Определение № 60529 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на И. Т. Ш. срещу решение № 10098/21г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отхвърлен искът и по чл. 45 ЗЗД (поради нанесена обида и клевета) срещу С. Г. В. за сумата над 2000лв. до 28000лв.. Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищцата, че по време на „Парламентарен контрол“, излъчван пряко по БНТ на 12.10.2018г., от парламентарната трибуна ответникът направил твърдения, че ищцата като изпълнителен директор на „БЛЦ Камена“ЕАД е нарушила добрите практики на управление, трудовото законодателство, получила неправомерно възнаграждение, имало прокурорска проверка срещу нея и заведени дела. Заради лъжливите твърдения и клеветата, които уронват доброто име, ищцата е поискала обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28000лв.. В срока за отговор ответникът е възразил, че е изразил мнение и оценъчни съждения като народен представител в кръга на функциите му, което не представлява деликтно поведение. Въззивният съд е приел, че единствено твърдението, че ищцата е осъществила състава на престъплението измама, поради което срещу нея има образувани прокурорски проверки и се водят дела, осъществява състава на деликтно поведение, а останалите твърдения на ответника са оценъчни и изразяват мнение, за което не се носи гражданска отговорност, доколкото е упражнявал функцията на депутат по време на парламентарен контрол. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид, че ищцата е била публична личност- общински съветник от партия ГЕРБ в [населено място], председател на ГЕРБ- жени в общината, изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на държавно ЕАД, поради което е допустимо по- широко засягане на личната сфера. Накърнено е било доброто име, но страданията не били продължителни и с висок интензитет. Поради това е присъдил обезщетение в размер на 2000лв.. В касационната жалба И. Ш. е навела доводи, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви, не е посочено кои твърдения на ответника приема за факти и кои за мнение, не е обсъден доводът, че ищцата е освободена от длъжност по причина на лъжливите твърдения на ответника, не е публична личност, нито дейността на общинското дружество е от значение за града, присъденото обезщетение е занижено. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: Длъжен ли е въззивния съд да изложи мотиви за установените факти и тяхната квалификация, като обсъди доказателствата и доводите на страните? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства и значението им за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД? Длъжен ли е въззивния съд да даде дефиниция на понятията „пиблична личност“ и „обществена личност“? Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. По отношение първите два въпроса не е налице допълнителната предпоставка от хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото съдът се е произнесъл в съответствие със съдебната практика. Съгласно решение №148/15г. на ІІІ ГО негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения. Съдът е длъжен в мотивите към акта си, с който разрешава спора по същество, да посочи кои от тях представляват твърдения за факти и кои - оценка на фактите. Допустимата критика по отношение на публичните личности и в частност на политиците, е с по-широки граници. Колкото по-известна е една личност, включително политик, толкова повече намеса в частноправната си сфера се налага да понася. Обществеността има право да бъде информирана за действията и постъпките на този, комуто се е доверила да представлява интересите й. Поради това политиците, още повече лидерите от тях, следва да понасят засиления обществен интерес и да търпят повече укори, включително с надхвърлящи добрия тон изразни средства. Съгласно решение №110/17г. на ІV ГО политиците са приели доброволно една публична роля, която изисква от тях да подлагат на критика поведението и действията на другите политически субекти и държавни органи, като по този начин ги контролират в интерес на обществото, което предполага да са в и по-голяма степен настоятелни, настъпателни и безкомпромисни. В същото време, те от своя страна съзнателно и неизбежно се излагат на близкото наблюдение и критика на своите политически опоненти, на журналисти и на цялото общество, което налага и самите те да проявяват по-висока степен на толерантност, да са готови да бъдат обект на оценка и критика в по - висока степен от частните лица, включително чрез използване на различни художествени езикови и изразни похвати. В практиката на Европейският съд по правата на човека се приема, че свободата на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи, които се възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за изявления, които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото. Съобразно стандартите, установени с Конституцията на Република България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока най-важният критерий е доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това, дали то се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго, като границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура са значително по-широки, в полза на обществения контрол и политическия дебат. В съответствие с практиката на ВКС (поради това липсва основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК) въззивният съд е направил разграничение между твърденията за факти и интерпретацията на факти (оценъчно мнение) и след това е проверил верността на направените фактически твърдения и възможността да засягат честта и достойнството на ищцата. След това е преценил качеството на ищцата като политик и по- широките граници на приемливата критика по отношение на нея и е определил справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Тъй като съществува съдебна практика по първите два формулирани и въпроси и липсват предпоставки за изменение на съдебната практика (изменение на закона или на обществените условия), то липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Третият въпрос не е обуславящ, защото не е въпрос по тълкуване на правна норма (т.р.№1/2010г. на ОСГТК), в частност за изясняване на съдържанието на правно понятие, а е въпрос за даване на дефиниция на термини, използвани в тяхното общоупотребимо значение (публична или обществена личност). И по този въпрос липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, доколкото липсва общата предпоставка от хипотезата на разпоредбата (поставяне на обуславящ правен въпрос). Неоснователно е твърдението за очевидна неправилност на съдебното решение доколкото не се установява противоречие в мотивите на съда при обосноваване на установените факти чрез доказателствата по делото и тяхната правна квалификация (съпоставка на фактите по делото с фактите от хипотезата на правната норма). Не се установяват нарушения на формалната и правна логика. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО