Определение № 761 от 08.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2118/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника К. Д. П., чрез адв.С. Г. срещу решение № 415/01.11.2019 г. по в.гр.дело № 563/2019 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 153/11.03.2019 г. по гр.дело № 412/2018 г. на Хасковския районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Л. И. М. сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 782.82 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 10.02.2013 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо това предявените искове се отхвърлят изцяло като неоснователи. В изложението обективирано в две молби вх. № 525/16.01.2020 г. и вх. № 4738/28.05.2020 г. се поддържат доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, поради необсъждане на събраните по делото доказателства, включително и събраните в досъдебното производство, за наличие непълнота в мотивите, за нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда. Жалбоподателят счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК и ал.2-ра, пр.1 и 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Л. И. М. не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба в частта, с която е обжалвано въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Хасковския районен съд в уважената част на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е недопустима. В тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК, тъй като е обжалвано решение по въззивно гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. – в случая 782.82 лв. В указаната част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В останалата част касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение в частта относно уважения иск за претърпени неимуществени вреди, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД – за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и чл.86,ал.1 ЗЗД. Прието е, че в исковата молба на ищеца Л. М. са изложени твърдения, че на 10.02.2013 г., около 04,30 ч., в [населено място] е пострадал в опит да предотврати възникващ бой между негов приятел и ответника К. П.. Според твърденията ответникът го изритал, в резултат на което ищецът получил увреждане - двойно счупване на глезен по проноционноабдукционен механизъм. При това счупване вътрешната връзка отчупила вътрешния глезен по отломъчен механизъм с преобладаващо външно завъртане на ходилото (еверзия), при което настъпило прекъсване на синдемозната връзка между двата пищяла и счупване на малкия пищял по високо към диафиазната част. Увреждането се получило вследствие на „подсичащ" удар от ответника, нанесен в областта на крака на ищеца, с който крак бил стъпил и му се явявал опорен крак. Ищецът бил приет за лечение в МБАЛ „Софиямед“ ООД [населено място], където престоял до 17.02.2013 г. На 12.02.2017 г. му била извършена оперативна интервенция, за която заплатил сумата от 782,82 лв. за отоортосинтез 1/3 плака.След изписване от болничното заведение лечението на ищеца продължило в домашни условия, първоначално на постелен режи, за период от около 2 месеца, а впоследствие с постепенно изправяне и използване на патерици за придвижване, като не стъпвал на увредения крак. През времето, за което бил на постелен режим, изпитвал значителни болки и страдания, като търпял и социално-битови ограничения и неудобства, изразяващи се в нужда от чужда помощ и обгрижване, обусловени от невъзможността за самостоятелно придвижване и задоволяване на елементарните си човешки потребности. За период от около 6 месеца бил трудно подвижен и със силно намалена физическа активност, като изпитвал затруднения при ходене, качване и слизане по стълби, както и при страничен наклон. Посочил е, че ответникът - К. П. в отговора на исковата молба не е оспорил твърденията на ищеца относно претърпяното увреждане на здравето на ищеца, като твърденията са, че увреждането е получено в резултат на негови действия, но в състояние на неизбежна отбрана - за да защити себе си от непосредствено и противоправно нападение на самия ищец и поради това не бил действал виновно, като не носел и гражданска отговорност, поради липса на вина. Приел е, че по случая е било образувано ДП № 530/2013 г. по описа на РУ „Полиция" - Хасково, прието по делото като доказателство. С постановление от 04.02.2015 г. на прокурор от РП-Хасково, след извършено разследване и след направена от прокурора преценка е прието, че деликвента е действал в хипотезата на превишаване пределите на неизбежна отбрана и наказателното производство по ДП № 530/2013 г. по описа на РУ „Полиция" –Хасково е прекратено поради липса на извършено от деликвента престъпление от общ характер. Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е потвърдено с определение по ЧНД № 217/2015 г. по описа на РС – Хасково също прието по делото като писмено доказателство. Прието е, че макар наказателното производство да е прекратено от прокуратурата, гражданският съд като се произнася относно гражданските последици от деянието, което е било предмет на разследване не е обвързан от становището на прокуратурата и с оглед събраните в гражданския процес доказателства може да приеме друга фактическа обстановка, съответно да достигне до други правни изводи. От показанията на свидетеля А. П. очевидец на случая и участник в инцидента е прието за установено, че на 10.02.2013 г., около 04,30 ч., в [населено място], на [улица]е възникнал инцидент, според свидетеля конфликтна ситуация, при който инцидент, ищецът се е намирал между ответника и свидетеля П., като се опитвал да задържи свидетеля и ответника на разстояние, но последният го ударил в крака и в резултат на удара, с така наречената "подсечка", която представлявала удар в глезена, долу в крака, ищецът паднал на земята. Свидетелят П. го прескочил и започнал да гони ответника, който тръгнал нагоре по улицата. Инцидента според свидетеля П. е станал на около 50-100 м. от бар „Джой“, в който и тримата са били преди това. Категоричен е, че не бил стъпвал върху тялото на ищеца, а просто го прескочил, за да гони ответника и след като изминал малко разстояние се обърнал и видял,че ищеца е на земята и при него вече имало полиция. Чул го да крещи "кракът ми, кракът ми". Съдът е посочил, че свидетелят пресъздава непосредствените си впечатления от инцидента и е приел, че в показанията му не се установяват противоречия относно фактите по предмета на доказване и тъй като не е установена заинтересуваност показанията му са възприети. Обсъдени са показанията на свидетелите И. Я. и В. Г. - П., понастоящем съпруга на ответника, възприели инцидента от разстояние и описващи конкретни детайли, които твърдят, че са видели от мястото на което са се намирали. По преценка на свидетеля П. инцидентът е станал на около 50-60 м от бар „Джой“ или на около 10-20 м. Приел е, че в показанията на свид. Я. са установени противоречия относно обстоятелството има ли нападение и ако да, в кой момент свидетелят е видял, че двама човека да нападат ищеца. Посочил е, че на няколко пъти свидетелят повтаря "нападнаха", след което заявил "Не съм виждал удари. Просто видях две момчета как пресичат от другия край и го нападнаха". От мястото където е стояла, свидетелката П. твърди, че е видяла двама човека да пресичат булеварда,като вървели срещу ответника и го нападнали като единият от тях започнал да го души, а ответникът се опъвал, като правел крачки назад. Случилото се според свидетелката П., станало за една-две минути, след което на мястото спряла полицейска кола и свидетелката се върнала в бара. Съдът е приел за установено обстоятелството че ответникът е паднал на земята, както от материалите съдържащи се в досъдебното производство прието като доказателство по делото, така и от показанията на свидетеля Е. П. полицейски служител, който на мястото на инцидента е заварил ищеца на земята, с оплаквания от силни болки в крака. Двамата на място с колегата му по дежурство установили, че е имало спречкване между ищеца и ответника и са задържали ответника тъй като по данни на другите двама е нанесъл средна телесна повреда на ищеца. Посочил е, че свидетелят П. установява, че от мястото на което се намирала полицейската кола пред сграда „21 век“, на местостоянката, мястото на инцидента не се виждало добре, поради което полицейските служители не са видели какво точно се е случило преди да отидат на мястото, а са разбрали,че има инцидент след като е настанала суматоха. Въззивният съд е изложил мотиви относно възприетите показания на разпитаните свидетели и установените въз основа на тях факти. Относно вторият спорен по делото момент за установяване механизма на получаване на уврежданията на ищеца е възприета изслушана от първоинстанционния съд съдебно медицинска експертиза. Приел е, че според заключението на СМЕ ищецът Л. М. е получил счупване на двата глезена на дясната подбедрица, които могат да се получат при инцидента по начина и при обстоятелствата отразени в делото. Съгласно заключението на вещото лице, касае се за двойно счупване на глезен по пронационно абдукционен механизъм, известно като счупване на Мезоньов, като при това счупване вътрешната връзка отчупва вътрешния глезен по отломъчен механизъм, който механизъм според експертизата е възможен в условията на сбиване, когато в динамика се придава ускорително въртеливо движение на тялото от външна сила в случая участник в сбиването.Счупеният крак в момента на завъртането на тялото около оста му се явява опорен крак здраво стъпил на терена, като завъртането е съчетано с падане настрани и предварително придадена инерция на тялото. С оглед на възприетото заключение е преценено за необосновано становището на ответника относно механизма на причиненото увреждане. В тази насока е прието, че в експертизата е посочено от една страна че „подсечката“ е елемент от цялостния механизъм на завъртане и събаряне на пострадалия настрани, при опорен десен крак, което е допринесло за описаното двойно счупване на глезена, а от друга, че сама по себе си „подсечката“ не е задължителен елемент от механизма на травмата, което не означава, че съставомерното увреждане не може да се причини с удар в крака, известен като „подсечка“. Посочено е, че в съдебно заседание вещото лице е заявило, че механизма който пострадалият е възприел е достоверен - че му е направена „подсечка“ с крак / гражданско понятие/ и това е една от възможностите при които може да се получи това счупване, което според вещото лице е много характерно и само по този начин се случва, а и поради самата става счупванията били характерни, като имало и скъсани връзки. Посочения механизъм чрез изолиран удар с крак / изритване в областта на глезена/ според вещото лице е принципно възможен, но пред спецификата на счупване при този механизъм според вещото лице съдът може да обсъди и други доказателства имащи значение за причиняване увреждането на пострадалия. Посочено е още, че според вещото лице при този механизъм на счупване външната сила идва отвън на вътре и засечката е отвън. Счупването било лекувано оперативно и с поставяне на фиксираща метална плака, като е имало и втора операция за нейното отстраняване, като към момент е налице пълно възстановяване. Срокът за неработоспособност за физически труд е 4-5 месеца, а за нефизически труд 3-4 месеца. Въз основа на съвкупния анализ на представените по делото доказателства и при отчитане на известни противоречия в показанията на свидетелите е изведен извод, че са установени обстоятелствата свързани с времето, мястото и причиненото увреждане на здравето на ищеца. Прието е, че по делото не са събрани доказателства, които категорично да сочат, че на 10.02.2013 г., ищецът е предприел непосредствено и противоправно нападение спрямо ответника, с което да постави на опасност живота и здравето му. Според съда от доказателствата по делото е установено, че при сблъсъка между него и ищеца в [населено място], причината за който сблъсък според твърденията на ищеца и показанията на свидетеля А. П. е в свидетеля П., действията на ответника не кореспондират на интензитета на необходимата защита, каквато той е предприел с цел да се защити. Приел е за установено, че срещу ответника са се насочили две лица, че едното от тях, ищеца единствено се е опитал да предотврати възникналия конфликт между свидетеля А. П. и ответника, че в резултат на действията на ответника, изразяващи се в подсичащ удар в областта на крака, ищецът е претърпял увреждане изразяващо се в двойно счупване на глезена по проноционно абдукционен механизъм. Формиран е извод, че в случая е налице превишаване пределите на неизбежна отбрана и разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗЗД не намира приложение. Прието е за установено от събраните гласни доказателствата и от заключение на вещото лице д-р Х. Еленски настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, причинени на ищеца които са пряка и непосредствена последица от описаното деяние на ответника. Преценено е за неоснователно възражението на ответника за извършването му при условията на неизбежна отбрана. Съдът е приел, че ищецът е претърпял болки и страдания от счупването на глезена му, от последвалото оперативно лечение, както и от възстановяването след това, че е преживял силен емоционален стрес и психическо натоварване от увреждането, което е установено от показанията на свидетелите М., П., Г., които са му помагали по време на възстановителния период, който е продължил около 4-5 месеца. Изведен е извод, че в резултат на полученото увреждане неблагоприятно са били засегнати здравето и психиката на ищеца и поради това претърпените от него имуществени и неимуществени вреди следва да бъда възмездени. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е приел, че следва да се съобразят задължителните указания дадени в ППВС № 4/1968 г.и се е позовал на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Преценена е възрастта на пострадалия, вида и характера на причиненото увреждане, продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания, данните за трайна промяна в начина му на живот, както и социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането и е формиран извод, че сумата от 5000 лева, като размер на обезщетение за неимуществени вреди в една голяма степен ще възмезди неблагоприятното засягане на здравето и психиката на ищеца. При тези съображения е потвърдено първоинстанциноното решение в уважената част на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По правните въпроси: В молбите на жалбоподателя от 16.01.2020 г. и 28.05.2020 г., представляващи по съдържание изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК, както и на основание чл.280,ал.2,пр.1 и 3 ГПК, като становището не е обосновано. Съдът намира, че обжалваното решение не е нищожно. Въззивното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, изготвено е в писмена форма и е подписано. Освен това решението изразява ясно и по разбираем начин волята на съда. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Хасковския окръжен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. В двете молби към касационната жалба, представляващи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК жалбоподателят не е формулирал ясно и точно правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Доводите в изложението касаят правилността на въззивното решение и поради това не са правни въпроси. Съгласно практиката на ВКС, изразена в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото Касационният съд преценява дали поставения въпрос е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора, но не и дали изводите са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съобразявайки тази практика настоящият съдебен състав преценява, че доводите на жалбоподателя в изложението касаещи правилността на въззивното решение не представляват правни въпроси. Същите следва да се преценяват от съда само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение