Определение № 614 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2882/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу решение №2041 от 06.08.2019 г. по в.гр.д.№5773/2018 г. на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №5614 от 23.08.2018 г. по гр.д.№6324/2017 г. на СГС: в частта, с която на основание чл.432, ал.1 от КЗ „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на Д. Г. П. сумата от 105 000 лв., а на Д. Г. П., М. Т. К. и на Д. Н. П. /конституирани на мястото на починалия първоначален ищец и съответно техен съпруг, баща и дядо - Т. Н. П./ сумите от по 35 000 лв. /за всеки един от ищците/ или общо за сумата от 105 000 лв., застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 26.11.2016 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – смъртта на Н. Т. П., ведно със законната лихва от 27.08.2017 г. до окончателното изплащане и в частта, с която след частична отмяна на решение №5614 от 23.08.2018 г. по гр.д.№6324/2017 г. на СГС, ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на Д. Г. П. допълнително сумата от 15 000 лв., а на Д. Г. П., М. Т. К. и на Д. Н. П. /конституирани на мястото на починалия първоначален ищец и съответно техен съпруг, баща и дядо - Т. Н. П./ допълнително сумите от по 5 000 лв. /общо сумата от 15 000 лв./, застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 26.11.2016 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – смъртта на Н. Т. П., ведно със законната лихва от 27.08.2017 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона и за развити на правото:

1. Дали случаите, при които регистрационните табели на МПС, издадени с оглед извършване на търговска дейност, свързана с внос и износ на автомобили и за тестване и придвижване на превозните средства не се използват съгласно предназначението им, са приравнени по отношение на застрахователното покритие на случаите, регламентирани в чл.267, ал.2, т.1 от КЗ.

2. Дали в случаите, при които индивидуализиращите данни за МПС, отразени в Информационния център на Гаранционен фонд не съвпадат в цялост и едновременно с индивидуализиращите данни за МПС, участващо в транспортен инцидент, е налице основание да бъде прието само въз основа на частично съвпадане на данните, че е налице застрахователно покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

3. Дали обсъждането следва да се основава на кумулативно обсъждане на допуснатото по човешка презумпция и конкретните обстоятелства, за които е доказано, че са възникнали като житейски факти, само във връзката между пострадалия и търсещия обезвреда и допустимо ли е дадено обсъждане да съдържа и обсъждане на общи оценъчни понятия относно житейски отношения и прояви на тази връзка, с оглед определяне на съдържанието, вложено в отделните критерии за приложение на чл.52 от ЗЗД.

4. Кои обстоятелства от механизма на транспортен инцидент са определящи относно извода за осъществено виновно поведение от страна на конкретен водач и дали преценката на същите по необходимост изисква преценка на това, дали останалите участници в инцидента също са в нарушение на нормативно установено правило и в какво съотношение спрямо настъпилия противоправен резултат.

5. Изследването на кой елемент от действията на водача по време на управление на превозно средство е водещ по отношение на извода относно това осъществено ли е нарушение на правилата за движение и дали представлява пряка и непосредствена причина за настъпване на транспортното произшествие, съответно с оглед формиране на правен извод относно момента на настъпване на опасността за движение и за предотвратимост на произшествието.

6. Към кой момент е необходимо да се изследва поведението на определен водач с оглед извод за това дали е осъществено противоправно и виновно поведение, и необходимо ли е във връзка с това изследване и за определяне наличие на деликтно поведение, да се изследва и въпроса дали към същия момент за другия участник в същото произшествие са налице права, произтичащи от нормативно установени правила за движение и до кой момент тези права са противопоставими за останалите участници в движението.

7. В случаите на установено конкретно поведение на пострадалото лице, което не съответства на предписаното от закона и което поведение е установено като пряка и непосредствена причина за настъпване на произлезлите вреди и без който принос не би се стигнало до осъществяване на вредоносния резултат в конкретната му проява, които са елементите от поведението на пострадалия, основни за определяне на конкретното изражение на неговия принос и каква е тяхната тежест при оценката на обстоятелствата, при които са настъпили вредите.

8. Кои обстоятелства определят да бъде прието поведението на пострадалия като елемент в причинния процес, довел до възникване на транспортен инцидент и относно критериите за съпоставянето му с оглед формиране на извод за осъществено деликтно поведение на конкретно лице. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.

Ответниците по касация Д. Г. П. и М. Т. К. заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата на ЗК „Лев инс“ АД.

Обжалват решение №2041 от 06.08.2019 г. по в.гр.д.№5773/2018 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение №5614 от 23.08.2018 г. по гр.д.№6324/2017 г. на СГС, отхвърлящо предявеният от Д. Г. П. срещу ЗК „Лев инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата между присъдения й размер от 120 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. и иска по чл.432, ал.1 от КЗ предявен от Д. Г. П. и М. Т. К. /конституирани на мястото на починалия първоначален ищец и съответно техен съпруг и баща - Т. Н. П./ за разликата между присъдените им суми от по 40 000 лв. до пълните предявени размери от по 66 666.67 лв.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на съда по въпроси свеждащи се до уточнения от настоящата инстанция въпрос: За приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Б. А. А., трето лице помагач на страната на ЗК „Лев инс“ АД не взема становище по касационните жалби. Обжалва решение №2041 от 06.08.2019 г. по в.гр.д.№5773/2018 г. на САС в частта, с която след частична отмяна на решение №5614 от 23.08.2018 г. по гр.д.№6324/2017 г. на СГС, ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на Д. Г. П. допълнително сумата от 15 000 лв., а на Д. Г. П., М. Т. К. и на Д. Н. П. /конституирани на мястото на починалия първоначален ищец и съответно техен съпруг, баща и дядо - Т. Н. П./ допълнително сумите от по 5 000 лв. /общо сумата от 15 000 лв./, застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 26.11.2016 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – смъртта на Н. Т. П., ведно със законната лихва от 27.08.2017 г. до окончателното изплащане.

Навежда доводи за неправилност на решението, като поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване поради произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. За приложението на чл.52 от ЗЗД. 2. Следва ли да се намали размера на обезщетението за претърпени вреди от настъпило ПТП по причина наличие на собствено неправомерно поведение на пострадалото лице. Заявява съображения, че решението в посочената част е очевидно неправилно.

Д. Г. П. и М. Т. К. навеждат доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба на третото лице помагач Б. А. А..

ЗК „Лев инс“ АД не излага становище по касационните жалби на Д. Г. П. и М. Т. К..

Д. Н. П. и ЗАД „Армеец“ АД, трето лице помагач на страната на ЗК „Лев инс“ АД, не заявяват становища по касационните жалби.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че третото лице помагач Б. А., като водач на л.а. „Форд Мондео” е извършил противоправно деяние и макар да е бил длъжен и е могъл съобразно конкретната пътна обстановка да предвиди настъпването на общественоопасните последици – причиняване смъртта на трима пешеходци, вкл. и на сина на първоначалните ищци, не е изпълнил своето правно задължение, регламентирано в правната норма на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, да избере скоростта на движението, съобразена с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, което да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие. Посочил е, че при настъпване на процесното ПТП водачът на л. а. „Форд Мондео” е имал видимост към спрелия в неговата лента за движение л. а. „ВАЗ” /20 см. на банкета и 1,40 м. в пътната лента/, като е могъл и е бил длъжен да предвиди, че този автомобил – с включени къси светлини, в тъмната част на денонощието, при влажен път и мъгливо време, представлява непосредствена опасност за движението и е следвало да намали скоростта, с готовност да спре, следователно, с оглед на обстоятелството, че водачът на процесния лек автомобил е имал видимост на цялото пътно платно и подценявайки предвидимата /очевидната, разумно обоснованата/ опасност, не е намалил скоростта, с готовност да спре автомобила, а е продължил с разрешена, но несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост – около 84 км./ч. В този смисъл и като е намерил за обоснован фактическият извод на вещото лице от приетата от първоинстанционния съд САТЕ /че причина за настъпването на процесното ПТП представляват субективните действия на водача на л. а. „Форд Мондео”, който не е реагирал своевременно и е допуснал да настъпи транспортното произшествие, като в случай че се е движел със съобразена с пътната обстановка скорост – около 70 км./ч., дори и да не заобиколи спрелия в неговата пътна лента автомобил, водачът на л. а. „Форд Мондео” е могъл да предотврати процесния удар чрез аварийно спиране/, е счел, че деянието на водача на лекия автомобил е противоправно.

Изложил е съображения, че вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като тази презумпция не е оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника и тъй като смъртта на сина на първоначалните ищци е закономерна, естествена, необходима последица от противоправното поведение на делинквента, е приел, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на водача на „Форд Мондео”, са осъществени в обективната действителност. Намерил е за ирелевантно обстоятелството дали и водачът на спрелия автомобил е извършил противоправно деяние, като не е спрял това МПС на безопасно място и не го е сигнализирал чрез пътен триъгълник, тъй като в този случай е налице независимо съизвършителство, като за репариране на настъпилите вредоносни последици се поражда солидарна отговорност на водачите на двете превозни средства – арг. чл.53 от ЗЗД. Изразил е становище, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че през релевантния период ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на собственика, ползвателите, държателите, вкл. и на водачите на л.а. „Форд Мондео” - както е изяснено в т.3 от ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по т.д.№1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съгласно създадената чрез удостоверяването по реда на чл.487 от КЗ, /респ. чл.261 от КЗ /отм./ абстрактна легитимация на застрахования - като титуляр на действителен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е налице пасивна материална легитимация на застрахователя по отношение на всеки един пострадал за причинените му имуществени и неимуществени вреди от противоправното поведение на застрахования-делинквент.

Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.483, ал.5 от КЗ, всеки вносител на МПС с цел продажба на територията на Република България е длъжен да заяви за получаване временни табели с регистрационен номер, както и да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за тези временни табели – „застраховката се сключва само по регистрационния номер на временните табели за срока на валидност на временните табели, но не повече от една година”, следователно, предмет на застрахователното покритие не представлява причинените имуществени или неимуществени вреди от водач на конкретно МПС, а от водач на МПС, който е управлявал автомобил с поставените табели, обект на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Счел е, че тъй като в чл.574, ал.12 от КЗ е уредена оборима презумпция за достоверност на данните в Информационния център към Гаранционния фонд, с оглед на обстоятелство, че по делото не е представена застрахователната полица, обективираща процесния договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, следва да се приеме, че удостоверените в представената по делото Справка от ИЦ към ГФ данни съответстват на действително постигнатите между страните по процесния договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите уговорки, а именно че ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на водачите на МПС, което се е движело по републиканските пътища на Република България с временен регистрационен номер /именно описаната в тази Справка застрахователна полица - № BG/22/116002600835, обективираща договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със срок на действие от 07.10.2016 г. до 06.10.2017 г., е била представена пред органите по контрол на движението по пътищата след настъпване на процесното ПТП/.

Изложил е съображения, че за възникване на обезпечително-гаранционната отговорност на ответното застрахователно дружество се явява ирелевантно обстоятелството дали л.а. „Форд Мондео”, който е бил управляван от делинквента при настъпване на процесното застрахователно събитие, е бил собственост на правния субект, който е сключил договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите - същественото е, че този автомобил се е придвижвал с временни регистрационни номера, които са били обект на уговореното застрахователно покритие по процесното застрахователно правоотношение, които са били предоставени доброволно от застраховащия на делинквента „за придвижване на горепосочения автомобил да работна площадка по седалище на дружеството с цел евентуално закупуване на същия”.

При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък – в конкретния случай на пълнолетен син, изградил свое семейство, от което има дъщеря ,въззивният съд е отчел начина на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищците психически страдания от загубата на близък родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – края на 2016 г., правнорелевантното обстоятелство, че ищците имат още едно дете, като то и дъщерята на загиналия са им упование в тежките моменти, вкл. и при спомена за трагичния инцидент с техния син, както и високия нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 10 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица, но и броя лица, материално легитимирани да претендират от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите заплащане на застрахователно обезщетение. Въззивният съд е отчел и обстоятелството, че в процеса на доказване не са се установили превишаващи обичайните неимуществени вреди от загубата на близък родственик, изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани с естествената скръб, безпомощност и терзания, както и липсата на доказателства, че починалият е притежавал специални професионални качества или таланти, за чието усъвършенстване неговите родители да са го насърчавали и подкрепяли.

Позовавайки се на разясненията, дадени в ППВС №4/1968 г. въззивният съд е приел, че заместващото обезщетение на първоначалните ищци за причинените от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на техния син е в размер на по 120 000 лв. /за всеки един от първоначалните ищци. Въззивният съд не е възприел за основателно своевременно направеното възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, тъй като ответникът, комуто принадлежи процесуалното задължение /доказателствената тежест/, не е установил по несъмнен, безспорен и категоричен начин, че при настъпване на релевантното застрахователно събитие, неизпълнението на задължението на пострадалия и останалите пътници в спрелия, за да се окаже помощ на аварирал автомобил, л.а. „ВАЗ” да носят светлоотразителни жилетки, е в пряка причинно-следствена връзка с тяхната смърт /не всяко нарушение на уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на застрахователното обезщетение, като, за да е налице т. нар. „компенсация на вини”, следва противоправното поведение на увредения да е пряка и непосредствена последица (в необходимата причинно-следствена връзка) за настъпване на вредоносните последици/.

Посочил е, че от приетата САТЕ се установява, че тъй като при удара пострадалите пешеходци са се намирали зад л.а. „ВАЗ”, дори и да са били с поставени светлоотразителни жилетки, при намалената видимост от мъглата водачът на л. а. „Форд Мондео” би възприел по-рано, от по-голямо разстояние включените на л.а. „ВАЗ” къси светлини, а и към момента на настъпване на процесното ПТП тялото на пострадалия е било приведено и се е намирало на банкета в сянка от осветяващите го фарове на насрещно движещия се автомобил, респективно е ирелевантен фактът дали загиналият е бил със светлоотразителна жилетка или не / „за конкретната обстановка“/ - дори и да е използвал светлоотразителна жилетка, застаналият зад спрелия л.а. „ВАЗ” в приведено състояние не би бил видим за делинквента, водач на л.а. „Форд Мондео”, който е подценил непосредствената опасност – спрял в неговата пътна лента л.а. „ВАЗ”, с включени къси светлини и дори не е направил опит за аварийно спиране /той се е движел със скорост от 84 км./ч., като със същата скорост се е врязал в спрелия лек автомобил/ или заобикаляне на препятствието.

Настоящият състав намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изложените в обжалвания акт мотиви, формулираните от касатора ЗК „Лев инс“ АД първи и втори въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд, респективно спрямо тях не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. С първия от въпросите се предпоставя възприемане от въззивния съд на становище /за използване не по предназначение на процесните регистрационни табели, обект на уговореното застрахователно покритие/, каквото обаче не е изразявано в обжалваното решение /както бе посочено съдът е приел изрично, че табелите са били предоставени доброволно от застраховащия на делинквента „за придвижване на горепосочения автомобил да работна площадка по седалище на дружеството с цел евентуално закупуване на същия“/, а вторият от въпросите изобщо не е обсъждан в решението.

Въпросите на касаторите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД /трети въпрос на ЗК „Лев инс“ АД, въпросът, формулиран от касаторите ищци и първи въпрос на третото лице помагач/ са обусловили частичното уважаване, респ. отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 от КЗ, но не се установява наличие на сочената от касаторите допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства. От друга страна в константната практика на ВКС се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС.

Останалите формулирани от касатора ЗК „Лев инс“ АД въпроси и вторият от въпросите на касатора трето лице помагач, се свеждат до въпроса за предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД при определяне наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Този въпрос е обусловил правната воля на съда, но спрямо него не се установява наличие на поддържаните селективни основания. В константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК /наличието на която изключва бланкетно поддържаното от ЗК „Лев инс“ АД селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, е застъпено становището, което се възприема изцяло от настоящия състав, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането, като също така приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.

Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес.

Възприетият от въззивният съд извод за липса на съпричиняване е направен след подробен, задълбочен и детайлен анализ на установеното въз основа на приетите по делото доказателства, поведение на делинквента и на пострадалото лице и значението на поведението на всяко от тези лица за настъпването на вредоносния резултат и в този смисъл съдът се е съобразил изцяло с визираната практика на касационната инстанция, поради което решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,