Определение № 573 от 16.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4367/2015 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от К. И. И., нотариус с рег. № 572, с район на действие РС Варна, против разпореждане № 887/09.06.2015 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 199/2015 г. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане. И. Г. С., чрез адв. Р. Х., е отговорил, че частната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: К. И. И. е подал частна касационна жалба вх. № 3003/12.05.2015 г. против въззивно определение № 276/23.04.2015 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 199/2015 г. Администриращият съд на 13.05.2015 г. оставил без движение жалбата с указание жалбоподателят да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като обоснове съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл съдът и посочи на кое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава и представи при нужда доказателства за противоречива съдебна практика по този съществен въпрос. С разпореждане № 887/09.06.2015 г. частната касационна жалба е върната поради неизпълнение на горните указания. Разпореждането е неправилно. Вярно е, че не е последвало изпълнение на указанията, дадени на 13.05.2015 г., но те са били незаконосъобразни. Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК и жалбата могат да са на един хартиен носител, както е и в случая. Жалбоподателят е формирал правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, повдигнати в курсив – „Следва ли да се извършва служебна проверка за правилност на обжалван съдебен акт въззивният съд при липса на оплакване срещу правилността на същия и следва ли решаващият състав на съда, разглеждащ гражданскоправен спор, да констатира непосредствено наличието на престъпни обстоятелства, за да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК”. Жалбоподателят се е обосновал с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като е посочил и конкретно съдебна практика на ВКС, в противоречие с която, според него, се е произнесъл по поставените процесуалноправни въпроси въззивният съд – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС (по първия правен въпрос) и определения по чл. 274, ал. 2 и 3 на ВКС, ТК (по втория въпрос), като е представил и копия от последните. Поради изложеното, неизпълнението на указанието за представяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК не е порок, който да е основание за прилагане на санкцията по 262, ал. 2, т. 2 ГПК. В заключение, обжалваното разпореждане е неправилно. То следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. МОТИВИРАН от горното, съдът