Определение № 461 от 28.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2445/2019 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461

гр. София, 28.10.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на I т.о. в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Радостина Караколева Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2445 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.З ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от „Фореско"АД, гр. София срещу Определение № 562 от 06.08.2019г. по в.ч.т.д.№ 501/2019г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено Определение № 4303 от 24.04.2019г. по т.д.№ 63/2016г. на ОС Варна. Първоинстанционпият съд е върнал на основание чл.262,ал.2,т.2 ГГ1К депозираната от „Фореско" АД въззивна жалба срещу постановеното по т.д.№ 63/2016г. по описа на ОС Варна решение.

С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно.

В изложението по чл.284,ал.1,т.З ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.З на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите:

// Дължи ли жалбоподателят заплащане на държавна такса за

въззивното обжалване. в случай, че определеният и от

първоинстанционпият съд размер е по-висок от законоустановения.

2/ Кой е компетентният съд, който следва да отстрани допусната

грешка при определяне размера на държавната такса за въззивно

обжалване.

Твърди се, че определението е и очевидно неправилно.

В писмен отговор насрещната страна „Консолид Комерс"ЕАД оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на частната касационна жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Искането за допускане на обжалването е неоснователно. При безспорно установените но делото факти: че с разпореждане от 09.03.2017г. подадената от „Фореско"АД въззивпа жалба е била оставена без движение с указание за внасяне на държавна такса по нея; че до момента таксата не е внесена; че страната е използвала всякакви процесуални възможности /искане за освобождаване от внасяне на таксата, промяна в адреса па управление, искане за продължаване на срока за внасяне на таксата, обжалване па всички постановени актове след оставянето на въззивната жалба без движение/, поддържаната от жалбоподателя теза, че определената държавна такса от 100 423лв. „е неправилно изчислена с 47 стотинки в повече" не може да послужи нито като основание за допускане на касационното обжалване поради „очевидна неправилност", нито касационното обжалване може да бъде допуснато по поставените като „правни" въпроси. В нито един момент от указанието за внасяне на таксата до връщането па въззивната жалба на 24.04.2019г. - в период от повече от две години, страната не е сезирала първоинстанционния съд с извода си, че „определеният размер е по-висок от законоустановения". Поставените въпроси биха били релевантни само в случай, че страната бе внесла таксата в поддържания размер, т.е. без „спорните" 47 стотинки.

Разноски от насрещната страна за производството не са претендирани.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на

Първо т.о.

() ПРЕДЕЛИ

Не допуска касационно обжалване на Определение № 562 от 06.08.2019г. по в.ч.т.д.№ 501/2019г. на Апелативен съд Варна. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: