Определение № 206 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2808/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ срещу определение № 248 от 09.05.2018г., постановено по в. ч. гр. дело № 204/2018г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 663 от 15.03.2018г. по гр. дело № 2747/2017г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, с което е върната исковата молба на касатора на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на предявения иск. Касаторът твърди, че решението на Варненски апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторът навежда доводи относно основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.), разрешен в обжалваното въззивно определение в противоречие с практиката на ВКС. Ответниците по жалбата И. И. В. и П. Г. В. представят отговор в законоустановения срок с искане обжалваното определение да не бъде допуснато до касационен контрол. Ответникът по жалбата „Чифлика 111“ ЕООД не взема становище. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и данните по делото, приема следното: След приемане на ТР № 1 от 4.6.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС производството по настоящото дело следва да бъде възобновено, за да се постанови определение по съществото на спора. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството, въззивният съд е счел, че преклузивният срок по чл. 27 от ЗОПДНПИ/отм. /не е спазен. Този извод противоречи на ТР № 1 от 4.6.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Според тълкувателното решение изтичането на срока по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ /отм./ не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Предвиденият в чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ/отм./ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен. Затова е допустимо образуване на производство по чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ след изтичане на този срок. Следователно по повдигнатия от касатора въпрос обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС. Ето защо на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, а делото трябва да бъде върнато на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По така изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,