Определение № 42 от 23.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 193/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 447/24.01.11 г. на едноличния търговец Ж. Б. З. от [населено място], действащ с фирмата „Ж. З.-М.”, която е била подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-К., против онази част от въззивното решение на Кюстендилския ОС от 17.ХІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 663/2010 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение на РС-Кюстендил от 9.VІІ.2010 г. по гр. дело № 1709/09 г. – досежно отхвърлянето, като неоснователен, на осъдителния иск на ЕТ-настоящ касатор с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, предявен срещу [фирма]-гр. К. за присъждане на сума в размер на 11 000 лв., за която той е поддържал в исковата си молба да е била получена от ответното д-во „на отпаднало основание”: несключен договор за прехвърляне на собствеността върху товарен автомобил. Оплакванията на ЕТ касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова част по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Кюстендилския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който същият иск да бъдел уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Ж. З. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 3 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че - в случай на допускане до касационен контрол на атакуваната отхвърлителна част от въззивното решение, ВКС щял за отговори на въпроса „какво е задължението на съда за изясняване на действителните права и правоотношения между страните и длъжен ли е той /решаващият съд/ да се съобразява с фактите по делото или формално е обвързан от посочената в молбата квалификация, т.е. без в доклада си да се стреми да изясни тези правоотношения. Конкретни доводи в подкрепа на тезата за наличие и на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК в изложението на ЕТ касатор не се навеждат. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. К. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-К. единствено по основателността на развитите в жалбата оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната от ЕТ негова част, претендирайки за оставянето й без уважение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Кюстендилския ОС, касационната жалба на ЕТ Ж. З. от [населено място], действащ с фирмата „Ж. З.-М.”, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на решаващия състав по същото. Единствено в тежест на касатора, а не на сезираният с жалбата му ВКС, е да бъде изложена ясна и точна формулировка на този релевантен въпрос, по който съответният въззивен съд се е произнесъл /а не по който жалбоподателят счита, че следва ВКС да се произнася/. Този въпрос не може да бъде извличан нито от изложението към жалбата, нито от твърденията на подателя или от там посочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, които в настоящия случай ЕТ касатор недопустимо отъждествява с касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение