Определение № 60428 от 02.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4292/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Я. С. Г. – лично и като законен представител на непълнолетния Я. Я. Г. и малолетния Г. Я. Г., против определение № 287 от 21.10.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 356/2021 г. на Окръжен съд - Силистра, с което е отменено определение № 702 от 06.10.2021 г. по гр. д. № 1345/2021 г. на Районен съд - Силистра и делото е изпратено на местнокомпетентния Софийски районен съд. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Производството е образувано по искова молба на Я. С. Г. – лично и като законен представител на непълнолетния Я. Я. Г. и малолетния Г. Я. Г. против И. Р. Р. - Лимонова, с искане на основание чл. 127а, ал. 2 ГПК да се разреши Я. Я. Г. и Г. Я. Г. неограничено да напускат и да се връщат в Република България, придружавани от баща си Я. С. Г.. Подадена е и насрещна искова молба от И. Р. Р. - Л.. С атакуваното в настоящото производство определение № 287 от 21.10.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 356/2021 г. на Окръжен съд - Силистра, въззивният съд се е произнесъл по частната жалба на И. Р. Р. - Л. срещу първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение възражението й за неподсъдност на делото на Районен съд - Силистра, като го е отменил и е изпратил делото на местнокомпетентният Софийски районен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, производства по чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 СК, искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС, искове по чл. 40 ЗУЕС, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 ЗГР и искове по чл. 17, ал. 1 ЗУКТС. В случая съдебното производство е образувано по иск с правно основание чл. 127а СК за разрешаване на пътуване на дете в чужбина. Това производство попада сред изрично изброените в чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК производства, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове относно разрешаването на разногласия между родители за пътуване на дете в чужбина /чл. 127а СК/, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните определения, постановени в тези производства, тъй като съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Ето защо, подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Доколкото служебната проверката за допустимост на частната касационна жалба предхожда произнасянето по допускането до касационно обжалване на определението, съдът няма да изследва предпоставките за допускане до касационно обжалване, които са на процесуално допустими жалби. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение