Определение № 2129 от 08.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 983/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. В. М., чрез процесуален представител, против Решение № 64 от 25.02.2025 г. по в. гр. д. № 7/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Решение № 1448 от 22.11.2024 г. по гр. д. № 2048/2024 г. на Районен съд – Пазарджик. С посоченото решение е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите от 21 173,46 лв. – главница; 900,70 лв. - договорна лихва за периода от 11.12.2011г. до 08.11. 2012г.; 1 172,09 лв. - наказателна лихва за периода от 11.12.2011г. до 08.11. 2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 09.11.2012 г. до изплащането, както и 1 283,88 лв. - съдебни разноски - всичко в общ размер от 24 530,13 лв. по изпълнителен лист от 15.11.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 4650/2012 г. на Районен съд - Пазарджик, поради погасяването им по давност.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на претенциите. Оспорва се изводът на съда, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател по изпълнителното дело на мястото на стария кредитор „ОББ“АД, и че поисканото с молбата за конституиране от 04.07.2018г. налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и извършване на опис на движими вещи в дома му е прекъснало давността. Твърди се, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД въобще не е конституирано като взискател по изпълнителното дело при ЧСИ П. И. и че към молбата за конституиране не бил приложен подписан документ за уведомяване на длъжника за извършената цесия. По тези съображения касаторът счита, че от 01.03.2016г. до 23.09.2021г. е налице бездействие на кредитора поради непредприемане на валидни изпълнителни действия, които да прекъснат погасителната давност на вземането.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. „Конституирането на взискателя по изпълнителното дело с нарочен акт на частния съдебен изпълнител, задължително условие ли е за валидността на неговите искания и действия, обуславящи прекъсване на погасителната давност ?“;

2. „Уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършването на прехвърлянето на вземането, задължително условие ли е за конституирането на цесионера като взискател по изпълнително дело срещу длъжника на прехвърленото вземане?“

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е отнесена към първия въпрос с аргумента, че правните изводи на въззивния съд противоречат на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения по т. д. № 2230/2016 г. на I т. о.; по т. д. № 2530/2017 г., на I т. о. и по гр. д. № 1722/2021г. на IV г. о. Наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е наведено и по двата формулирани от касатора правни въпроси с аргумента, че отговорите на същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, действащ чрез процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който оспорва основанията по приложното поле на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не се установява обаче приложното поле на касационното обжалване поради следното:

Съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от наличието на изрично формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен резултат. В цитирания акт на нормативно тълкуване е изяснено, че касационният съд няма правомощия сам да извежда значимия за разрешаването на спора правен въпрос от оплакванията и доводите в касационната жалба, както и е направено разграничение между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, относими към селективната фаза на касационното производство, което следва да се съблюдава както от съда, така и от страните. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, който да бъде разрешен от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване.

Горните задължителни указания са изцяло приложими в настоящия случай, доколкото изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа въпроси, отговарящи на общото основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно задължителните указания на посоченото тълкувателно решение.

И двата въпроса изхождат от изразеното в касационната жалба несъгласие на касатора с приетото от въззивния съд, че ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е бил конституиран като взискател по изп. д. № 2506/2016 г. на ЧСИ П. И. на мястото на стария кредитор „Обединена българска банка“ АД, с което е обоснован доводът за неправилност на извода, че искането на последния за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и извършване на опис на движими вещи е прекъснало погасителната давност на 04.07.2018г. В тази връзка въззивният съд е посочил, че с доклада по чл. 146 ГПК районният съд е обявил за безспорни обстоятелствата, че ищецът и ответникът са съответно длъжник и взискател по изп.д. № 629/21г. на ЧСИ Г. З., образувано за събиране на вземането по изпълнителен лист от 15.11.2012г. в полза на кредитора „Обединена българска банка“ АД, както и че това вземане е придобито от ответника чрез цесия. Прието е, че след налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 01.03.2016г., започналата от този момент нова погасителна давност е била прекъсната на 04.07.2018г., когато ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е бил конституиран като взискател по изп. д. № 2506/2016 г. на ЧСИ П. И. на мястото на стария кредитор „Обединена българска банка“ АД, като с молбата е поискано и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и извършване на опис на движими вещи в дома му. Независимо от факта, че изпълнителните действия не са били извършени от ЧСИ, въззивният съд е приел, че молбата е прекъснала давността, тъй като причината е в бездействието на ЧСИ, който не е дал указания на взискателя да внесе свързаните с тях такси и разноски. Както се посочи по-горе въпросите са насочени срещу извода на съда, че ответникът е конституиран като взискател по изпълнителното дело. Дали това е следвало да стане с нарочен акт на частния съдебен изпълнител /по първия въпрос/ и дали за надлежното конституиране на ответника като взискател е било необходимо уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането /по втория въпрос/ са въпроси, по които въззивният съд не е излагал съображения, като включително не е обсъдил заявените в този смисъл оплаквания във въззивната жалба. Липсата на мотиви, обективиращи осъществена от въззивния съд преценка на доводите във въззивната жалба, изключва възможността въпросите да се квалифицират като обуславящи изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение да се допусне до касационно обжалване по повод на тях. При отсъствие на доводи в касационната жалба за допуснато от съда процесуално нарушение и формулиран в тази връзка правен въпрос, така поставените в изложението въпроси се преценяват като значими за правилността на обжалваното решение, която - според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е предмет на проверка в стадия на производството по чл.290 ГПК след преодоляване на селективната фаза. За правна яснота следва да се отбележи, че ищецът не е оспорил твърденията на ответника в отговора на исковата молба досежно конституирането му като взискател по изп.д. № 2506/2016г. при ЧСИ П. И. след извършена на 31.01.2018г. цесия на вземанията по изпълнителния лист, поради което възраженията във въззивната жалба в посочения смисъл са заявени за пръв път и съдът не е дължал произнасяне по същите.

Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание, което да препятства достъпа до касационен контрол.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение размер на 200лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК