Определение № 3752 от 20.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4849/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н., чрез процесуалния му представител адв.Р. Д. от АК – [населено място], срещу решение №88/23.05.2024г. по в.гр.д.№45/2024г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 641 от 30.11.2023г. по гр.д. № 557/2023 г. по описа на РС-Силистра, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл.. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника Административен съд-Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“ № 3А, представляван от Е. Я., да му заплати сумата в размер на 5 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на забавянето на пр. пр. № 522/2020 г. по описа на РП - Варна, по която ищецът е привлечен като обвиняем, с 34 дни поради изискването им по адм.д. № 885 по описа на АС – Варна за 2021 г., както и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.06.2022 г., до окончателното ѝ плащане. В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде изцяло уважен. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.Формулиран е следният въпрос: 1/Предпоставка за уважаване на иск по чл.2б от ЗОДОВ ли е предварителното провеждане на процедурата по Глава ІІІа от Закона за съдебната власт. Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС, която е обективирана в следните решения и определения: решение №153/13.06.2018г. по гр.д.№4658/2017г. на ВКС, ІVг.о., решение №210/15.06.2015г. по гр.д.№3053/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., определение №2679/25.09.2023г. по ч.гр.д.№3070/2023г. и определение №141/11.04.2022г. по ч.гр.д.№1069 /2022г. на ВКС, ІІІ г.о. Ответникът по касационната жалба Административен съд – гр.Варна не е депозирал отговор на подадената жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че видно от протокол, изготвен в о.с.з. от 30.11.2021г., в което било сложено за разглеждане адм.д. №885/2021г. по описа на Административен съд-Варна, било докладвано направено от Н. Н. искане, за приобщаване по делото на следните прокурорски преписки: № 2228/2020 г., № 15994/2019 г.; 522/2020 г. и 4752/2020г., всички по описа на РП-Варна, което било поддържано и от назначения му служебен процесуален представител.По съображения за допустимост и относимост, съдът разпоредил изискването им и насрочил делото за ново разглеждане в о.с.з. на 11.01.2022 г. /л. 227 от гр.д. № 557/2023 г. на РС-Силистра/.В същото били докладвани постъпилите с писма със съответните входящи номера от 13.12., 14.12. и 15.12.2021г. прокурорски преписки.След изразяване становищата на страните, вкл. на процесуалния представител на жалбоподателя за приемането им, съдът разпоредил приобщаване не преписките във вид на заверени копия, изготвени от деловодството на съда и незабавното им връщане в оригинал на районна прокуратура. Книжата по досъдебното производство, чието неоснователно забавяне твърди жалбоподателя, /ДП № 87/2020 г. по описа на 03 РУ-ОДМВР-Варна; пр.пр. № 522/2020 г. по описа на РП-Варна/, постъпили с писмо с.д. № 18464/15.12.2021г., което е било изпратено от РП-Варна на 14.12.2021г.Представеното решение от 21.04.2022 г. на директора на ОДМВР-Варна, касае отказ на органа да бъдат изтрити личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР като „лице, снето от издирване“ по ДП № 87/2020 г., пр.пр. № 522/2020 г. по описа на РП-Варна /л. 9-10 от адм.д. № 1245/2022 г. на 2 Адм.съд-Варна/ - заявлението е подадено след връщане на прокурорската преписка и решението е постановено към момент отдалечен по време повече от 3 месеца след това – 21.04.2022г. Въззивният съд е приел за неоснователни аргументите на ответника за недопустимост на производството.Съгл. чл. 7 КРБ, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.При липса на обстоятелства, които могат да бъдат подведени под някоя от хипотезите, визирани в чл. 2 ЗОДОВ, касаещи правораздавателните актове, какъвто е настоящият случай, няма пречка тази отговорност да бъде реализирана по общия ред, предвиден за това в ЗЗД.Предвид разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ функционалният имунитет на магистратите е абсолютна процесуална пречка за ангажиране на отговорността им за деликт от техни действия или бездействия във връзка със служебните им задължения.Това може да бъде преодоляно, единствено когато извършеното от магистратите съставлява умишлено престъпление, установено по надлежния начин.Последното обаче не изключва отговорността на държавата, в лицето на държавния орган, към който се числи магистратът.Исковата молба е депозирана при съобразяване правилата на Глава Дванадесета ГПК, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо. Прието е още, че отговорността за вреди от чужди противоправни действия, каквато е тази, визирана в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, е налице винаги когато вредите са резултат на виновно противоправно поведение на лицето, на което е възложено извършването на определена работа, но за да бъде реализирана, по отношение лицето, на което е възложена работата, трябва да е изпълнен фактическият състав на непозволеното увреждане.В настоящия случай ищецът сочи като такова действие изискването на пр.пр. 522/2020 г. по описа на РП-Варна в оригинал и задържането й в Административен съд-Варна за период от 34 дни.По делото са налице доказателства, че същите са изискани по искане на самия него и искането му е поддържано от назначения му процесуален представител в съдебно заседание.Същите са докладвани в първото по делото заседание, последващо постъпването им, като след даване възможност на страните становище по съдържащите се в тях доказателства, е било разпоредено да бъдат изготвени заверени копия и преписките да бъдат върнати незабавно. Последното е обективирано в протокола от съдебното заседание, който е официален свидетелстващ документ.Прието е още, че липсва императивно предвидено задължение в тежест на съдията да изиска копие от материалите по прокурорските преписки, още по-малко да обезпечи своевременното извършване на действия по разследването в рамките на досъдебното производство, поради което липсва противоправност на деянието.Не е налице причинна връзка между действията по изискване на прокурорската преписка от съдия при Административен съд-Варна и момента на завършване на разследването или по-ранната отмяна на наложената мярка за неотклонение.Отделно от това, към 21.04.2022 г. – повече от три месеца след връщане на прокурорските преписки, е постановено решение, с което директорът на ОДМВР Варна отказва да бъдат изтрити личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР като „лице, снето от издирване“ по ДП № 87/2020 г., пр.пр. № 522/2020 г. по описа на РП-Варна, поради липса на предпоставки за това.С оглед на горното е прието, че липсват елементите на фактическия състав на непозволено увреждане, което да е основание за ангажиране отговорността на ответника на осн. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Общото основание за селектиране на касационните жалби, е произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното делото. Това са тези правни въпроси, което са включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда, обективирана в решението му/т., от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК/. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения в изложението на касационните основания въпрос, тъй като същия е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд.От съдържанието на обжалваното решение е видно, че съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, а не по чл.2б от ЗОДОВ, като не са изложени съображения, че в конкретния случай е следвало да се проведе административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение, която да е предпоставка за уважаване на претенцията.Искът е отхвърлен като неоснователен поради това, че по делото не се установява противоправно поведение на съдията, който е разглеждал адм.д. №885/2021г. по описа на Административен съд-Варна, съотв. липсата на причинна връзка между тях и претендираните за настъпили вреди. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение. Предвид горното, Върховният касационен съд