Определение № 174 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 59/2015 г.

Производството е по чл.288 от ГПК по касационната жалба вх. № 132977/12.ХІ.2014г. на адвокати С. и Ш. като процесуални представители на [фирма] С. срещу въззивното решение на СГС от 07.Х.2014г. по в.гр.д. № 7576/2014г. Ответниците по касационната жалба Й. Д. С. и Й. Г. М., и двамата от [населено място], в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат Ч. са заели становище за недопускане на касационно обжалване, а при допускане – за нейната неоснователност. Претендират разноски. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок, но е процесуално недопустима, съображенията за което са следните: С атакуваното решение от 07.Х.2014г. СГС е отменил решението на СРС от 03.ІV.2014г. по гр.д. № 22323/2013г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на Й. Д.С. и на Й. Г.М. на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД 10720.36лв. /общо/, представляващи надплатена от тях сума за възнаградителни лихви за периода 15.І.2009г. – 15.ІІІ.2013г. по договор за банков ипотечен кредит № 274/19.VІ.2008г., отпуснат от Банката на ищцата със солидарен длъжник вторият ищец, ведно със законната лихва от 23.V.2013г. до окончателното изплащане, и разноски. Претенциите са основани на твърдения, че през процесния период индексът С. – един от уговорените с договора за банков кредит компоненти, формиращи лихвата по него, значително намалял, водещо до намаляване на дължимата лихва, въпреки което Банката не я коригирала и без основание поради това и поради нищожни и неравноправни по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите конкретни клаузи от договора събрала исканата сума. При тези обстоятелства се налага извод, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол. Това следва от разпоредбата на чл.280 ал.2 пр.2 от ГПК, тъй като цените на всеки от предявените и разгледани с него съединени искове, които са с предмет права, породени от абсолютна търговска сделка, определящи делото като търговско, са в размер под 10000лв. /с оглед претендираната от двамата ищци сума общо в размер 10720.36лв., при което претенцията на всеки от тях следва да се счита заявена по равно – по 5360.18лв./. По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответниците по касация следва да бъдат присъдени 1000лв. разноски за настоящата инстанция /заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.ХІІ.2014г./. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,