Определение № 278 от 26.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2239/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. Я. М., чрез адв. К.Н.- САК, против въззивното решение на Софийски окръжен съд № 163 от 03.04.2014 год., по в.гр.д.№ 18/2014 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Ихтиманския районен съд № 182 от 05.11.2013 год., по гр.д.№ 423/2013 год. за уважаване на предявените от ЗД [фирма] срещу касатора, като ответник, обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422 ГПК, във вр. с чл.124 ГПК и чл.96, ал. 2 ЗЗД за сумата 6007.77 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 01.03.2013 год. до окончателното и изплащане, представляваща направени деловодни разноски по изп.д.№ 20127780400363 на ЧСИ И.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. В съдържанието на касационната жалба е инкорпорирано и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Ответната по касационната жалба страна Застрахователно дружество [фирма], [населено място] в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразило по основателността на въведените касационни основания. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр.100/2010 год. и в сила от 21.12.2010 год., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на СОС, предвид произхода на претендираното вземане и качеството на ищцовата по спора страна – ответник по касационната жалба - арг. от чл.286, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Макар и предявената установителна искова претенция да касае вземане на ищеца, формирано от извършени от същия в изп. производство деловодни разноски, то доколкото последното е образувано за изпълнение на влязлото в сила решение на СГС по гр.д.№ 10646/2010 год., имащо за предмет възникнал между М. и Застрахователно дружество [фирма], [населено място] правен спор по предявен пряк иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ, т.е., свързан със задължение на застрахователя по абсолютна търговска сделка, делото е търговско и за допустимостта на касационната жалба е меродавен законоустановения минимум от 10 000 лв., като цена на иска, каквато в процесния случай не е налице. При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на СОС, настоящият касатор, към датата на подаване на касационната жалба – 23.04.2014 год., не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, поради което същата се явява процесуално недопустима и подлежи на връщане, а образуваното въз основа на нея касационно производство - на прекратяване. Водим от изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал. 1, т.3 ГПК