрация, определен със заповед на кмета на общината /чл. 4, ал. 4 ЗМДТ/, се е произнесъл относно подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ. Предвид обстоятелствата, че в писмото на директора ал. 6 (гръб) е обективиран отказ, с който декларацията по чл. 14 ЗМДТ е оставена без последствия, то в случая не би могло да се обоснове извод, че оспореното писмо има уведомителен характер и не създава права и задължения по отношение на жалбоподателката. Последното е издадено от директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна, който се явява горестоящ административен орган по отношение на служителите на общинската администрация /чл.4, ал.3 ЗМДТ/. След като е стигнал до други изводи и е оставил жалбата без разглеждане, съответно е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК, Административен съд – Варна е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. При разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,