Определение № 2491 от 30.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 81/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 4256 от 30.08.2022 г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДалБогг: Живот и Здраве” АД чрез юрисконсулт К. И., срещу въззивно Решение № 90 от 27.06.2022 г. по в.т.д.№ 107/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново в частта, с която е потвърдено Решение № 260003 от 14.01.2022 г. по т.д.№ 96/2020 г. на Окръжен съд - Ловеч в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДалБогг: Живот и Здраве” АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ на К. А. Д., като наследник на починалия в хода на делото ищец А. Д. А., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 17.01.2020 г. - за разликата над 100 000 лева до присъдените 700 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 19.11.2020 г. до окончателното плащане на сумата. Постъпил е отговор на касационната жалба от К. А. Д. чрез адвокат Л. Г. от АК – П.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на жалбата, както и, че въззивното решение е правилно. Претендира присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. По искането за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: Пред ОС - Ловеч е предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ - пряк иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен за имуществени и неимуществени вреди. Такива са претърпени от А. Д. А., който по време на подаване на исковата молба е бил в кома (ИМ е подадена чрез временния му попечител К. А. Д.), в резултат от настъпило на 17.01.2020 г. ПТП между л.а. марка Тойота, модел Рав 4, с peг.№ *, управляван от М. И. Т. и л.а. марка Волво, модел 850, с peг.№ *, управляван от пострадалия А. Д. А.. При движение с несъобразена скорост с пътните условия, на заледена пътна настилка, на десен завой автомобилът, управляван от М. И. навлиза в лентата за насрещно движение и блъска управлявания от А. Д. А. лек автомобил. Поради настъпилата в хода на процеса смърт на ищеца А. Д. А. (на 05.11.2021 г.), на основание чл. 227 ГПК първоинстанционният съд е конституирал като ищец по делото единствения му наследник - К. А. Д. (син). Установено е виновното нарушаване на правилата за движение от водача на л.а. „Тойота“, който, със споразумение по н.о.х.д.№ 25/2021 г. на PC – Луковит, се е признал за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП - вследствие на движение с несъобразена скорост загубил контрол над управлявания от него лек автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал сблъсък с насрещно движещия се автомобил „Волво”, модел 850, с peг.№ * собственост и управляван от А. Д. А. от [населено място]), в резултат на което и по непредпазливост причинил на А. Д. А. тежка телесна повреда - продължително разстройство на съзнанието, обусловено от хронично вегетативно състояние кома, а на Р. К. Г. от [населено място] средна телесна повреда - трайно затрудняване движението на долен ляв крайник, обусловено от травматичното счупване на лява бедрена кост - субтрахентерно с разместване на фрагментите, с последващо оперативно лечение чрез метална остеосинтеза с помощта на пирон - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2, б. „а“, предл. 1, вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 вр. с чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2, предл. 1 и чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2, предл. 2, алт. 2-ра от НК вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. На подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди са допуснати и изслушани: съдебна автотехническа експертиза, комплексна съдебно-медицинска експертиза, гласни доказателства - показанията на свид. В. Х. и свид. А. Р.. От заключението на съдебно-медицинската експертиза са установени по категоричен начин причинените на починалият А. А. травматични увреждания, получени от него в резултат на процесното ПТП. Прието е за доказано настъпилото застрахователно събитие и вредите, като пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които ответната застрахователната компания следва да обезщети, съгласно сключения договор за застраховка „гражданска отговорност”, валидна и действаща към датата на ПТП. При съобразяване с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД първоинстанционният съд е отчел конкретни факти и обстоятелства и е определил като справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищецът неимуществени вреди сумата 700 000 лева. Оплакванията във въззивните жалби на двете страни в производството досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение са намерени за неоснователни. Въззивният съд е приел, че А. А. е претърпял множество по вид и характер тежки телесни увреждания: политравма, фрактура на ребра ляво IV и VII с дислокация на костните фрагменти, контузия на бял дроб с малък хемопневмоторакс вляво, травматичен пулмонит, обширен подкожен емфизем в ляво шийно и аксиларно, закрита черепно-мозъчна травма, дифузно аксонално увреждане и фрактура на сакрума в ляво. В резултат на тези увреждания на четвъртия ден след ПТП е изпаднал в коматозно състояние и е останал в будна кома до края на живота си на 05.11.2021 г. Дифузното увреждане на главния мозък освен изключване на коровите функции засяга и подкорови и стволови структури, свързани с хранене, погледни движения и емоции, невъзможност за мислене и словесен контакт, липса на спонтанна и предизвикана двигателна активност, липса на реакции на външни дразнители, невъзможност да се извършват каквито и да било волеви действия, да се контролират тазовите резервоари. А. не е можел да приема храна и течности-хранен е чрез гастростром, бил е неконтактен, не е издавал звуци, не е можел с поглед или мимика да изрази желания и да общува с околните. Продължителното състояние на кома е довело до промяна и на костния метаболизъм, получаване на ставни и околоставни калцификати, блокирали функцията на засегнатите стави. Вследствие на претърпените физиологични увреждания А. А. е изживял болки и страдания, свързани и с нарушения на дихателната и сърдечно съдова дейност. Установено е, че след ПТП А. А. е бил настанен в болница за период от 5 месеца, където е претърпял две операции - на 17.01.2020 г. и 20.01.2020 г. Сериозното увреждане на лявата гръдна половина със засягане на белия дроб е наложило оперативно лечение, дренаж на пневмохеморагичната колекция, за да може белият дроб да функционира, като последиците от тази травма водят до нарушена обмяна на кислорода и до структурни промени в белия дроб. След операцията остава на изкуствена белодробна вентилация, защото гръдната травма е много тежка, белият дроб е колабирал, той е разкъсан, травмиран, има излив на голямо количество кръв. При престой в болница „Реяп“ – И., на 22.03.2021 г., са установени дифузна глобална атрофия на мозъка и контрактури. По отношение продължителността на състоянието на пострадалия е прието, че А. А. е бил в това тежко здравословно състояние 1 година и 10 месеца (на четвъртия ден след ПТП е изпаднал в коматозно състояние). Прогнозата за възстановяване е била песимистична - такова не е очаквано, нито по отношение на съзнанието, при полученото трайно увреждане на централната нервна система, така и по отношение на двигателният дефицит при наличие на многобройните ставни и околоставни калцификати. Неблагоприятната прогноза се е сбъднала, като пострадалият е починал по време на производството по делото пред първата инстанция - на 05.11.2021 г., т.е. останал е в будна кома до края на живота си. По отношение на интензитета на претърпяните от пострадалия болки и страдания е прието, че по делото не са налице доказателства за реакции на пострадалия след изпадането му в будна кома, от които да се установи изпитва ли физическа болка, а предвид липсата на данни за съзнателна дейност не може да се формира извод за психично страдание. Съгласно заключението на СМЕ в случая при състоянието на будна кома при пострадалия не са налице признаци на осъзнатост и на мозъчна функция, а същият е бил във вегетативно състояние. Спонтанното дишане е било възстановено, но приемането на храна и течности е било през гастростома, бил е неподвижен, без защитни реакции, без възможност за осъществяване на контакт. Към датата на ПТП А. А. е бил на 47 години; здрав и работоспособен човек; грижел се е за семейството си; бил е в активна възраст от живота си; работел е в строителството. Предвид получените множество тежки телесни повреди, довели до едно изключително трудно и болезнено съществуване за период от 1 г и 10 месеца, приключило с летален изход за А., същият е бил лишен от нормален живот. Той е бил безпомощен и изцяло зависим от чужда помощ и грижи дори за най- елементарните човешки потребности, без да е в състояние да осъзнае или изрази нуждите си - хранене, почистване, раздвижване, обръщане и промяна на позицията му в леглото. На този етап от живота си, в една активна възраст е бил лишен от личен живот, от контакти с хората около него, от възможността да се грижи за съществуването си и за семейството си. Поради това е прието за ирелевантно налице ли са били нормални усещания за болка и дискомфорт през преживяния период на будна кома. А. е преживял пълен срив на съзнание, душевност, емоционалност, чувствителност, предизвикан от тежките му физиологични увреди, който срив е довел до коренно преобръщане на живота му във всяко едно отношение. Тези страдания следва да бъдат справедливо обезщетени. С оглед обществения критерий за справедливост и константната съдебна практика, като се отчита и конкретната обществено-икономическа обстановка към датата на ПТП – м. януари 2020 г., въззивния съд е приел, че сумата от 700 000 лева представлява справедливо обезщетение, като се запазва напълно обезщетителния характер на сумата, без да се допуска тя да се превръща в своеобразна пазарна цена. За неоснователни са намерени възраженията на застрахователя във въззивната жалба, че присъдения размер на неимуществените вреди е неоснователно завишен. Налице е една от най-тежките последици при получените множество и тежки увреждания от А. А. - той е бил във вегетативно състояние почти 2 години, без каквато и да било надежда за подобрение или възстановяване - в будна кома, като това е продължило до края на живота му. Налице е пълен срив на съзнание, душевност, емоционалност, чувствителност, достойно и нормално съществуване на работоспособен и в активна възраст човек, който не допринесъл по никакъв начин за настъпилото произшествие, от което е пострадал. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност, като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП; 3. Съществуват ли обективни граници в рамките на субективния критерий за справедливост, с които съдът е длъжен да съобразява размера на обезщетението за неимуществени вреди, наложени от реалностите на социално-икономическата обстановка в страната и измерителите за икономическия стандарт на живот в страната към момента на ПТП; 4. При определяне размера на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за хронично вегетативно състояние следва ли съдът да отчете продължителността на това състояние или същата е без значение за размера на обезщетението, като е достатъчен фактът на изпадане в това състояние; 5. Какви са критериите за оценка на неимуществените вреди – болки и страдания, на лице, изпаднало в състояние на будна кома (хронично вегетативно състояние), при условие, че по делото е безспорно установено, че в това състояние пострадалият няма усещания и осъзнатост за болки и не изпитва страдания. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 123 от 10.01.2020 г. по търг.д.№ 3104/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 326 от 25.05.2022 г. по търг.д.№ 1649/2021 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2013 г. по търг.д.№ 486/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013 г. по търг.д.№ 669/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 60501 от 20.10.2021 г. по търг.д.№ 130/2021 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009 г. по търг.д.№ 795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 179 от 29.01.2016 г. по търг.д.№ 2143/2014 г. на ВКС, І т.о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обобщения въпрос за критериите и обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Въпросът е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е разрешен в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и цитираните от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Воден от изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение