Определение № 152 от 06.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1645/2013 г.
ВКСIV гражданско отделение06.03.2013 г.докладчик Стоил Сотиров
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба, вх.№2361/23.01.2013 г., подадена от адв. К. К. - процесуален представител на Л. В. Д. и В. Д. Р., и двамата от [населено място], против въззивно определение №2883/04.10.2012 г. по ч.гр.д.№1518/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., осми състав. Определението може да се обжалва в седмичен срок от получаване на съобщението от страните, ведно настоящото определение, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.273, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№2361/23.01.2013 г., подадена от адв. К. К. - процесуален представител на Л. В. Д. и В. Д. Р., и двамата от [населено място], против въззивно определение №2883/04.10.2012 г. по ч.гр.д.№1518/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., осми състав. Обстоятелствата по делото са следните: Производството пред Варненския районен съд е образувано по предявен от И. Д. Д. против Л. |В. Д. и В. Д. Р. установителен иск, за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответниците не са собственици на реална част с площ от 66 кв.м от недвижим имот, подробно описан в исковата молба. С определение №3277/01.3.2012 г. по гр.д.№12845/2010 г. Варненският районен съд, ХХІ състав, е прекратил делото на основание чл.130 ГПК, а с определение №4695/27.3.2012 г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е оставена без уважение молбата на Л. Д. за изменение на първото определение в частта за разноските. С определение №2883/04.10.2012 г. по ч.гр.д.№1518/2012 г. по частни въззивни жалба от Л. |В. Д. и В. Д. Р., срещу двете определения на районния съд, Варненският окръжен съд е потвърдил посочените определения. Срещу въззивното определение на Варненския окръжен съд е подадена частна касационна жалба от адв. К. К. - процесуален представител на Л. В. Д. и В. Д. Р., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Ответникът по частната касационна жалба И. Д. Д. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХХІ ГПК, намира за установено следното: Частната касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на всеки един от субективно съединените искове е под 5000 лева. От представеното удостоверение за данъчна оценка на целия имот от 991,42 кв.м е видно, че тя е в размер на 52442,20 лева. Предмет на спора обаче са само 66 кв.м, чиято оценка е в размер на 3491,14 лева. Частната касационна жалба е подадена на 23.01.2013 г., поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, в редакцията от ДВ, бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г. Поради това частната касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения и по аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК/ ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010/. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,