Определение № 339 от 11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 227/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. Х., действащ като [фирма] със седалище и адрес на управление на търговската дейност в[населено място], срещу определение № 1158 от 06.12.2010 г. по ч. гр. д. № 736/2010 г. на К. окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение от 16.08.2010 г. по гр. д. № 362/2010 г. на Д. районен съд, с което на основание чл.415, ал.2 от ГПК е обезсилена издадената в полза на частния жалбоподател против [община] заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата 4 500 лв. - главница, законна лихва в размер на 1 132.54 лв. за периода 10.04.2008 г. - 15.02.2010 г. и разноски за заповедното производство в размер на 763 лв. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното определение поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба [община] -[населено място] не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а по силата на чл.274, ал.4 от ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена на 19.01.2011 г., т. е. след влизане в сила на ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., поради което обжалваемостта на атакуваното с нея въззивно определение следва да се преценява съобразно действащата след изменението редакция на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 от ГПК. Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, формирано от сумите 4 500 лв. - неплатена цена по сключен договор, и 1 132.54 лв. - обезщетение за забава. Предвид размера на всяко от претендираните със заявлението вземания, които съставляват цена на иска по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и не надхвърлят предвидения в цитираната разпоредба минимален праг за допустимост на касационното обжалване, постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,