Определение № 293 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1897/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. Ш., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1432 от 02.07.2020 г. по в.гр.д. № 5081/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, дванадесети състав, с което е потвърдено решение № 5689 от 25.07.2019 г. по гр.д. № 6176/2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-25 състав, в частта за отхвърляне на предявените против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., в резултат на ПТП на 21.06.2017 г., както и в частта за присъдените в полза на застрахователя разноски. В касационната жалба е посочено, че се атакува въззивното решение и в частта, с която е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 91 лева. Преди всичко, въззивният съд, макар и необосновано, е приел, че сезиращата го жалба е насочена срещу решението на СГС само в частта за отхвърляне на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, до обжалвания размер от 35 000 лв. Липсата на произнасяне от страна на САС по отношение на имуществените вреди, не е отстранена по реда, предвиден в чл.250 ГПК. Дори и да е проведено такова производство, по самостоятелния иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, въззивното решение би било извън обхвата на допустимия касационен контрол, съгл. чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Касационният жалбоподател оспорва изразеното от апелативния съд становище за липса на противоправност в поведението на водача на товарния автомобил, при безспорно установен по делото факт, че ударът с управлявания от ищеца мотоциклет е настъпил в лентата за движение на последния. Счита, че при изясняване на механизма на произшествието, решаващият състав неправилно е зачел само показанията на водача на товарния автомобил, като с оглед на това е допуснал и нарушение на чл.202 ГПК при преценка на допуснатата във въззивното производство автотехническа експертиза. Развити са подробни доводи във връзка с възприет от съда механизъм на увреждането, различен от този, сочен в обстоятелствената част на исковата молба. В жалбата се изразява и несъгласие със становището на апелативния съд относно доказателственото значение на издадените в административно наказателното производство актове срещу водача на товарния автомобил. Твърди се необоснованост на извода за липса на пряка и непосредствена връзка между деянието и настъпилото увреждане, т.к. водачът на товарния автомобил е подписал без възражение съставения акт за установяване на административно нарушение, санкциониран е по административен ред за допуснато от него нарушение на чл.37 ЗДвП – че при завиване на ляво не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет на ищеца, и е заплатил наложената му глоба. По съображения в жалбата се иска касиране на атакувания съдебен акт, с произтичащите от това правни последици. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 и ал.2, предл.трето ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Следва ли съдът да възприеме точно изложената в исковата молба фактическа обстановка или може да се отклони от нея; 2. Очертаният от съда предмет на спора следва ли да е в съответствие с изложеното в исковата молба; 3. Следва ли съдебното решение да бъде обусловено единствено от съобразяване на факти, заявени и поддържани от ищеца; 4. Длъжен ли е съдът, след като определи правилно предмета на спора /в случая осъдителният иск по чл.432 ал.1 КЗ/ и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на ПТП, да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, вкл. и административно наказателните актове; 5. При преценка на всички доказателства и доводи на страните съгл. чл.12 и чл.236, ал.2 ГПК, не се ли налага извод, че доказателствата следва да се съпоставят и преценят по вътрешно убеждение, като решаващият орган съблюдава правната и житейска логика и достоверност, с оглед всички данни по делото; 6. Следва ли при преценката за наличие на претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликт, да се вземат предвид всички условия, които в съвкупността си определят конкретния причинно-следствен резултат; 7. Следва ли при преценката за наличие на вреди, които са пряка и непосредствена последица от дадено деяние, да се вземат предвид всички условия, които в съвкупността си определят даден резултат, които са равноценни, защото отсъствието на което и да е от тях ще е пречка да се прояви следствието – наличието на причинена вреда. По тези въпроси се поддържа допълнителното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на практика на ВКС, цитирана в изложението и приложена към него. Касационният жалбоподател сочи, че въпроса за доказателствената стойност на административно наказателната преписка, се разрешава противоречиво от съдилищата, като в тази връзка са поставени следните въпроси: Каква е доказателствената стойност на административно наказателните актове по допуснатото нарушение на закона от страна на наказаното лице и значението им за гражданския процес; Следва ли съдът да изключи от доказателствената маса административно наказателната преписка или трябва да обсъди нейното съдържание с оглед значението за гражданския процес на допуснатото нарушение на ЗДвП, за което е санкциониран извършителя; След ката наказаното лице по административно наказателната преписка се е съгласил с описаното в преписката, подписало е същата без възражения и е понесло наказанието си, означава ли това, че признава изложените от наказващия орган фактически констатации и извършеното законово нарушение. В постъпил по делото писмен отговор, ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, чрез процесуален пълномощник, оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Апелативен съд – София, въз основа на приетите за годни доказателства – показанията на св.Б. /водач на товарния автомобил/ и автотехническата експертиза, е счел за недоказано наличието на противоправно поведение на водача на товарния автомобил. Последният е предприел завой наляво, след като се е уверил, че в насрещната лента за движение на път II-19 не е имало други МПС, а ударът между товарния автомобил и мотоциклета, управляван от ищеца, е настъпил в лентата за движение на последния, като мотоциклетът се е ударил в задната гума на ремаркето, т.е. след извършване на маневрата от товарния автомобил, чийто водач вече не е имал видимост към мотоциклета. Възприетият механизъм на произшествието е мотивирал съда да отрази, че е напълно реална възможността мотоциклетът да се е появил на пътното платно от някоя от преките улици, или потегляйки от пространството пред намиращ се в близост строителен магазин и при опит да заобиколи завиващия товарен автомобил, да е изгубил управление и да се е ударил в ремаркето. Решаващият състав не е възприел твърденията в исковата молба относно механизма на произшествието, независимо от констатацията, че той съвпада с този, описан в: постановлението за прекратяване на досъдебното производство, акта за установяване на административно нарушение против водача на товарния автомобил и в наказателното постановление срещу последния. Изтъкнал е, че те не представляват доказателства за противоправността на поведението на делинквента и не са задължителни за гражданския съд. Отхвърлен е като неоснователен доводът на ищеца за извънсъдебно признание на застрахователя относно наличие на предпоставките за неговата функционална отговорност. Апелативният съд е счел, че предложеното обезщетение в размер на 10 000 лв., в отговор на предявената по реда на чл.390 КЗ претенция, е въз основа на анализа на представените към претенцията: постановление за прекратяване на досъдебното производство и акт за установяване на административно нарушение, а описаният в тях механизъм на произшествието е различен от възприетия от съда. Настоящият състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.12, чл.235 и чл.236, ал.2 ГПК /в.№ 4 и в.№ 5 от изложението/, конкретизиран, съобразно правомощията на касационната инстанция: Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на материалноправния спор и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи. Обжалването следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на атакуваното решение с приложената практика на ВКС: решение по гр.д. № 761/2010 г., решение по гр.д. № 311/2011 г., ППВС № 7/1965 г., ТР № 1 от 17.07.2001 г., решения на ВКС, посочени в раздел III от изложението, както и надлежно публикуваното решение по т.д. № 2939/2019 г. на ВКС, II т.о. По останалите въпроси, ВКС дължи произнасяне в производството по чл.290 ГПК. С оглед възприетото по-горе основание за достъп до касационно обжалване, не е налице квалифицирана форма на неправилност на атакувания съдебен акт, още повече, че доводите на касатора, с които се обосновава предпоставката по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, са относими към основанията за неправилност по чл.281 ГПК. За разглеждане на жалбата по същество, касационният жалбоподател следва да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 700 лева. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение