Определение № 50016 от 26.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3282/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. 10904/11.06.2018 г. от ищеца Н. М. Н., чрез адв. Н. М. срещу определение № 2867/13.09.2017 г. по ч.гр.дело № 2784/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 30.01.2017 г. по ч.гр.дело № 3128/2016 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.274,ал.4,вр.чл.280,ал.2,т.1 ГПК е върната подадената от Н. М. Н. частна касационна жалба с вх. № 103026/03.08.2016 г. против определение по същото дело № 16198/01.07.2016 г. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е нищожно и недопустимо. Сочи се, че съдът е постановил определението при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се обезсили обжалваното определение, евентуално същото да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за администриране на частна касационна жалба вх. № 103026/03.08.2016 г. В частната жалба жалбоподателят е формулирал искане да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси:1. Правната норма на чл.47,ал.2 от Хартата за основните права в Европейския съюз задължаващи държавите членки да провеждат публичен процес, задължават ли националните съдилища да провеждат публични процеси по жалбите срещу съдебни актове на първоинстанционния съд, с които без да е проведено нито едно съдебно заседание/т.е. без да е проведен публичен процес/ е извършен „Отказ от правосъдие” и е прекратено съдебното производство против един от ответниците по предявения пред националния съд искова молба; 2. Правната норма на чл.47, ал.1 от Хартата за основните права в Европейския съюз задължава ли Българската държава да осигури ефективни правни средства за защита пред съд за извършените от физически лица - деликвенти деликти срещу известен политик с Проевропейски и Евроатлатнически разбирания, известен борец против мафията и корупцията в България, включително чл.47,ал.1 от Хартата за основните права в Европейския съюз задължава ли Държавите членки да провеждат публичен и справедлив процес срещу деликвентите-физически лица от независим и безпристрастен съд и да присъждат справедливо обезщетение на пострадалия за причинените му имуществени и неимуществени вреди; 3. Представлява ли нарушение на правото на справедлив процес и на правосъдие обстоятелството, че Българският въззивен съд отказва да разгледа предявената касационна жалба, извършвайки недопустим отказ от правосъдие, с твърдението, че размерът на предявеният частичен иск бил по-малък от 5 000 лв. и съобразно чл.280,ал.2 ГПК не било допустимо касационно обжалване, въпреки, че реално към момента на подписване/респ.постановяване/ на обжалвания циничен отказ от правосъдие реално размера на процесния частичен иск е бил 5100 лв./т.е. над 5000 лв./ и съобразно чл.280,ал.2 ГПК подлежи на касационно обжалване; 4. Представлява ли нарушение на правото на правосъдие и на справедлив процес твърдението на Българския въззивен съд, с което започва предварително да прилага ненастъпила последица на невлязъл в законна сила и то очевидно неправомерен съдебен акт, считано от около 2 години преди да влезе неправомерния съдебен акт в сила, като се има предвид, че обжалвания съдебен акт е очевидно неправомерен, тъй като противоречи на константната съдебна практика на ВКС, а неправомерното прилагане на правните последици на неправомерния съдебен акт има единствено за цел неправомерно да бъде отказано на ищцовата страна касационно разглеждане на неправомерния съдебен акт, което несъмнено ще доведе до неговата отмяна, поради грубо противоречие с константната практика на ВКС; 5. Представлява ли дискреционно потестативно право правото на ищеца, когато следва да предяви конкретен иск пред съда, така и да увеличи неговия размер. Упражняването на визираното дискреционно потестативно право поражда ли правните последици от момента, в който в писмена форма волеизявлението е предявено пред съответния български съд. Несъобразяването с предявеното дискреционно потестативно право, считано от момента на предявяването му в писмена форма в съответния Български съд представлява ли нарушение на правото на правосъдие и на правото на справедлив процес, залегнали в чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз; 6. Обстоятелството, че както първоинстанционния и въззивния съдебен състав не са отговаряли на критериите за независим и безспристрастен съд, залегнали в чл.47 от Хартата за основните права в ЕС и в следствие на това на извършен недопустим отказ от правосъдие и включително и относно упражненото от ищеца дискреционно потестативно право, с което е увеличен размера на предявения иск и за да попречат на касационно обжалване на своите неправомерни актове представлява ли нарушение на правото на независими безпристрастен съд, залегнало в чл.47 от Хартата за основните права в ЕС; 7. Допуска ли изискването за справедлив процес залегнало в чл.47,ал.2 от Хартата за основните права в ЕС българските съдебни състави да вписват в съдебните актове фактически обстоятелства, които не само, че не отговарят на обективната истина, но и които противоречат на представените писмени документи; 8. Допуска ли изискването за справедлив процес залегнало в чл.47,ал.2 от Хартата за основните права в ЕС българските съдебни състави да бъде извършван отказ от правосъдие, като бъде вписана като аргумент цена на иска съвсем различна от реалната цена на иска, определена от ищеца, включително и упражнявайки своето процесуално потестативно право законоустановено в чл.214 ГПК; 9. Правната норма на чл.47,ал.1 от Хартата за основните права в ЕС задължава ли Българската държава да осигури ефективни правни средства за защита пред съд на гражданин на ЕС, който е пострадал от неправомерни деяния на протежета на мафията, инфилтрирани на сериозни държавни длъжности; 10. Правната норма на чл.47,ал.2 от Хартата за основните права в ЕС задължаваща държавите членки да провеждат публичен процес задължава ли националните съдилища да провеждат публични процеси по жалбите срещу съдебни актове на първоинстанционния съд, с които без да е проведено нито едно съдебно заседание и допустимо ли е да бъде постановяван съдебен акт, с който се нарушават съществени граждански права на гражданин на ЕС без да е проведен публичен съдебен процес; 11. Правната норма на чл.47,ал.2 от Хартата за основните права в ЕС задължаващи държавите членки да провеждат публичен процес задължават ли националните съдилища да провеждат публични процеси по жалбите срещу съдебни актове на първоинстанционния съд, с които без да е проведено нито едно съдебно заседание първоинстанционния съд нарушил съществени граждански права на гражданин на ЕС. В частната жалба е формулирано искане жалбата да се разгледа в открито съдебно заседание, да се приемат писмени доказателства:заявление, подадено от жалбоподателя-ищец, чрез което по реда на чл.214 ГПК в законоустановения срок е изменен размера на частичния иск, а именно от 01.02.2016 г. размерът на предявения частичен иск е 5100 лв., върху което е удостоверено от служител на СРС, че писменият документ, съдържащ заявление е постъпило в СРС на 01.02.2016 г., пощенска разписка от 01.02.2016 г. Формулирано е и искане да се допуснат до разпит трима свидетели, които ще установят факти и обстоятелства, доказващи обстоятелството, че считано от 01.02.2016 г. размера на предявения частичен иск е 5100 лв. С определение № 320/27.09.2018 г. постановено по настоящото дело производството е спряно на основание чл.292 ГПК, вр.чл.229,ал.1,т.7 ГПК до постановяване на т.решение по т.дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателно решение № 2/2018 по посоченото тълкувателно дело е постановено на 19.05.2022 г. и е обявено на 23.06.2022 г. При това положение процесуалните пречки за движението на настоящото дело са отпаднали и частното касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. С тълкувателното решение № 2/2018 от 23.06.2022 г. по т.дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че така даденото разрешение не се отнася до определението на апелативен съд, с което се потвърждава разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 от ГПК. Това е така, защото, както е прието в ТР № 1/2013 г. (т. 10) на ОСГТК на ВКС, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Следователно, съгласно така дадените от ОСГТК задължителни указания и разяснения по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, произнасянето по частната жалба срещу разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба и за връщане на частна касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК, т. е. не е от компетентността на апелативния съд, а е от компетентността на ВКС, който е функционално компетентният съд да се произнесе и по самата касационна жалба, респ. частна касационна жалба. Като взема предвид изложеното съдът приема, че частната касационна жалба с вх. № 10904/11.06.2018 г. на Н. М. Н., чрез адв. Н. М., по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване определение на Софийски апелативен съд. Касационното обжалване на това определение № 2867/13.09.2017 г. следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – за извършване на служебната проверка за неговата процесуална допустимост. При извършената касационна проверка, настоящият съдебен състав намира, че съгласно цитираните по-горе разяснения, дадени с ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС Софийски апелативен съд не е бил компетентен да се произнесе по частната жалба с вх. № 20864/16.02.2017 г. на ищеца Н. Н., чрез адв.Н. М. срещу разпореждане от 30.01.20117 г. по ч.гр.дело 3128/2016 г. на Софийски градски съд, с което е върната касационна частна жалба вх. № 103026/03.08.2016 г. против определение по същото дело № 16198/01.07.2016 г. С оглед на изложеното обжалваното определение № 2867/13.09.2017 г. по ч.гр.дело № 2784/2017 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде обезсилено, а частна жалба с вх. № 20864/16.02.207 г. на ищеца Н. Н., чрез адв.Н. М. следва да бъде задържана и разгледана от ВКС, който е компетентния съд. При извършената служебна проверка, съдът намира, че частната жалба с вх. № 20864/16.02.2017 г. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване разпореждане на Софийски градски съд. В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е нищожно, недопустимо, съответно е неправилно – постановено е при нарушение на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателя неправилен е извода на съда, че определението на СГС № 16198/01.07.2016 г. по ч.гр.дело № 3128/2016 г. не подлежи на обжалване с оглед цената на иска, която е под 5000 лв. Поддържа, че е направил изменение на частичния иск, преди постановяване на определението на СГС, а именно същият да се счита предявен за сумата от 5100 лв. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на въззивния съд за администриране на касационната частна жалба. В частната жалба са формулирани исканията: жалбата да се разгледа в открито съдебно заседание; да се приемат като доказателства писмено заявление на жалбоподателя - ищец, чрез което по реда на чл.214 ГПК и в законоустановения срок е изменен размера на частичния иск, а именно от 01.02.2016 г. размерът на предявения частичен иск е 5100 лв., като върху заявлението е удостоверено от служител на СРС, че писменият документ е постъпил в СРС на 01.02.2016 г., пощенска разписка от 01.02.2016 г.; да се допуснат до разпит трима свидетели, които ще установят факти и обстоятелства, доказващи обстоятелството, че считано от 01.02.2016 г. размера на предявения частичен иск е 5100 лв. В частната жалба е заявено искане да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС по единадесет въпроса, които са с идентично съдържание с въпросите в частна жалба с вх. № 10904/11.06.2018 г. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност, съответно за недопустимост на обжалваното разпореждане. При постановяване на разпореждането ВКС преценява, че не са допуснати нарушения, които да обосноват извод за нищожност или недопустимост. Разпореждането е постановено от надлежен съд, функциониращ в надлежен състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от постановилия го съдия, съответно има съдържание на мотиви и диспозитив, изразяващи ясно правораздавателната воля на съда. Следователно обжалваното разпореждане е валиден съдебен акт. Разпореждането е и процесуално допустимо като постановено при наличие и надлежно упражняване на правото на жалба, съобразно очертания от жалбоподателя обхват на проверката и след обсъждане на релевираните оплаквания и доводи. Поради това са необосновани доводите за недопустимост на обжалваното разпореждане, с което е върната на основание чл.274,ал.4,вр.чл.280,ал.2,т.1 ГПК/в актуалната редакция на текста/ частна касационна жалба вх. № 103026/03.08.2016 г., подадена от Н. Н., чрез адв.Н. М.. Разгледана по същество частна жалба с вх. № 20864/16.02.2017 г. на Н. Н. е неоснователна. Съдът приема, че следва да се остави без уважение искането на жалбоподателя за провеждане на открито съдебно заседание. Съгласно чл.278,ал.1 ГПК частните жалби се разглеждат в закрито съдебно заседание. Открито заседание по тях съдът може да проведе, ако това е необходимо с оглед събиране на доказателства или лично изслушване на страните. В настоящият случай съдът преценява, че не се налага да се събират доказателства, както и лично да се изслушат страните. Спорът в случая е по правния въпрос дали подлежи на касационно обжалване определение на въззивен съд, преграждащо по-нататъшното развитие на гражданско дело с оглед цената на предявения иск, която е под 5000 лв. Жалбоподателят - ищец е изложил подробни доводи в частната жалба и съдът преценява, че не се налага личното му изслушване. Поради изложеното съдът намира, че не е необходимо провеждане на открито съдебно заседание за разглеждане на частната жалба, както и събиране на доказателства. По същите съображения не следва да се разглежда в открито съдебно заседание и частна жалба вх. № 10904/11.06.2018 г., подадена от Н. Н., чрез адв. Н. М., както и да се събират доказателства. С определение от 14.01.2016 г. по гр.дело № 24355/2015 г. на Софийски районен съд е прекратено на основание чл.126,ал.1 ГПК производството по делото. С определението съдът е приел, че въз основа на депозирана искова молба вх. № 6799/27.04.2015 г. от ищеца в производството Н. М. Н. е образувано гр.дело № 23105/2015 г. на СРС с предмет и страни идентични с посочените такива в исковата молба предмет на разглеждане в производството по гр.дело № 24355/2015 г. на СРС. Прието е, че от отбелязването върху исковите молби се установява, че по-рано е образувано гр.дело № 23105/2015 г. Поради това съдът е направил извод, че са налице предпоставките на чл.126,ал.1 ГПК и е прекратил производството по гр.дело № 24355/2015 г. на Софийски районен съд. По подадена частна жалба от ищеца Н. Н., чрез адв.Н. М. с определение № 16198/01.07.2016 г. по ч.гр.дело № 3128/2016 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение от 14.01.2016 г. по гр.дело № 24355/2015 г. на Софийски районен съд. Срещу посоченото определение е подадена касационна частна жалба вх. № 103026/03.08.2016 г. от ищеца Н. М. Н., чрез адв.Н. М.. С обжалваното разпореждане от 30.01.2017 г. по ч.гр.дело № 3128/2016 г. на Софийски градски съд касационна частна жалба № 103026/03.08.2016 г., подадена от ищеца е върната, тъй като е обжалвано определение по гражданско дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване – чл.274,ал.4 ГПК. Изводът на въззивния съд е правилен. С исковата молба, въз основа на която е образувано гр.дело № 24355/2015 г. на Софийски районен съд ищецът Н. М. Н. е предявил частичен иск за осъждане на ответниците Агенция по вписванията [населено място], Д. С. К., С. З. Н., М. Т. Г., М. И. Г., О. С. С., С. Ф. С., О. Т. П., Ю. А. Н., И. Т. И. и Държавата, чрез Министъра на финансите да му заплатят в условията на солидарност сумата 2000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от общ размер от 800 000 лв., ведно със законната лихва от 02.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Съгласно разпоредбите на чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според чл.280,ал.2,т.1 ГПК/редакцията на текста към момента на постановяване на обжалваното разпореждане/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В настоящият случай жалбоподателят Н. Н. е предявил частичен иск с цена 2000 лв. – т.е. под прага от 5000 лв., установен в чл.280,ал.2,т.1 ГПК/в редакцията на текста към релевантния момент/. Общият размер на иска посочен от ищеца е 800 000 лв. Съдът приема, че при предявен частичен иск цената на иска се определя от размера на предявената част от вземането, а не от посочения пълен размер на същото вземане. Поради това е без значение фактът, че общия размер на иска, посочен в исковата молба е 800 000 лв. Предявената част от вземането за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца Н. Н. е 2000 лв. и цената на иска, предявен като частичен е 2000 лв. Следователно постановеното по делото решение не би подлежало на касационно обжалване на основание чл.280,ал.2,т.1 ГПК/в редакцията на текста към релевантния момент/, тъй като се касае за решение по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. На основание чл.274,ал.4 ГПК определението на Софийски градски съд № 16198/01.07.2016 г. по ч.гр.дело № 3128/2016 г. не подлежи на касационно обжалване, тъй като решението по делото също не подлежи на такова обжалване. В този смисъл е и извода на въззивния съд в обжалваното разпореждане. Последното е правилно и следва да се потвърди. Без значение за крайния извод е обстоятелството, че с молба вх. № 1015460/03.02.2016 г. ищецът Н. Н., чрез адв. Н. М. е заявил увеличение размера на предявения частичен иск от 2000 лв. на 5100 лв., тъй като това искане е направено след постановяване на определението от 14.01.2016 г. по гр.дело № 24355/2015 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото. Без уважение следва да се остави искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по поставените въпроси в частна жалба вх. № 10904/11.06.2018 г., които са идентични по съдържание с въпросите в частна жалба вх. № 20864/16.02.2017 г. по следните съображения: Разпоредбите на чл. 629, ал. 3 ГПК и чл. 267, § 3 ДФЕС задължават съда, чието решение не подлежи на обжалване, да отправи запитване за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или за валидност на акт на органите на Европейския съюз, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Преюдициалното запитване може да бъде направено служебно от съда или по искане на страната, като в последния случай преценката дали да се отправи запитване е изцяло в прерогативите на съда. Целта на производството за преюдициални заключения е да се осигури точно и еднообразно тълкуване на правото на ЕС във всички държави – членки на ЕС и да гарантира, че разпоредбите на законодателството на ЕС не се тълкуват само в светлината на националните правни системи и националните методи на тълкуване. Моментът на отправяне на преюдициално запитване е след като са събрани всички доказателства и делото е изяснено от фактическа страна. Изключенията от задължителния характер на преюдициалното запитване са формулирани от Съда на ЕС в неговата съдебна практика и в разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК. Националният съд, чието решение не подлежи на обжалване, не е длъжен да отправя преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба от правото на ЕС в следните случаи: когато по друго дело вече е разглеждан идентичен въпрос / решение от 27.03.1963 г. по съединени дела 28/62, 29/62 и 30/62, Da Costa v Nederlandse Belastingadministratie, решение от 05.02.1963 г. по дело № 26/62, Van Gend en Loos v. Nederlandse Administratie der Belastingen и други/; когато въпросът е ирелевантен, т. е. от него не зависи изходът на делото пред националния съд / решение от 16.09.1982 г. по дело № 132/81, Vlaeminck, решение от 16.07.1992 г. по дело С-343/90, Lourenco Dias и други/; когато правилното прилагане на правото на ЕС е очевидно и не оставя съмнение относно начина, по който трябва да бъде решен въпросът / решение от 06.10.1982 г. по дело № 283/81, CILFIT v. Italian Ministry of Health и други/; когато спорът пред националния съд не е свързан с приложение на правото на ЕС, когато се касае до вътрешнонационален казус / определение от 06.10.2005 г. по дело С-328/04, решение от 07.05.1997 г. по съединени дела С-321-324/94, Pistre, решение от 18.10.1990 г. по съединени дела С-297/88 и С-197/89, Dzodzi и други/. По отношение на конкретните въпроси, които жалбоподателят моли да бъдат отправени от ВКС като преюдициално запитване до СЕС, следва да се отбележи, че според постоянната практика на СЕС националният съд не е обвързан от исканията на страните по делото за отправяне на преюдициално запитване. В тази връзка съдът може да откаже да отправи такова запитване, дори и страната по делото изрично да е поискала това, или да замени или измени формулираните от страните въпроси. В този смисъл са решение от 07.05.1997 г. по дело С-253/1995 г., Moksel, решение от 16.11.1995 г. по дело С-152/1994 г., Van Buynder, решение от 16.01.1974 г. по дело № 166/1973, Rheinmuhlen и други. Настоящият съдебен състав счита, че не следва да се отправя преюдициално запитване по посочените от касатора въпроси поради следните съображения: Въпросите 1,2,10 и 11-ти не са от значение за правилното решаване на делото. Останалите въпроси:3,4,5,6,7,8 и 9 съдържат доводи по правилността на решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното разпореждане и не са свързани с приложение на правото на ЕС, съответно с тълкуване на чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение