Определение № 645 от 11.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3867/2024 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Г. М. Х. срещу определение № 300 от 26.07.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 319/2024 год. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено определение № 258 от 27.05.2024 год., постановено по гр.дело № 65/2024 год. по описа на РС – Мадан, с което е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК на Г. М. Х. за освобождаването му от заплащане на разноски за особен представител. Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Според касатора въззивният съд не бил съпоставил доходите и имущественото състояние на ищеца с определения размер на разноските за депозит за особен представител. Приел бил, че съпругата на ищеца притежава апартамент, а самият той бил заплатил адвокатски хонорар в размер на 650 лв., както и че общият доход на семейството е в размер на 1 455 лв. Тези обстоятелства обаче не изключвали приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй като не били годни да обосноват извод за наличието на достатъчно средства у ищеца за внасянето на определения депозит за особен представител в размер на 1 000 лв. Съпрузите притежавали едно единствено жилище, което обитавали и то не можело да бъде източник на доходи. В изложението към частната касационна жалба като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси, уточнени и обобщени от настоящия съдебен състав, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК: 1/ За предпоставките за освобождаване от такси и разноски по производството по чл. 83, ал. 2 ГПК и необходимостта от извършване на преценка доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с размера на дължимите разноски по производството, му позволява тяхното заплащане? 2/ Представлява ли заплащането на адвокатско възнаграждение за завеждане на иск основание да бъде отказано искане по чл. 83, ал. 2 ГПК при наличие на доказателства, че ищецът не разполага със средства за заплащането на такси и разноски по производството? Частният жалбоподател навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с определение № 573 от 12.07.2011 год. на ВКС по ч. т. дело № 230/2011 год., ІІ т. о., ТК, определение № 612 от 12.08.2010 год. на ВКС по ч. т. дело № 564/2010 год., II т. о., ТК и определение № 496 от 10.07.2013 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2492/2013 год., ІІ т. о., ТК, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ищецът и съпругата му получават пенсии в общ размер на 1 450 лв. и че съпругата му притежава апартамент в [населено място], който е нейна лична собственост, а ищецът не притежава имоти и МПС; че ищецът получава пенсия в размер на 1 227.97 лв., върху която е наложен запор до размер на сумата от 294.97 лв., както и че в производството по ч. гр. дело №364/2023 год. по описа на Районен съд – Мадан /заповедно производство/ е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че ищецът е заплатил на упълномощения от него адвокат възнаграждение в размер на 650 лв. Въззивният съд е изложил съображения, че по молбата за освобождаване от държавна такса, съдът всякога е оправомощен и задължен да извърши преценка, като съпостави общото имуществено състояние на лицето, неговото семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, с цената на иска и пълния размер на задължението. Освобождаването от такса е допустимо единствено за лица, които нямат средства за нейното заплащане. Поради това, когато внасянето на държавна такса би създало за определен период от време само известни затруднения за страната, задължена да я заплати, но същата като разход не е непосилна за последната, то предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК не са налице – какъвто е и разглеждания случай – ищецът и съпругата му имали здравословни проблеми, но по делото липсвали доказателства какви суми отделят месечно за закупуване на лекарства; съпругата на ищеца имала апартамент в [населено място], а ищецът бил отделил средства, за да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител по делото в размер на 650 лв. С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаване от внасянето на разноски за възнаграждение за особения представител на ответника в размер на 1 000 лв. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият съдебен състав намира, че поставените в изложението въпроси отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. По отношение на тях са налице и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на процесното определение. В цитираните от касатора определения, както и в определение № 274 от 12.05.2015 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1842/2015 год., ІІІ г. о., ГК, определение № 207 от 14.05.2018 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1661/2018 год., ІІІ г. о., ГК, определение № 318 от 12.07.2012 год. на ВКС по ч. гр. дело № 293/2012 год., II г. о., ГК, определение № 315 от 3.06.2014 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2153/2014 год., I г. о., ГК, определение № 40 от 1.02.2012 год. на ВКС по ч. гр. дело № 22/2012 г., II г. о., ГК, определение № 71 от 28.01.2015 год. на ВКС по ч. т. дело № 25/2015 год., I т. о., ТК, определение № 481 от 11.11.2019 год. на ВКС по ч. т. дело № 2062/2019 год., І т. о., ТК и др., е прието, че в производството по искане за освобождаване от такси и разноски по делото, съдът следва да извърши преценка дали страната разполага с достатъчно средства да ги заплати, като вземе предвид обстоятелствата, посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК – доходи на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудовата заетост и всички конкретни обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса, респ. разноски за производството. Преценката дали страната разполага с достатъчно средства винаги е конкретна, извършва се към момента на искането и въз основа на представени от страната доказателства и декларация за имуществено състояние. Съдът може да задължи страната да представи и други доказателства, както и служебно да събере такива. Когато първоинстанционният съд е пропуснал да събере служебно доказателства или да даде указания на страната за възможността да представи в определен срок декларация /допълнителна декларация/, респ. доказателства за декларираните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция следва да отстрани този пропуск. След изясняване на цялостното материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на държавната такса, респ. разноските по производството. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, респ. разноски, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. В този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК – искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. Когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Разходите, които страната е извършила за ангажиране на адвокатска защита, необходима за съобразеното с изискванията на закона упражняване на правото на иск, т.е. за упражняване на признато и гарантирано от закона право, следва да бъдат взети предвид, но сами по себе си не биха могли да обосноват извод за липса на основание за признаване на правото за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото. Съдът следва да извърши преценката си с оглед на всички посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства, включително като съпостави размера на платеното адвокатско възнаграждение с цената на иска /дали същото е в минималния размер или значително го надхвърля/ и с размера на дължимата държавна такса, респ. размера на дължимите разноски, както и с възможностите на страната наред с платеното адвокатско възнаграждение да заплати и съответно дължимата държавна такса, респ. разноските за производството. Имущественото състояние на страната може да позволява заплащане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, поради което и същата не е поискала правна помощ, но да не позволява заплащане на държавна такса /респ. разноски/, особено ако същата е значителна. Освен това съдът следва да вземе предвид и обстоятелствата около заплащането на адвокатското възнаграждение, включително и договорения начин на плащане. В разглеждания случай въззивният съд е съобразил получаваните от ищеца и неговата съпруга доходи от пенсии, както и здравословното им състояние. Същевременно е посочил, че липсват доказателства относно месечните разходи за лекарства, без обаче да е дал възможност на страната да декларира тези допълнителни обстоятелства. Отчел е, че само съпругата на ищеца притежава апартамент в [населено място], но е направил предположение за евентуални доходи във връзка с това имущество /което е единственото жилище за семейството – според твърденията в частната касационна жалба/. Въззивният съд не е съобразил също така, че адвокатският хонорар в размер на 650 лв. е заплатен от ищеца във връзка със защитата му по заповедното производството по ч. гр. дело № 364/2023 год. по описа на РС – Мадан – видно от приложения по същото договор за правна защита и съдействие от 10.07.2023 год., а в образуваното почти година по-късно първоинстанционно производство по предявения по реда на чл.п 422 ГПК иск липсват данни за заплащането на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат. Освен това при преценката на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК въззивният съд не е съпоставил размера на дължимите разноски по делото за депозит за особен представител на ответника с цялостното имуществено състояние на ищеца. От представените декларация и доказателства се установява, че към момента на предявяване на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът е на 58 години, като той и съпругата му получат доходи от пенсии в общ размер на 1 450 лв. Ищецът не получава наеми, хонорари и доходи от свободни професии, не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства. Притежаваният от съпругата му апартамент е семейно жилище. Имущественото състояние на ищеца, съпоставено с размера на дължимите разноски за депозит за особения представител на ответника – 1 000 лв. /при цена на предявения иск от 8 537.34 лв./, обуславя извода, че той не разполага с достатъчно средства да ги заплати. Обстоятелството, че Г. Х. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. във връзка с образуваното по негово искане заповедно производство, което има самостоятелен характер, не обосновава липсата на предпоставки за освобождаване от задължението за заплащане на разноски, тъй като е ирелевантно за преценката за актуалното му имуществено състояние. В разглеждания случай от значение е обстоятелството, че към момента на искането ищецът не разполага с възможност да понесе задължението за внасяне на дължимите разноски за възнаграждение за особения представител на ответника, чийто размер е значителен. Само за пълнота и предвид връзката между заповедното производство и процесното производство по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение, следва да се посочи, че в случая възнаграждението от 650 лв., при цена на иска от 8 537.34 лв., е под минималния размер. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно определение е неправилно и следва да бъде отменено, а искането на ищеца по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от внасянето на разноски за възнаграждение за особения представител на ответника – уважено. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение