Определение № 2888 от 06.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1423/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца А. В. Т. чрез адв. С. Н. срещу решение № 1484 от 20.12.2023г. по в.гр.д.№ 2185/2023г. на Апелативен съд С.. С него, след отмяна на решението по гр.д.№ 16885/2018г. на СГС, е отхвърлен искът на Т. срещу ЗД „Евроинс“ АД с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца като пешеходец при пътно произшествие от 21.08.2018г. Потвърдено е първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата до 40 000лв. Предмет на касационната жалба е отхвърлянето на иска за сумата 25 300лв. с оглед заплатеното доброволно от застрахователното дружество обезщетение от 14 700лв. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281,т.3 ГПК с искане за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди от още 25 300лв., ведно със законна лихва от 01.11.2018г. и направените от ищеца разноски. Наведени са оплаквания за нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението за причинените морални вреди и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Изразява се несъгласие с извода на въззивната инстанция, че ищецът като пешеходец е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 2 вр. ал.1, т.1 ЗДвП като е предприел пресичане на пътното платно без да се съобрази с приближаващите се превозни средства. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването по материалноправния въпрос относно приложението на чл.52 за проверка съответствието на обжалвания акт с ППВС №4/1968г. Поддържа се и искане за допускане на обжалването по въпроса за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Касаторът се позовава на задължителна съдебна практика - т.7 от ППВС №17/1963г. по отношение на обективния характер на съпричиняването, която твърди, че не е съобразена от въззивния съд. Посочва, че в постановлението се акцентира и на предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане като във всички случаи приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин и разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД не може са бъде приложена ако приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем. Поддържа се, че в случая приносът на пешеходеца не е доказан, а е единствено предположен от въззивната инстанция, която не е съобразила и обстоятелството, че е постановена влязла в сила присъда, задължителна на основание чл.300 ГПК за гражданския съд, с която водачът на увреждащия автомобил е признат за виновен за допуснати нарушения на правилата за движение. В писмен отговор „ЗД Евроинс“ АД оспорва основателността на искането за допускане на касационното обжалване и основателността на подадената жалба. За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното: С исковата молба е претендирано обезщетение в размер на 40 000лв. за причинените на ищеца като пешеходец при пътно произшествие от 21.08.2018г. неимуществени вреди. По делото е безспорно, че на Т. е била изплатена извънсъдебно сумата 14 700лв. по предявената пред застрахователя претенция. В отговора на исковата молба застрахователното дружество е навело и възражение за допуснати от страна на пешеходеца нарушения на чл.113,ал.1,т.1 ЗДвП и чл.114,т.1 ЗДвП. Назначената автотехническа експертиза е установила, че пътното произшествие е настъпило на 21.08.2018г. в [населено място], на [улица], в района на кръстовището с [улица]. Непосредствено преди кръстовището с [улица]се намира пешеходна пътека тип „Зебра“. Лек автомобил „Волво“, рег. [рег.номер на МПС] се е движил от бул. „Х. Б. към [улица]. Пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно на [улица]в района на пешеходната пътека от ляво надясно по посоката на движение на лекия автомобил. Вещото лице е установило, че водачът е имал техническа възможност при движение с максимално разрешената скорост на движение в населени места – 50 км./ч. и своевременна реакция за аварийно спиране, да предотврати удара. Към момента на инцидента и автомобилът и пешеходецът са били в състояние на придвижване, вследствие на което и при пресичане на техните траектории, е настъпило съприкосновение и пешеходецът е отхвърлен на земята. Повторната техническа експертиза е установила, че единствено при бързо, състезателно тичане, ударът е непредотвратим за водача на автомобила, а при бавен, спокоен и бърз ход, както и при спокойно тичане, ударът е предотвратим. Назначената съдебно медицинска експертиза е установила, че в резултат на пътното произшествие на тридесет и седем годишния ищец е причинено счупване на проксималната фаланга на палеца на лявата ръка; лезия на дългото разгъвачно сухожилие на палеца на лявата ръка, контузия на дясна челна област на главата с подкожен хематом и сътресение на мозъка. По отношение на палеца на лявата ръка е извършено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването на фалангата на палеца и метална остеосинтеза с „К-игли“. Увреденото сухожилие е зашито, поставена е гипсова имобилизация за 21 дни. При прегледа вещото лице е установило наличие на оперативен белег от вътрешната страна на палеца с надлъжен ход и дължина 6 см. Не е установен дефицит на палеца на лявата ръка. През периода на лечението пострадалият е търпял болки около два месеца като през първия са били с по-голям интензитет. В съдебно заседание вещото лице медик е уточнил, че сътресението на мозъка е в лека степен, установено е чрез преглед в неврохирургичен кабинет, не са правени изследвания със скенер По делото няма данни какво лечение е проведено за лечението на контузията на главата и сътресението на мозъка. Вещото лице е посочило, че пострадалият е възстановен напълно. Първоинстанционният съд е отчел, че извънсъдебно на ищеца е платено обезщетение за уврежданията от процесното пътно произшествие в размер на 14 700лв. Приел е, че пешеходецът, независимо че е пресичал на пешеходна пътека, е имал обективна фактическа възможност да забележи приближаващата опасност и да съобрази поведението си на пътя по смисъла на чл.113 и чл.114 ЗДвП. Съдът не е посочил степен на приетото за доказано съпричиняване от страна на пострадалия. Като резултат с решението е присъдена сумата 15 000лв. ведно със законна лихва от 01.11.2018г. Въззивната инстанция е била сезирана с въззивни жалби на двете страни - ищецът е обжалвал отхвърлянето на иска за сумата 10 300лв. (разликата между претендираните 40 000лв., присъдените от първоинстанционния съд 15 000лв. и заплатените от застрахователя 14 700лв.), а ответникът -уважаването на иска, твърдейки, че доброволно изплатеното обезщетение репарира изцяло вредите на ищеца. В хода на въззивното производство е влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 4641/2020г. на СРС, с която М. Х. е призната за виновна в това, че на 21.08.2018г. около 16.50 часа в [населено място] при управление на л.а. „Волво“, рег. № 3443 КН по [улица]с посока на движение от [улица]към бел. „Княгиня Мария Луиза“, преди кръстовище с [улица], при приближаване на пешеходна пътека, обозначена по смисъла на ПП на ЗДвП със знак №18 по чл.42,ал.2 и при напречна пътна маркировка по чл.64,т.3 - М8.1, е нарушила правилата за движение – чл.119,ал.1 ЗДвП – при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или спре, като не е пропуснала пресичащия по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец А. В. Т. като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343,ал.3, предл. последно, б. „а“ във вр. с ал.1, б. „б“ във вр. с чл.342,ал.1 НК. Съставът на апелативния съд е изложил съображения, че размерът на справедливото обезщетение е 21 000лв и то максимално репарира последиците от процесното пътно произшествие, съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост. Като релевантни за определяне на размера на обезщетението са посочени причинените травми, лечението и последиците за здравословното състояние на пострадалия: счупване на една кост и лезия на сухожилието – увреждания, които са отзвучали изцяло и лечението на които е преминало без усложнения; контузия на главата с хематом, които са мекотъканни увреждания, които също са отзвучали без последици; сътресение на мозъка – също с временен характер. Акцентирал е на малкия брой травми, недългия оздравителен процес и отсъствие на остатъчни последици. За недоказани са счетени твърденията в исковата молба, че ищецът не може да си служи с лявата ръка, че изпитва болки и световъртеж, доводите за загрозяване и нанесена тежка психическа травма. Въззивната инстанция е мотивирала, че пешеходецът Т. е предприел пресичане на пътното платно без да съобрази приближаващия се към него автомобил. Приела е, основавайки се на допълнителната авто-техническа експертиза и скицата към протокола за оглед, че с оглед мястото и вида на удара, пешеходецът не е следил движението на лекия автомобил, макар да е могъл да стори това, нито е спрял или забавил хода си, с което обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Приела е, че поведението на пешеходеца е в нарушение на чл. 113, ал. 2 вр. ал.1, т.1 от ЗДвП - предприел е пресичане на пътното платно без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Изложила е съображения за наличие на причинно-следствената връзка между така предприетото поведение и настъпилия сблъсък, изразяваща се в това, че ако пешеходецът се бе огледал и бе видял движещия се към него автомобил, той е могъл да предотврати произшествието и да избегне съприкосновението с автомобила, и последиците от него. При съпоставяне на тежестта на допуснатите нарушения от всеки от двамата участници в процесното ПТП и значението им на настъпване на вредоносния резултат е прието съпричиняване в размер на 1/3 от пешеходеца (независимо от неточното посочване на съотношението от „1/3 в тежест на водача - делинквент“). Преценено е, че от „пълното обезщетение в размер на 21 000 лв. ищецът има право да получи и претендира сумата от 14 000 лв.“, до която сума то следва да бъде редуцирано, а ответникът извънсъдебно е заплатил по-голяма сума. По тези съображения е възприет крайният извод, че вземането, което е възникнало в полза на ищеца срещу ответника, се явява изцяло погасено чрез плащане. Настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по отношение приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД поради отсъствие на поддържаната допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Относно критериите, въз основа на които се извършва преценката за справедлив размер на присъжданото от съдилищата обезщетение е формирана задължителна практика на ВКС - ППВС №4/1968г. развита и прилагана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно трайно установеното виждане понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на тази разпоредба при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Отсъства основание за преценка въззивното решение да не е съобразено с релевантните за конкретния спор факти и обстоятелства и тяхното значение да не е ценено с оглед общите критерии, относими към преценката за справедливост. Определеното обезщетение от 21 000лв. е в синхрон със съдебната практика по приложението на принципа за справедливост. То е осъразмерявано с немногобройните и нетежки увреждания на ищеца, успешно протеклия недълъг възстановителен период и отсъствието на каквито й да било трайни последици и при отчитане на възрастта на пострадалия и на момента на настъпване на деликта – 2018г. Същевременно преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл.280,ал.1 ГПК. Настоящият състав счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД при пътно транспортно произшествие с пострадал пешеходец, настъпило на пешеходна пътека, при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1, т.1, предл. последно ГПК за проверка на съответствието на обжалваното решение с практиката на касационната инстанция. Предвид обстоятелството, че въпросът, по който се допуска касационното обжалване е релевантен по отношение отхвърлянето на иска за сумата 6 300лв. в резултат на приетото от въззивния съд в приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД съпричиняване от пострадалия (разликата между приетия от САС справедлив размер на обезщетението от 21 000лв., намален с извънсъдебно изплатената от застрахователя сума 14 700лв. при неоспорване от касатора на извършеното доброволно плащане и на необходимостта то да бъде съобразено при присъждане на претендираното в процеса обезщетение), касационното обжалване следва да бъде допуснато само по отношение на тази част от въззивното решение. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса - чл.83,ал.1,т.4 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о.