Определение № 998 от 15.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 1611/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 116 / 26.11.2012 год. по гр.д.№ 304 / 2012 год. на Бургаски апелативен съд,с което е частично изменено и частично потвърдено решение № 189 от 23.07.2012 год. по гр.д.№ 1461 / 2011 год. на Бургаски окръжен съд, както следва: Касаторът – ищец М. Ф. – обжалва въззивното решение,в частта в която със същото и след отмяна на първоинстанционното решение в тази му част,е отхвърлен предявеният против [фирма] иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати неустойка за развалянето на договора поради виновното му неизпълнение, в размер на 9 976,60 евро. Касаторът намира въззивното решение неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.88 вр. с чл.92 ЗЗД. Касаторът– ответник [фирма] – обжалва въззивното решение в частта,в която със същото е потвърдено първоинстанционното, за уважаване иска на М. Ф. с правно основание чл. 55 ал.1 пр .трето ЗЗД, за връщане на платената авансово, като цена по окончателния договор за покупко –продажба, сума от 49 988 евро, предвид развалянето на сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот от 30.10.2007 год., поради забавата на ответника,по реда на чл. 87 ал.2 пр.трето ЗЗД.Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие със закона, поради уважаването на иска без доказана от ищеца „безполезност„ на изпълнението на ответника след срока на договора. Изхождайки от правилото за запазване на облигационната връзка и развалянето й само в изключителни случаи на съществено неизпълнение / ППВС № 3/ 1973 год. /, касаторът намира необоснован с доказателства по делото извода за безполезност на изпълнението единствено и само въз основа на продължителността на констатираната забава на изпълнителя. [фирма] не е депозирало отговор на касационната жалба на ищеца. М. Ф. оспорва касационната жалба на ответника и отрича обоснованост на основание за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК,от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Ищецът основава претенцията си на виновно неизпълнение на задължението на ответното дружество,съгласно чл.4 от сключения помежду им предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.10.2007 год.,да застрои обекта на прехвърлянето в срок до м. юни 2008 година.Твърди,че продължителността на забавата на ответника е направила безполезно изпълнението,поради което и договорът е развален без предоставяне срок за изпълнение, по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД, с нотариална покана от 24.09.2010 год.. Претендира платеното по договора на отпаднало основание, както и неустойка съгласно чл. 15 от сключения договор, в който е предвидено, че в случай че продавачът не изпълни задължението си за завършване на обекта и за предаване ползването му в срок, същият дължи обезщетение за забава в размер на 0,01 % на ден от цената по т.2 на договора, но не повече от 10 % от продажната цена на имота. Ответникът оспорва получаването на уведомление за развалянето на договора, вкл. исковата молба като заместваща го в тази му функция, както и предпоставките за развалянето на договора, като се позовава на обстоятелството, че към момента на отправената от ищеца нотариална покана е вече съставен акт обр.15 за установяване годността за приемане на строежа - на 27.11.2009 г., акт обр.16 с оглед категорията му не е приложим, а изискуемия се в чл.5 от сключения договор документ за въвеждане обекта в експлоатация, от издаването на който тече едномесечният срок за сключване на окончателния договор за прехвърляне на имота, не препятства последното и доколкото няма спор, че такъв документ е издаден едва в хода на самото производство – на 23.03.2012,това обстоятелство не е от естество да обоснове неизпълнимост на задължението на продавача.Ответникът противопоставя като причина за несключване на окончателен договор единствено нежеланието на ищеца да плати остатъка от продажната цена, съгласно условията на чл. 2 от договора. За да уважи иска по чл. 55 ал.1 пр. трето ЗЗД въззивният съд е приел, че ответникът е неизправна страна по отношение задължението си в срок до края на м. юни 2008 год. да построи обекта, да снабди купувача с документ за въвеждане в експлоатация и да прехвърли по нотариален ред собствеността върху същия, поради което за ищеца е възникнало субективното потестативно право за разваляне на договора, упражнено с отправената нотариална покана, а последващо и с исковата молба, по реда на чл.87 ал.2 пр. трето ЗЗД.Съдът е посочил,че дългият срок на забавата / очевидно с начален момент юни 2008 год., но неяснен краен момент на същата, съобразен от съда / е дал повод на ищеца да счете изпълнението за безполезно ,при липса на възможност за продължаване на договорното правоотношение.Така въззивният съд не е обосновал извод за доказана безполезност на изпълнението, нещо повече изобщо е счел за ирелевантно доказването на такава, респ. е приел за достатъчна субективната преценка на ищеца за безполезност на изпълнението. Липсва и обоснован извод за безполезността единствено и с оглед продължителността на самата забава. Искът с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД е отхвърлен,тъй като е прието,че уговорената в чл.15 неустойка е такава за забава,а не в обезщетяване на вреди от развалянето на договора,поради което и с настъпване правните последици на развалянето отпада обвързаността на страните с тази клауза. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът – ищец е поставил въпроса: „ Допустима ли е претенция за неустойка за неизпълнение на договор, след като договорът е би развален поради неизпълнение ? – обосноваван във всяка от трите хипотези на чл.280 ал.1 ГПК за допълнителен селективен критерий. Въпросът е формулиран неадекватно на правния извод на съда, който не е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството, поради недопустимост на иска, а и некоректно с оглед действителната фактология по спора – отхвърляне на иск за присъждане неустойка, уговорена в обезщетение на вреди от забава в изпълнението, предвид развалянето на договора поради неизпълнение.Видно от решаващия мотив на въззивното решение за отхвърляне на иска по чл.92 ал.1 ЗЗД и ако би бил коригиран в съответствие с действителната фактология на спора, въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС. С определение № 301 /16.10.2013 год. настоящият състав е спрял производството до постановяване на решение по т.д. № 7 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.С решение № 7 / 13.11.2014 год. е даден отговор на релевантния и за настоящото производство - по касационната жалба на ищеца - правен въпрос, в смисъл, че неустойка за обезщетяване на вреди,уговорена в договор, развален поради неизпълнение, се дължи само в случай,че е уговорена като неустойка за обезщетяване вреди от развалянето на договора, т.е. не би се дължала ако е уговорена в обезщетение на вреди от забавено изпълнение.С оглед така постановеното тълкувателно решение,обвързващо и настоящия касационен състав,в съответствие с което е и дадения от въззивния съд отговор на релевантния правен въпрос, позоваването на противоречие с предходно формирана задължителна и казуална съдебна практика по смисъла на т.2 и т.3 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС ,не е годно до обоснове допълнителен селективен критерий. В изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът – ответник е формулирал следните два въпроса: 1 / Когато се твърди развалянето на договор по реда на чл. 87 ал.2 пр. трето ЗЗД, тъй като изпълнението е станало безполезно за кредитора,трябва ли безполезността на изпълнението да бъде доказана ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК - с противоречие на въззивното решение с възприетото в ППВС № 3 / 1973 год. и 2 / Само и единствено забавата в изпълнението достатъчна ли е да обоснове безполезност на същото, по смисъла на чл. 87 ал.2 пр.трето ЗЗД ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Вторият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК.Видно от преждеизложеното, въззивният съд не е формирал извод,че продължителността на забавата – дори непосочена като конкретен период – съставлява сама по себе си достатъчно основание да се приеме безполезност на изпълнението. Приел е, че субективната преценка на ищеца за безполезност на същото е достатъчна за настъпване правните последици на развалянето, в хипотезата на чл. 87 ал.2 пр. трето ЗЗД, респ. че доказване на тази безполезност не е необходимо.Следователно,релевантен с оглед решаващия извод на въззивния съд ,за уважаване иска по чл. 55 ал.1 пр. трето ЗЗД,е първият от формулираните въпроси.Същият се явява обоснован с принципните постановки относно развалянето на договорите по изключение,залегнали в мотивите на ППВС № 3/1973 год., като е налице и задължителна за въззивния съд съдебна практика по така поставения правен въпрос,обосноваваща допълнително допускането му в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК: така реш. № 100 по т.д.№ 307 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, реш.№ 203 по т.д.№ 116 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, реш.№ 51 по т.д. № 32 / 2009 год. на ІІ т.о. ВКС. Във всички тях е прието, че безполезността на изпълнението ,за упражняване правото на разваляне на договора по реда на чл.87 ал.2 пр. трето ЗЗД, предпоставя доказването й от кредитора. Водим от горното, Върховен касационен съд първо търговско отделение