Определение № 1 от 05.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 861/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 260076 от 12.І.2021 г. на Р. Г. И. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от въззивното решение № 260033 на Габровския окръжен съд от 16.ХІ.2020 г., постановено по гр. дело № 209/2020 г., с която е бил отхвърлен неговия пряк осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ, воден срещу ответното „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, за разликата над присъденото му обезщетение за понесените имуществени вреди, явяващи се резултат от процесното ПТП, настъпило на 2.ХІ.2016 г., а именно сума в размер на 6 366.75 лв. (шест хиляди, триста шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки) и до уважения от първата инстанция размер на претенцията от 11 728.95 лв., вкл. и ведно със законната лихва, върху същата разлика от 5 362.20 лв., „считано от датата на уведомяване на застрахователя – 4 ноември 2016 г.“. Оплакванията на касатора Р. Гр. И. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в обжалваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон (чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./), така и при допуснати от състава на ОС-Габрово съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 146, ал. 1, т. 2, прл. 1-во ГПК/. С оглед това и като инвокира довод, че „приложимото право по настоящето дело е на отменения Кодекс за застраховането, а не на действащи към настоящия момент“, И. претендира частичното отменяване на въззивното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който неговия пряк осъдителен иск срещу ответното „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД-София да бъдел уважен за „още 5 362.20 лв.“, вкл. „и ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта “, както й да му се присъдят всички направени съдебно-деловодни разноски. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба подателят й И. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от въззивното си решение Габровският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в общо дванадесет, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от неговите гражданска и търговска колегии - (1./ Р. № 51/23.VІ.2016 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 3471/2015 г.; 2/ Р. № 188/15.V.2012 г. на ІІІ-то г.о. по гр. д. № 588/2011 г.; 3/ Р. № 132/29.V.2015 г. на ІІІ-то го. по гр. д. № 7298/2014 г.; 4./ Р. № 314/22.ХІ.2011 г. на ІІ-ро г.о. по гр. д. № 392/2011 г.; 5./ Р. № 136/11.ІV.2011 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 602/2010 г.; 6./ Р. № 52/8.VІІ.2010 г. на І-во т.о. по т. д. № 652/09 г. 7./ Р. № 109/14.ХІ.2011 г. на І-во т.о. по т. д. № 870/2010 г.; 8./ Р. № 153/22.ХІІ.2011 г. на І-во т.о. по т. д. № 896/2010 г.; 9./ Р. № 209/30.01.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1069/2010 г.; 10./ Р. 165/24.ІХ.202013 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 469/2012 г.; 11./ Р. № 235/27.ХІІ.2013 г. на ІІ-ро т.о. по т. дело № 1586/2013 г.; 12./ Р. № 115/9.VІІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. дело № 627/08 г.), по следните пет правни въпроса: 1./ „Следва ли съдът сам да определи приложимото право и дали е допуснато съществено процесуално нарушение при погрешно определено от съда приложимо право?“; 2./ „Може ли въззивният съд да приеме за установени факти, за доказването на които се изискват специални знания от вещи лица, специалисти в различни области, без да допусне изслушването на експертиза, изготвена от съответните експерти?“; 3./ „При направено искане за допускане на експертиза за доказване на точни увреди, техните размери и възстановителната им стойност при непозволено увреждане, когато предметът на изследване изисква специални знания в различни области на науката и техниката, въззивният съд следва ли да назначи комплексна експертиза, включваща вещи лица с различни специалности, притежаващи компетентност във всички области на знанието, имащи отношение към установяване на фактите, на които се основава страната, като определи броя и специалностите на вещите лица?“; 4./ „Годно доказателствено средство ли са снимки, свалени и приложени по делото от вещо лице (специалист в друга област) от Гугъл Мапс (направени според сайта 4 години преди процесния период) и без да е изследвана тяхната процесуална годност за установяване на факти, изискващи специални знания в областта на архитектурата, строителството и пазарната оценка на строителни материали, и имащи значение за определяне размера на застрахователното обезщетение?“; 5./ „Следва ли въззивният съд, при определяне на обезщетението за имуществени вреди, да съобрази неговия размер с действителната възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице?“ По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Застрахователно дружество „Евроинс” АД-София /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя юрисконсулт /Н.К./ както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение на ОС-Габрово, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане в полза на търговеца на дължимото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, възнаграждение. Инвокиран е довод, че „не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК, а и въпросът относно приложимото право не е обусловил решението на ОС-Габрово, тъй като по процесния въпрос уредбата в КЗ е идентична“. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред ОС-Габрово, касационната жалба на Р. Г. И. от същия град ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: Налице е влязло в сила първоинстанционно решение по спора, въведен с пряк иск срещу застраховател, в частта, в която този иск на настоящия касатор е бил отхвърлен за разликата над 12 554.40 лв. и до пълния предявен негов размер от 14 418.39 лв. /или за сума в размер на 1 863.99 лв./. След надлежно приспадане на доброволно изплатеното от „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД обезщетение от 825.45 лв. на датата 23.ХІ.2016 г., Габровският РС е присъдил в полза на И. сума в размер на 11 728.95 лв., „ведно със законната лихва от деня на уведомяване на застрахователя за увреждането – 4 ноември 2016 г., на основание чл. 432 и чл. 429 КЗ“. При намаляването на присъденото от първостепенния съд обезщетение за имуществените вреди на И. от 11 728.95 лв. на 6 366.75 лв., въззивната инстанция е споделила неговия ключов за изхода на спора решаващ правен извод, изрично основан на разрешението, дадено с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 115/9.VІІ.2009 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 627/08 г.,, че реално дължимото такова обезщетение не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. В тази връзка въззивният съд надлежно е съпоставил двете приети по делото заключения на първоначалната и на повторната /допусната вече от състава на ОС-Габрово/ съдебно-технически експертизи в аспекта на това, че констатираната единствена разлика помежду им не е относно вида на отделните щети, нанесени по къщата на И., а в приетите от вещите лица различни квадратури, които следва да се ремонтират: за мазилки /външна и вътрешна/, за нареждане на каменните плочи /тикли/ на покрива, за сачак и за челни дъски, както и за ремонта на кирпича по северната фасада на сградата. Произтичащите от тези констатации решаващи правни изводи на въззивната инстанция са, че от присъденото от първостепенния съд застрахователно обезщетение следва да бъде приспаднат не само неправилно начисления данък добавена стойност, но също така и сумите за нова тухлена зидария, монтаж на щурцове, разваляне на паянтова зидария /т.т. 1, 2 3/, както и тези за покриване с тикли над 3 705 лв., за демонтаж на тикли над 1 037.40 лв., за външна мазилка – над сумата от 275 лв., за вътрешна мазилка – над сумата от 153 лв., за доставка и монтаж на челни дъски – за сумата над 340 лв., за наковаване на челни дъски - над сумата от 335 лв., за сачак – съответно над сумата от 220 лева. Коректно разграничено е в мотивите към атакувания акт на ОС-Габрово по съществото на спора, че заключението на в. л. Р. се основава не толкова на снимковия материал, инкорпориран в заключението на неоспорената от страните по делото авто-техническа експертиза, колкото на непосредствените му впечатления от направения оглед на повредената постройка, включващ посещение и на подпокривното й пространство. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че от формулираните от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроси, тези с номера 1, 4 и 5 се отнасят до правилността на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, докато останалите два /с пор. №№ 2 и 3/ са с изцяло хипотетичен характер, т.е. нямат характера на обуславящи за изхода по конкретното дело. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането дали е налице релевираната от касатора допълнителна предпоставка за това – в случая тази по т. 1 на същия законов текст. В заключение, погрешното отъждествяване от И. /при формулиране на първия въпрос/ на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Същевременно недопустимо е пред ВКС да се изразява становище във връзка с доклада по делото, направен от първостепенния съд, в частта му по т. 2, предл. 1-во на чл. 146, ал. 1 ГПК. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация застрахователно дружество /юридическо лице съгласно чл. 63, ал. 3 ТЗ/ искане за това, касаторът И. ще следва да бъде осъден да му заплати, на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата 300 лв. (триста лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е определен в съответствие с правилата на чл. 37 от Закона за правната помощ и във вр. чл. 25, ал. 2, предл. 2-ро от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/2006 г. (в редакцията на последния текст до изменението му, обн. ДВ, бр. 74 от 7.ІХ.2021 г.) при съобразяване на обстоятелството, че материалният интерес по делото е надхвърлял 10 000 лева. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение