Определение № 911 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2018 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. „П. и.”, О.п.у. - С., чрез юрисконсулт Г. Н. срещу решение № 2/03.01.2018 г. по в.гр.д. № 3656/2017 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение от 01.06.2017 г. по гр.д. № 15534/2015 г. на Софийски градски съд и се уважава предявения иск на М. М. М. срещу А. „П. и.” общо за сумата от 60 000 лева, като обезщетение на неимуществени вреди от ПТП на 16.09.2015 г., ведно със законните лихви до изплащане на сумата. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима. В нея се твърди, че решението на въззивния съд е постановено при очевидна неправилност, незаконосъобразно и необосновано, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. В изложение към касационната жалба се поддържа, че решението е очевидно неправилно, тъй като „обективните изводи на компетентния съд по фактите са в грубо несъответствие с установените по делото фактически положения и поради нарушения на логически и опитни правила”, без да се обосновава някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. От М. М. М., чрез адвокат К. Н. от АК-София е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че въззивното решение следва да се потвърди. С определение № 212/13.06.2018 г., настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е постановил спиране на производството по гр.д. № 1365 по описа за 2018 г. до произнасянето по конституционно дело № 10/2018 г., което е приключило с решение № 15 от 06.11.2018 г. Според мотивите на конституционния съд, чрез законовия критерий „очевидна неправилност” се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника А. „П. и.”, чиято материалноправна легитимация по делото не е оспорена, а механизмът на ПТП се потвърждава от свидетелските показания на очевидци и изводите на втората автотехническа експертиза. Съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд, че се доказват елементите от фактическия състав на непозволено увреждане при пътнотранспортното произшествие на 16.09.2015 г., настъпило в резултат на неравности по пътното платно, от което са причинени вреди на ищеца в причинно-следствена връзка с инцидента. Според мотивите на решението, пред въззивната инстанция не е спорно увреждането и причинната връзка с пътнотранспортното произшествие, а само размера на обезщетението, което с оглед икономическите условия в страната обуславя основателност на иска за обезщетение в пълен размер за сумата от 60 000 лева със законните лихви до изплащане на сумата. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице очевидна неправилност при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца във връзка с доводите за нарушение на процесуалния закон при направено в срок възражение от ответника, че при пътнотранспортното произшествие пострадалият мотоциклетист се е движил с несъобразена за пътните условия скорост. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.