Определение № 1747 от 08.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 330/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. Н. като пълномощник на М. Г. Р. и Л. П. В., срещу въззивно решение № 614 от 10.05.2023 г. по в.гр.д. № 2535/2022 г. на Софийски апелативен съд. С него е обезсилено решение № 124 от 26.04.2022 г. по гр.д. № 300/2021 г. на Окръжен съд - Перник като недопустимо поради липса на правен интерес и е прекратено производството по делото. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателите подържат, че е налице правен интерес за предявяване на отрицателните установителни искове, предмет на делото. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от ищец, който е във владение на вещта и цели да запази фактическата си власт върху нея и отблъсне неоснователните претенции на друго лице“. Ответниците по касация „Строй инвест 2007“ ООД и „Обединена българска банка“ АД не са подали отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по силата на Договор за учредяване право на строеж от 15.07.2007 г., обективиран в нот. акт № 71, том V, д. № 796/2007 г., Х. В. Х. и С. С. Ц. като собственици на имот, находящ се в землището на [населено място],[жк], представляващ УПИ № *** - ***, в кв. 41, целият с площ 1799 кв. м., са учредили на "Строй инвест 2007" ООД право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни и нежилищни обекти. С нотариален акт № 169, том II, д. № 338/2008 г., Х. Х. лично като кредитополучател и ипотекарен длъжник и в качеството си на управител на „Строй инвест 2007“ ООД, и С. Ц. като трето лице - ипотекарен длъжник, учредили договорна ипотека в полза на „ОББ“ АД за обезпечаване на всички вземания на банката, произтичащи от договор за кредит, върху собственият им УПИ № *** - ***, в кв. 41, целият с площ 1799 кв. м., находящ се в землището на [населено място],[жк], ведно с учреденото върху този поземлен имот право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни и нежилищни обекти. През 2018 г. вписването на ипотеката е било подновено. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 152, т.ІІ, дело № 308/2013 г. от 256.09.2013 г. на нотариус с рег. № 063 в регистъра на НК, ищецът П. В. Р. закупил от Ю. Н. С. недвижим имот, представляващ апартамент № ***, с административен адрес [населено място],[жк], [улица], ет.6, съставляващ по КККР на [населено място] самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с принадлежащото към него мазе № 63. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 153, т.ІІ, дело № 309/2013 г. от 25.09.2013 г. на нотариус с рег. № 063 в регистъра на НК, П. В. Р. закупил от Х. В. Х. 39.67/ 2363 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, принадлежащи към собствения на купувача самостоятелен обект в сградата, построена в имота, представляващ апартамент № 54. Въззивният съд е приел за установено, че върху закупеното от П. Р. жилище е било насочено принудително изпълнение по изп.д. № 1707/2017 г. по описа на ЧСИ А. Василева, за събиране на вземането на „ОББ“ АД срещу длъжника Х. В. Х.. Имотът е изнесен на публична продан и с постановление за възлагане на недвижим имот е възложен на обявения купувач. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че предявените от М. Г. Р. и П. В. Р., починал в хода на делото и заместен от своя наследник по закон жалбоподателката Л. П. В. отрицателен установителен иск против „Строй инвест 2007„ ООД за установяване, че учреденото през 2007 г. на дружеството право на строеж е погасено по давност в условията на чл. 67 ЗС поради неупражняването му в 5-годишен срок, обективно съединен с отрицателен установителен иск против „ОББ“ АД за установяване, че банката не притежава обезпечението, произтичащо от договора за учредяване на ипотека, сключен през 2008 г., са недопустими поради липса на правен интерес. Въззивният съд е приел, че уважаването на тези искове няма да доведе до промяна в правната сфера на ищците, тъй като процесният имот е придобит от трето лице, което не е страна по делото и постановеното решение не може да му бъде противопоставено. С оглед установените по делото факти и обстоятелства и изложените от въззивния съд съображения, с които е обоснован извод за липса на правен интерес от предявените искове, поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, не може да обуслови допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въпросът е формулиран твърде общо и не държи сметка за предмета на предявените отрицателни установителни искове и страните по тях. Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск е винаги конкретен и се обуславя от обстоятелствата по всяко отделно дело. В случая въззивният съд е бил сезиран с иск за установяване, че правото на строеж, учредено в полза на първия ответник „Строй инвест 2007“ ООД не съществува, тъй като е погасено по давност поради неупражняването му в предвидения в закона / чл. 67 ЗС/ 5-годишен давностен срок, обективно кумулативно съединен с иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че в полза на „ОББ“ АД не съществува ипотечно право върху придобития през 2013 г. от ищците недвижим имот. По делото е установено и не е било спорно между страните /твърдения в този смисъл са изложени в исковата молба/, че към момента на предявяване на исковете имотът е бил изнесен на публична продан за събиране на вземането на банката, която е приключила с възлагателно постановление, с което имотът е бил възложен на трето неучастващо като страна по делото лице. С оглед на това въззивният съд е приел, че за ищците липсва правен интерес от предявените отрицателни установителни искове, тъй като дори да бъдат уважени, това решение не може да се противопостави на купувача от публичната продан /защото той не участва по делото/, т.е посредством уважаването на тези искове няма да се постигне целеният от ищците правен резултат – да бъдат отречени правата на купувача от публичната продан и имотът да се върне в техния патримониум. Това становище на въззивния съд кореспондира с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 298, ал.1 и 2 ГПК. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът